Еврото отдавна е в България, време е ЕС да го признае

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6872673 Еврото отдавна е в България, време е ЕС да го признае Еврото отдавна е в България, време е ЕС да го признае www.24chasa.bg

По пътя към чакалнята могат да ни препънат само тънки политически игри или нов световен трус

Да бъдем или да не бъдем в еврозоната? Веднага ли да подадем молбата си за чакалнята? Готови ли сме за еврото, или имаме още “работа за вършене”, както ни намекват разни брюкселски чиновници? Повече рискове ли носи еврото, или повече минуси? Какво ще се случи с борда, с лева? А с цените?

Тази позната и поомръзнала серия въпроси ни залива периодично още от 2009 г., та досега. Кога с повод, кога без повод. Има си дежурни говорители и заинтересувани кръгове - едни от влизането, други от тъпчене на място, трети - от отлагането изобщо. И тях вече си ги знаем.

Брюксел също не помага много с противоречивите си сигнали. Една държава ни искала, другата - и тя, ама някак по - уклончиво, третата-многозначително мълчи… Миналата година еврокомисарят по разширяването Пиер Московиси публично обяви, че

готвели

“неустоимо

предложение”

за държавите

извън

еврозоната

Нашите евроскептици, а и не само те, допуснаха, че бил повлиян от филма “Кръстникът”. За съжаление, поне засега, те се оказват прави.

Веднъж на всеки две години ЕЦБ обявява в доклад за държави извън еврозоната коя и как изпълнява прословутите Маастрихтски критерии. Тази година датата на събитието предстои - между 20 и 25 май. Макар че винаги може да има изненади, по-вероятно е, че за поредна година ще бъде потвърдено, че България е покрила 6 от 7-те критерия. И то отдавна. Седмият е отделна тема.

А еврото вече е у нас. Дойде с идването на валутния борд. Защо тогава сме отвън? Отговорът е прост, решението на казуса - сложно. Допускане в чакалнята преди еврозоната е въпрос на политическо решение, което трябва да се вземе с консенсус между всичките държави членки. Които от година на година все по-трудно и все по-бавно стигат до решение и за най-дребните въпроси.

Означава също, че то (решението) е зависимо от политическите настроения и смяна на власти във всяка от държавите. А също и че е

оплетено в явни

или скрити

политически игри

и дори направо пазарлъци - дву-, три-, или многостранни. Което го прави рисково и пълно с неизвестности. Сигурно затова поредица финансови министри от 2009 г. насам ги е страх да кажат “Хоп” и да напишат искането ни за членство.

Какво значение има тогава покриването на някакви си критерии, колкото и да са те на брой, ще попита някой. Още повече че когато и ако бъдем допуснати в преддверието, ще ни сложат под наблюдение и пак ще мерят до милиметър дали покриваме същите тези критерии. От датата на меренето, поне 2-3 години, че и повече, трябва да държим бюджетния дефицит под 3% от БВП, задлъжнялостта си - под 60% от реалния БВП, средната годишна инфлация - с 1,5% под тази в трите страни-членки на ЕС, с най-бавен ръст на потребителските цени, дългосрочните лихвените проценти - също под тях.

Най-безспорен за изпълнение е стабилният курс на лева към еврото като критерий - не е помръднал от фиксирания с въвеждането на валутния борд. През същото време обаче трябва да наваксаме с очевадното изоставане в ремонта или във въвеждането на нови закони, особено във финансовата сфера, съответни на евродирективи - т.е. все още неизпълненият 7-и критерий.

С реформата

в съдебната

система

и още други институционални реформи. И, естествено, не просто да излезем от групата с най-много макроикономически дисбаланси, както това стана тази година, а да се придвижим доста по-напред. Не че в тези групи няма и държави от еврозоната. Не че повечето от тях са по-добре от нас, напротив - по-зле са. Ние обаче не трябва да даваме никакъв, дори формален аргумент за отказ.

За да остане най-трудният за решение казус- нивото на доходите. Няма го записано във формалните критерии, но това съвсем не пречи Брюксел да го споменава всеки път, щом му намекнем, че се каним пред чакалнята с молбата си.

А иначе ползите от еврото са ясни: пълноправен достъп до огромен финансов, капиталов и трудов ресурс, което ще постави нашия бизнес и банки на равна нога в конкуренцията с другите. Опитите за натиск и пробиви на валутния борд ще останат в миналото. В икономиката ще влязат, разбира се, на бавни глътки, за да не прегрее, 27-те млрд. евро обезпечение на валутния борд, които сега стоят блокирани.

Добрата новина е, че

лихвите по

кредитите ще

паднат още,

а лошата - че същото ще се случи и с тези по депозитите. Членството ще направи излишни стратегиите за съживяване на капиталовия пазар, защото самият факт, че сме част от еврозоната, ще свали риска и ще стимулира инвеститорите. България и БНБ ще станат пълноправни участници във вземането на решения за еврозоната, вместо само да ги изпълняват.

На този фон “лошите ефекти” от еврото си заслужават цената. Да, първите 2-3 години ще има лек ръст на инфлацията заради закръглянето на цените нагоре. Тя обаче ще е още по-лека, доколкото този ефект отчасти вече е изконсумиран при връзването за еврото чрез фиксирания курс. А ако съумеем като държава да не си създадем сами някои проблеми, то наистина ще се окаже, че страхът от еврото е бил силно преувеличен.

