Най-новият ни проект е реализацията на симфоничното произведение “Сънят на Пилат” от Стефан Димитров, вдъхновено от “Майстора и Маргарита”
- Фондация “Ценности” дни преди празника на славянската писменост 24 май откри пред Народния театър изложбата “За буквите - Кирилицата в съвременното изкуство”. 30 пловдивски художници с 30 платна за всяка буква от българската азбука - какво е общото им послание, г-жо Стоянова?
- Това, което сме търсили като послание, е високото ниво на съвременната българска живопис и по-специално на всички тези 30 пловдивски художници, които демонстрират не само своя талант, но и художествена интерпретация на буквите от кирилицата. Почеркът на художниците е различен, различни са и използваните средства, но
резултатът е красивата
визия на изложбата,
чиито оригинални картини са собственост на Градската художествена галерия в Пловдив.
- Изложбата е в партньорство със Столичната община и с община Пловдив като европейска столица на културата през 2019 г., но вече е показвана в Двореца на нациите в Женева. Какви бяха отзивите там?
- Оригиналите на тези картини бяха изложени в Двореца на нациите в Женева в навечерието на 24 май 2016 г. Това бе и първата българска изложба с картини в сградата на ООН.
Тя предизвика удивление и възхита. Целта бе да се представи българското художествено майсторство точно на 24 май, защото в Женева има 37 международни организации, 380 неправителствени организации, както и около 177 мисии от цял свят. Всички, които работят там, са над 25 000 души от 189 националности. Така че изложбата имаше огромен потенциал да се разгледа от много представители от цял свят и те да видят и чуят за нашия светъл празник Св. Св. Кирил и Методий. Макар и бивш дипломат, аз все още съм убедена, че културата на една страна е нейният най-добър посланик.
- Защо избрахте точно за буквите да бъде изложбата?
- Столичната община като наш партньор предостави възможност за откриването на изложбата на 14 май и тогава се роди идеята, че би било добре да се представи тази експозиция на открито между двата празника на св. св. Кирил и Методий – църковния на 11 май и светския на 24 май.
Посетителите на Галерията на открито пред Народния театър имат късмета да видят картините в по-голям от оригиналния им формат и така да се насладят прецизно на всички детайли.
- 30 съвременни художници от Пловдивската школа - като продължители на традицията на големите от групата на златното поколение - от Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Христо Стефанов, Йоан Левиев, а преди тях - Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец - търсена ли е подобна символика в една изложба за българския дух?
- Фондация “Ценности” би желала да представи художници, продължители на групата на “златното поколение”, и да затвърди факта, че в Пловдив се раждат и творят уникални таланти, което не на последно място се дължи на неповторимата атмосфера на този красив град. Има естествена приемственост и това ясно се вижда в почерка на художниците на тези картини.
- С какви дела може да се похвали фондация “Ценности”, която тази година отбелязва своята 20-а годишнина?
- Най-много се гордеем с националния исторически конкурс, който вече претърпя десет успешни издания. Започнахме го с помощта на германската фондация “Кьорбер” и в рамките на европейската мрежа от конкурси по национална история EUSTORY. Горди сме, защото със свои изследователски разработки участват ученици от цялата страна.
Струва ми се, че най-ценната част от конкурса е младежите да изследват и пишат за историческите събития така, както са се случили в тяхното селище.
Например по темата за толерантността на българския народ и спасяването на българските евреи гимназистите трябваше да изследват какво точно се е случило в тяхното селище и така да осветляват историята на родните си места и да разказват за малко известни исторически факти.
А иначе последният проект, по който работи фондацията, е “Сънят на Пилат” - музикално произведение за симфоничен оркестър и хор, създадено от известния композитор Стефан Димитров и вдъхновено от “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.
Творбата ще се дирижира от маестра Любка Биаджони цу Гутенберг. Световната премиера е на 29 май в зала “България” и на 13 юни в Античния театър в Пловдив.
Проектът е частично финансиран от Националния фонд “Култура” към Министерството на културата и ще се представи в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Реализацията му идва в подходящо време на повишено внимание към България и остра нужда от популяризация на българската симфонична музика, която е на също толкова високо ниво, колкото и това на нейните изпълнители, известни по света.
Музиката на Стефан Димитров има подчертано класическо усещане и структура, но звученето ѝ е съвременно и авангардно и е разбираемо за широката публика. И за двата концерта входът ще е безплатен, което е жест към българските ценители на класическата музика.
- Какви според вас са днес ценностите на съвременния българин, намирате ли промяна от времето, когато беше създадена вашата фондация “Ценности”?
- Промяната е огромна. Фондация “Ценности” беше създадена във време, когато хиперинфлацията в България надскачаше 300% ,
хората бързаха да изхарчат
заплатите си веднага,
след като са ги взели, защото те се обезценяваха до края на месеца поне няколко пъти.
Но което е още по-лошо - хората нямаха никаква перспектива - те не знаеха по кой път ще поемем, ще се развиват ли нашите демократични институции, ще налагаме ли правилата на свободната пазарна икономика, или ще живеем живот в имитация, преструвайки се, че правим реформи, че споделяме европейските ценности, а в същото време една група хора, посветени в тайните на прехода, ограбват страната безнаказано.
Нека си припомним също така, че пред посолствата на европейските държави имаше денонощни опашки за визи. Всеки, който искаше да замине на Запад – да работи, да учи или просто на екскурзия, трябваше да мине през една унизителна процедура. Затова и кръстихме фондацията “Ценности”, защото бяхме убедени, че трябва да започнем от преподреждане на ценностната ни система- да възпитаваме любов към свободата, уважение към достойнството на отделния човек, солидарност в обществото, вярност и служба в името на България.
Не е ли очевидно колко много се промени страната ни оттогава? България се измъкна от “сивата”зона, в която останаха много балкански държави. Член сме на най-богатата и привлекателна общност от държави - ЕС. Оттук нататък не можем да се оплакваме, че съдбата ни зависи от друг. Знам, че за много българи в материален план продължава да е много трудно, но едно е сигурно - това е единствената правилна посока.
- Фондация “Ценности” организира голяма международна конференция за жените в ХХI век, свързана с Югоизточна Европа. В нея участваха над 150 представители от 15 страни, специален гост бе Хилари Клинтън. Направихте и една инициатива за жените лидери за Югоизточна Европа. Каква е целта на подобни срещи, какви резултати може да се очакват от тях?
- Конференцията бе част от усилията на съпруга ми, като президент да привлече вниманието и на Западна Европа, и на САЩ към България. По онова време страната ни не беше кандидат нито на ЕС, нито на НАТО - за разлика от Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния, и бе в една група с Молдова. Почти никой не вярваше, че България може да преодолее изоставането.
Спомням си, че
когато за първи път президентът Стоянов
заяви на Бил Клинтън, че България
иска да стане член на НАТО,
Клинтън го погледна доста учудено
- дотогава никой не бе изразявал официално такава позиция.
Слава Богу, положените усилия дадоха резултат в този смисъл и конференцията бе много важно начало, защото
за първи път съпруга на
американски президент
посети България
По-късно сме се срещали многократно и с Хилари, и с Бил Клинтън, а по време на посещението си в България американският президент направи историческото изказване, че България ще бъде достоен член на НАТО и ЕС и с това преобърна и представите, и шансовете на страната ни за членство в тези организации.
Иначе самата конференция се превърна в голям успех, присъстваха жени лидери от всички страни на Югоизточна Европа и България, както и тогавашните първи дами на тези страни. България влезе във всички международни новини. На тази конференция се създаде SEELIDA (Инициатива за лидерство в Югоизточна Европа: Диалог за бъдещи действия, както и BOW (Бизнес възможности за жени).
Днес България председателства Съвета на ЕС, но не бива да се забравя, че трудното начало беше поставено преди повече от 20 години.
- Днес, по време на европредседателството на България, страната ни пое ангажимент за интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Какъв може да бъде приносът на България и струват ли си усилията за такава амбициозна цел?
- Безспорно! Ние винаги сме били наясно, че нашето членство в ЕС може да бъде пълноценно само ако и останалите държави от Западните Балкани се присъединят към съюза. И това не е единствено въпрос на политическа солидарност - подкрепата към Западните Балкани има своите чисто практически измерения за нас. Първо, от гледна точка на подобряването на общата сигурност и оттук - на инвестиционния климат в региона. И на второ място, от гледна точка на подобряване на общата ни инфраструктура - погледнете, най-прекият път от България към Европа минава през Сърбия.
Похвално е, че кабинетът на Бойко Борисов използва председателството на България, за да продължи тази политика.
- Като съпруга на президента Петър Стоянов и като експерт на висока позиция в Световната организация за интелектуална собственост в Женева вие сте имали много и ползотворни контакти с политици и лидери от цял свят. Как те ви помагат за работата на фондацията, за нейните цели да популяризира българското изкуство и култура?
- Разбира се, че тези контакти помагат много, но зад всеки макар и малък успех стои много работа. Виждам как дейността на фондацията дава много смислени резултати, как
окуражава младите хора и
на много от тях помага в
конкретен смисъл,
но признавам, че никак не е лесно. Редовно се сблъскваме със сериозни пречки, а и с трудности при финансирането, но не се оплаквам, това е доброволна дейност и, докато можем, аз и екипът ще продължаваме напред.
- Вие сте пловдивчанка и вероятно сте изкушена да се включите в домакинството на града като европейска столица на културата. С какво бихте могли да помагате?
- Всички пловдивчани сме много горди от избирането на Пловдив за европейска столица на културата.Това бе и второто послание на изложбата на кирилицата в Женева. Там непрекъснато на видеостена течеше промоционален филм за Пловдив – европейска културна столица. Излишно е да изброявам какво е дал градът на българската и на европейската култура. А и кой не се е възхищавал на уникалната красота на Стария град?
Тук ще издам една тайна - аз съм родена в София, но прекарах целия си живот в Пловдив и трябва да призная, че атмосферата му и усещането на пловдивчани за принадлежността им към своя град са уникални.
Колкото до помощта – изложбата на пловдивските художници, която организирахме и в Женева, и в София пред Народния театър, е нашият малък принос към това голямо събитие.
Да не забравяме и изпълнението на “Съня на Пилат” от оркестър “София Симфоникс” на 13 юни в Античния театър в Пловдив, на което са поканени всички ценители на музиката. А входът, както вече казах, е свободен.
Визитка
Антонина Стоянова е завършила Английската гимназия в Пловдив, следва в УНСС, от 1972 г. учи специалност “Международно стопанско право” в Лайпциг, Германия, където се дипломира. От 1979 до 1994 г. работи като адвокат в Пловдив.
Специализира “Международно право” в Илинойс, САЩ, и “Търговско право” в Кьолн, Германия. Работи в дирекция “Международно право” на МВнР, през 1995-1996 г. е първи секретар в посолството ни в Лондон, Великобритания
Връща се в България, когато нейният съпруг Петър Стоянов се кандидатира за президент на България, за да го подкрепя в кампанията.
През 1998 г. учредява и председателства фондация “Ценности”
След 2001 г. работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева