Няма логика нашенци да преяждат с плескавици в Босилеград, а кравата беглец да се смята за бактериално оръжие
ПЕНКА не е първата крава, попаднала под ударите на безсърдечното и крайно безумно на моменти европейско законодателство. Преди 8 години нейна посестрима, нарочената за клане германка Ивон, намира пролука в ограда от бодлива тел и избира свободата в горите край кроткия град Мелдорф.
Нейната история е показателна не толкова за кравешките, колкото за човешките слабости и буквоядство. Дълго я търсят безрезултатно, докато един ден от опасения, че е подивяла, местните власти дават разрешение на ловците да стрелят на месо, ако я срещнат. Тогава медиите пощуряват като луди крави, надигат се в защита на бегълката.
Екоактивисти броят 600 евро на краваря, за да обещае, че намери ли Ивон, няма да я кара в кланицата, а ще им я заведе цяла-целеничка да си я гледат като писано яйце. “Билд” обявява награда от 100 хиляди евро за спасението й, наричат я “кравата, която иска да бъде сърна” и “героинята на лятото”. Тръгват слухове и легенди, ловец разказва, че я зърнал за миг една сутрин и прочел нещо диво в погледа й, спасила се от хеликоптер с камера за топлинно засичане, хитра била тая ми ти Ивон. Останала непреклонна дори след като завеждат в гората младия бик Ернст да я призове с гласа на любовта. Той имал дълбок баритон, собственикът му го описва като “Джордж Клуни на биковете”. Колкото и да е невероятно, всички тези неща ги пише в немските, че и в българските медии.
И това не е всичко - като приказка на братя Грим историята излиза извън пределите на Германия, стига чак до Индия, откъдето припомнят на европейските бюрократи, че кравите са свещени животни. От Абу Даби и Южна Африка съобщават за екстрасенс, който успял да се свърже с Ивон. “Говорих с нея вчера - твърди телепатът, - каза, че е добре, но не е готова да се върне. Знае, че Ернст я чака, но изпитва страх, смята, че хората ще я заключат и повече никога няма да бъде свободна.”
Най-сетне, след три месеца търсене и тюхкане, Ивон е открита да пасе кротко на една ливада и безопасно е настанена в приют. Заради огромния обществен отзвук властите отменят смъртната й присъда и най-известната крава в Германия заживява волно и щастливо.
Още тогава се чуват гласове, че май сме превърнали живота си в оруелски роман, прекаляваме с рестриктивните алинеи и параграфи, държим се като примадони, но едва в наши дни, след като Пенка извървя пътя на свободата от село Копиловци до Босилеград и обратно, въпросът за свободата на мигриращите животни стигна до върховете на ЕС. Говорителят на Европейската комисия лично обяви, че да напуснеш границите на съюза и после да се върнеш, е окей. И защо, по дяволите, да не е?
Ветеринарните норми трябва да се спазват, естествено, но на кого изобщо му е дошло на акъла да спира животните с административни разпоредби? Да не би някой да знае как се пише табела на кравешки: “Ако преминете границата, ще бъдете заклани!”? Нашите прадеди, като са водели стада на паша до Беломорието и обратно, та какво? Никой не е умрял. На всичкото отгоре зад границата Пенка отиде пак при българи. Няма здрава логика в това всеки уикенд нашенци да преяждат с плескавици в Босилеградските кръчми, а крава, пресякла границата, да се смята за потенциално бактериално оръжие.
Сърбия получи официален статут на кандидат за член на ЕС преди шест години, което означава, че спазва определени норми, адаптира законодателството си към европейското, вероятно и в частта за едрия рогат добитък се допитва до кораба майка, изобщо, стреми се да покрие всички изисквания на лелеяния съюз. Не че конкретната държава има значение, можеше да бъде Турция или Македония. Всъщност, както се изразява един наш пограничен селянин: “Ние с аркадашите си мешаме коньевете от години.”
Бюрокрацията и тунелното виждане ще ни съсипят някой ден, ще видите. Ако не бяха се надигнали медиите, Пенка щеше да иде зян за едното нищо. Само защото някога някакви си чиновници са решили, че мине ли добитък с европейски паспорт от онова дърво нататък, клане му е майката. Още Чехов го е казал: “На този, който му е чужд животът, който е неспособен да живее, не му остава нищо друго, освен да стане чиновник.” Или, ако перифразираме горепосочения говорител на ЕК: “Да живее кравешката демокрация!”.