Как можем да се самонакажем ли? Например с раздуване на държавните разходи в първите години, което други държави са допуснали при влизането си. Или с

шоково изливане

на обезпечението

на борда в

икономиката,

за да стигнат

едни пари до

едни хора

Или с неефективно използване на натрупания фискален резерв - вместо за реформи за популистки решения. И още, и още.

А докато чакаме, крайно време е да преместим фокуса на въпросите и съответно дискусията по отговорите им. От дали да го правим към как да го направим. От изтърканите вече “плашила” - инфлация, левче, самостоятелност на централната ни банка и пр., към конструктивните решения за най-полезното използване на валутния резерв например. И, разбира се, да си подадем официално искането за членство. Като просто да напомним на Брюксел, че влизането в еврозоната е наше задължение, записано в договора за присъединяването ни от 2009 г. А на изпълнението на това задължение могат да попречат или тънки политически игри в Европа, или нова финансова или дългова криза. Дори само затова е по-добре да побързаме, защото “онази” криза от 2008 - 2009 г. отложи изпълнението на задължението ни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Американските санкции наближават, а Европа не успява да защити сделката с Иран

Високопоставен представител на американските власти казал на европейски дипломати на среща във Вашингтон, след като през май Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран, че техните усилия за спасяване на споразумението чрез защита на инвестициите на ЕС в Ислямската република са безсмислени. "Не можете", заявил служителят,

“Културен” чек за 18-годишните? Куха идея в лъскава опаковка

Дажбата от 200 лв. на абитуриент няма да създаде публика, която да остане в зали и галерии Предложените промени в Закона за закрила и развитие на културата, които предвиждат 18-годишните да получават по 200 виртуални лева за култура, звучат атрактивно, в презентирането им бе използвана запомняща се фраза като културен чек,

Стига вече! Повръща ми се от този Брекзит

Обърканите и арогантни изявления на видните му привърженици спират дъха и ми иде да скоча от прозореца РОБЪРТ МЪДЖ “ДОЙЧЕ ВЕЛЕ” В НАЧАЛОТО трябва да призная, че съм британец. И то от онези британци в Германия, които се стараят да се възползват от най-доброто в стила на живот и на двете нации. Понякога дори съм си фантазирал как ще прекарам

Холандия с най-добро здравеопазване в Европа

Македония има най-бърз достъп до лекари, България е на опашката Кой има най-доброто здравеопазване в Европа и към коя система е най-практично да се ориентира България? Според проучванията на института за сравнително изследване на здравните системи в държавите в Европа Health Consumer Powerhouse най-добра е здравната система в Холандия.

Промени на парче в здравното осигуряване може да сринат всичко

Мислят за задължително застраховане, а по закон е доброволно, при неясно определяне на цени и неограничено доплащане от пациента След повече от 15 г. опити за надграждане на здравноосигурителната система у нас това лято екипът на здравното министерство предложи варианти, които ще бъдат представени официално на 26 септември.

Коментар на седмицата №1: Камен без книжка уби майка, близнаци и дете. Държавата воюва за глупости

Без медиен шум, обществена и държавна реакция в белослатинското село Габаре вчера погребаха 22-годишната Таня. Погребаха я на рождения й ден. Спуснаха ковчега й в земята с неродените близнаци в утробата й. До нея погребаха и 2-годишната й дъщеричка. Уби ги в катастрофа 35-годишният ром Камен. Криминално проявен.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Коментар на седмицата №2: Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Коментар на седмицата №3: Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №3 и е събрал близо 24 400 прочитания. Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да

Треперете! Жените идат!

Гневът на феминистките е на път да обърне САЩ и после света Докато е в Ню Йорк, нашият премиер ще си отдъхне от набезите на ездачката Нинова. Но трябва много да внимава с американките – положението е страшно! Особено ако си мъж. Я си погледнал някоя двусмислено, я те е обявила за сексист по телевизията и работата ти е спукана.

Обиколката на папа Франциск в балтийските държави: нови предизвикателства и спомени за някогашни битки

Папа Франциск започва утре във Вилнюс обиколката си на изменилите се радикално след падането на комунизма балтийски страни в момент, в който Католическата църква се сблъсква със серия от педофилски скандали. В рамките на четири дни папата ще обиколи Литва, Латвия и Естония, които днес са непоколебими съюзници на Запада и все още носят белезите от

За или против Орбан да сме?

Имаме общи интереси с Вишеград за мигрантите, но за разлика от тях сме заплашени да станем периферия на ЕС Независимо от това дали начело на българското правителство е Бойко Борисов, или някой друг, българският национален интерес не предполага да заемем позиция категорично в полза на Орбан и новите консерватори на Европа или в подкрепа на Макрон,

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Брекзит

Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март. Ето какво представлява той и защо е важен: И ДВЕТЕ СТРАНИ ИСКАТ ДА ИЗБЕГНАТ ПОЯВАТА НА ФИЗИЧЕСКА ГРАНИЦА - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА През 1998 г.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber