Истински интересно ще е не на дебата в парламента във вторник, нито при гласуването в края на седмицата, а след финала на европредседателството
Киното е магия. Отиваме там и искаме да ни увлекат, дори и да ни забаламосат, но да е вълнуващо и приятно. Да има завързан сюжет, малко съспенс, задължително любов, а също враг. Разбира се - да ни държи в напрегнато очакване до края.
Какво е политиката в наши дни? За жалост, нещо като треторазредна продукция. Няма истинска, спираща дъха история. Всичко се пренесе в социалната мрежа. Не спират да се карат дори, за да се поцелуват. И като капак на всичко това - предизвестен е финалът. Пълна скука. А после защо не им купуват билетите и бързо им свалят афишите...
Същият филм с предизвестен край е и вотът на недоверие, дебатите в парламента по който почват утре и за който е ясно, че няма да мине. Предишният през януари събра 103 гласа “за” срещу 131 “против”. Вероятно буквално същият ще е и резултатът на таблото в края на тази седмица, когато се гласува настоящият вот.
Освен това е ясно, че никой с никого няма да се целува - нито Нинова с Борисов, нито БСП с ДПС (това го гледахме буквално на един мост в недалечното минало). Сега БСП и ДПС даже не желаят да скрепят общото си недоволство срещу властта с подписи под един документ в парламента. Нищо, че отсега е ясно - както през януари, така и сега движението ще гласува със социалистите против кабинета.
Опозиционността задължава и двете централи да направят този ход в сюжета. Макар че има разлика - БСП атакува директно по ГЕРБ, а ДПС бие по “вредните националисти”, заради които правителството било опасно и трябвало да си ходи. (Макар че последните събития из континента доведоха до възход именно на патриотичните формации, родиха се и нови, далеч по-крайни.)
Иначе
“Борисов 3” е много
по-сговорчив от
“Борисов 1”
Когато през камерите на БНТ откъм пленарната зала го викне Нинова, се отзовава тутакси в парламента. Е, ядосва се, че тя или Кутев го примамвали с някакъв важен въпрос и като влезел в пленарната зала, почвали да го провокират от трибуната. Но пък им отговаря, улегнал е доста и е максимално търпелив за неговите възможности - нещо, което въобще не му се удаваше, като пое за първи път изпълнителната власт. Сега предложи на Нинова да оглави Народното събрание, на БСП преотстъпи икономическата комисия в парламента, на ДПС - социалната. (Някой буквалист вероятно би ме репликирал, че не Бойко дава постовете и парите в държавата, но да се замислим дали поне малко именно той не накланя везната...)
В ранния си период - революционер, в наши дни Борисов се разви като политик на жеста. И само понякога негов враг си остава езикът (естествено, нямам предвид начина на изразяване, а съдържанието на негови необмислени и крайно неуместни реплики). Но до голяма степен той усвои и това, което царят учеше своите - да са царе на мълчанието.
Иначе нормално е БСП да прибягва към най-тежкото оръдие на парламентарната демокрация - това ѝ е работата. Даже бих казала, че
можеше и по-непокорна
опозиция да е - да мушне
още един вот и по средата
на председателството,
не само в началото и в края. Но левицата се въздържа.
Какво всъщност постигнаха червените? Атакувайки вътрешния министър, те на практика го бетонираха, или поне засега. Според запознати неговото кресло се клати отдавна, но понеже премиерът не действа под натиск, не бърза да го сваля. А Цветанов се опитва да укрепва Радев, като казва, че вътрешният министър много се старае. Да, това е добра изходна база, от която обаче обществеността очаква да се надгражда една по-солидна, респектираща и ефективна политика по сигурността. Предполагам, че
Борисов продължава
да внимава да не го
обвинят в полицейщина -
нещо, което чуваше в първия си мандат. Но истината е, че Цветанов респектираше престъпността и това се доказва не само от многобройните му ордени и награди.
В момента какво се получава? Да, статистиката отчита 99% разкриваемост на убийствата, но дали това ни стига? Аз познавам вътрешния министър и не се съмнявам, че се старае много, но достатъчно ли е това?
Вярно, министерството на Валентин Радев успя да си издейства буквално часове преди внасянето на вота някаква реабилитация, като задържа бързо-бързо избягалия затворник - още преди да е имал време да си пусне брада...
От друга страна, бягствата от иззад решетките - небивал доскоро Студио Х по нашите улици, са в ресора на правосъдния министър, но така или иначе у хората остава отчетливото убеждение, че не живеят в сигурно време. Неслучайно из фейсбук се родиха вицове, че като дават на осъдените храната, служителите на местата за лишаване от свобода вече ги питат: “За тук или за вкъщи?”
Част от обяснението за това осезаемо обществено напрежение е, че международното положение е най-напрегнатото в сравнение с всички периоди досега. (С единственото изключение, че Тръмп се прегърна със Северна Корея.) Но пък по света останаха и ескалираха неизброимо много опасности.
Европа никога не е била толкова отслабена. Канцлерът Меркел - негласно интронираната за главен фактор в общността, никога не е преживявала такива трудни времена. От нея се дистанцираха не просто държавите, в които наскоро имаше избори като една Италия, не само традиционно предпазливите към европейски щати вишеградци, но дори и собственият ѝ коалиционен партньор ХСС. Бавария срещу Меркел! Вътрешният министър на Германия даже се изпусна, че не може да работи вече с тази жена! Това доскоро можеше да е само научна фантастика, ако въобще можеше дори и като художествена измислица да осени нечия сценаристка глава. Тотална криза на лидерството във водещата европейска сила. Която дори, ако щете, удари и футбола ѝ вече.
Бавария срещу Меркел!
Та Корнелия няма
да е срещу Бойко...
Утре опозицията ще се наприказва - нещо, от което очевидно има нужда, независимо колко е разликата между ГЕРБ и БСП според социологията на двете централи. Може да не се задава силна алтернатива, но това съвсем не означава, че дебат не трябва да има. От такъв има нужда, понеже у обществото, по една или друга причина, напрежение наистина се чувства. И в ГЕРБ няма как да не го усещат или да приписват всичко само на фалшива информация или някаква невидима червена пропагандна машина.
Освен това Борисов надали е изневерил на прословутата си вродена способност да чувства риска с кожата. Именно затова веднага след края на председателството се очаква да предприеме нещо. Защото, както би казал Ал Пачино, жегата е зад ъгъла. И тук именно се завързва политическият сюжет, който може да ни задържи пред екрана веднага след края на евродомакинството и преди финала на световното.