Западните Балкани получиха единствените възможни обещания, ЕС най-сетне е единен, а България има физиономия в съюза.
За Борисов идва времето да се заеме с реформи в страната, ако иска още звездни мигове
“Скъпи, Бойко” със сигурност са думите, които най-добре могат да опишат българското председателство на Съвета на ЕС до момента. За последните 5 месеца и половина Бойко Борисов се разцепи
да иска, да
настоява, да
предлага
всевъзможни
решения
И неизменно отговорите на европейските лидери започваха със “Скъпи, Бойко”, независимо дали му казват “мон шери” или “шатци”.
В тези 5 месеца и половина скъпият Борисов успя, нахилен от понякога дежурните комплименти, да внесе в международната политика своето грубовато разбиране как трябва да стават нещата. На някои в България може и да им е смешно, на други обидно, но хващането на Меркел за ръка, мъжкарското тупане по гърба на Вучич и мокрите целувки с Юнкер очевидно са проработили. И Борисов успя от едно събитие, което първоначално бе изключително формално, да изкара поне три добри новини.
Това, че в София се е състоял неформален Европейски съвет, реално не носи нищо на България. Такъв има във всяка страна, която в момента председателства Съвета на ЕС. И е чиста формалност. Софийският обаче за разлика от много други успя да произведе решения.
Първата добра новина дойде покрай лайтмотива на българското председателство - Западните Балкани. Като начало да успееш да накараш държавниците от ЕС въобще да мислят за региона след 15 години пауза и след като се опариха с членството на източноевропейците, е изключително добра новина. Защото, както правилно отбеляза Еманюел Макрон, всяко разширяване на ЕС носи преди всичко нови проблеми. Никой през 2005 г. в ЕС не е и подозирал, че 10-те източноевропейски отличника ще родят сегашната завладяна от олигарх Чехия, ограничаващата права и свободи Полша или пък Унгария на Виктор Орбан, когото Юнкер открито нарича Диктатора. Никой не е очаквал през 2007 г., че България и Румъния 10 г. ще тъпчат върху едни и същи проблеми с мафия и корупция. Нито пък че приемането на Хърватия ще роди забравен от Втората световна война спор за парче плаж.
Заради това и Софийската декларация за Западните Балкани е добра новина дори само заради това, че я има. В самата нея обаче има още два добри момента. Първият е поставянето на финансова основа
за изпълнение на
т.нар. доктрина
на роуминга,
по която работеше Борисов. Тоест първо бизнесът, а после ще видим. Дори само изпълнението на инфраструктурните проекти, намаляването на цените на роуминга и изпълнението на транспортния съюз са достатъчни, за да се превърнат страните от Западните Балкани във фактически членове на Европейското икономическо пространство.
Допълнително в Софийската декларация има ангажимент и към бъдещо членство на страните от региона в ЕС. Има и срок - 2025 г., въпреки че не е поставен експлицитно. В точка 15 от политическата декларация, която е за приемането на Софийската програма за Балканите, изрично е подчертано, че се изпълнява предложението на Европейската комисия от 6 февруари 2018 г. В което без обещания и сигурност 2025 г. бе посочена като реалистичен хоризонт за членство на балканските държави или поне част от тях в ЕС. Да, това не е обещанието, което Сърбия и Черна гора очакваха, но в момент, в който едната велика сила в ЕС е открито против разширяването, е достатъчно.
Всъщност по темата Западни Балкани единствената горчива капка е, че Борисов има стар телефон и не е успял да снима как се здрависват президентите на Сърбия Александър Вучич и на Косово Хашим Тачи. Ръкостискане, което не решава нито един проблем между Белград и Прищина, но е добро начало
някой ден и да
си проговорят
Втората добра новина от София дойде за ЕС. В позициите си за ядреното споразумение с Иран и възможната търговска война със САЩ европейските лидери най-сетне бяха единни. Нещо, което и Доналд Туск, и Жан-Клод Юнкер отбелязаха със задоволство. Спорно е дали призивите на Меркел, че дори лист хартия не трябва да може да се промуши между европейските държави, дали прегръдките на домакина Бойко Борисов или изтрещяването на Доналд Тръмп са довели до това единство. Но то е факт за пръв път от началото на кризата в еврозоната през 2009 г. И не е случайно, че Тереза Мей се върна от НДК до хотел “Хилтън”, за да участва в разходката на лидерите на трите велики сили в ЕС по Моста на влюбените заедно с Еманюел Макрон и Ангела Меркел.
Третата добра новина е за България. Най-сетне страната успя да изгради някаква физиономия в ЕС и да защитава тези. Физиономията е на посредника, на този, който търси разбирателство при възможно най-малко напрежение.
Тезите са регионални - да държим Западните Балкани близо до ЕС, за да не ги дадем на американци, руснаци и ислямисти. Вероятно за мнозина изглеждат недодялани, неодообмислени и грубовати като Бойко Борисов, но за първи път за 11 години в ЕС България има някаква физиономия. Оттук нататък обаче тя трябва да бъде задържана и доразвита.
Независимо кой
е на власт
както в София, така и в Брюксел.
Единствената лоша новина от срещата на върха в София всъщност е за скъпия Бойко. За съжаление, председателството приключва. И няма да може да продължи да разчита единствено на международното положение в управлението си. Крайно време ще е да се заеме с вътрешните проблеми и липсата на реформи в последните 9 години. Всяка реформа е разправия, каквито Борисов не обича. Но трябва да влезе в тях, ако иска следващ звезден миг с Шенген и еврозоната.