Има голям потенциал за развитие на туризма, свързан с лечебни и възстановителни процедури, а не просто спа услуги. Имам готов проект за това в Пампорово, като инвестицията ще бъде реализирана през 2019 г
Постигнахме позитивна промяна, но има още много работа. Затова и нарекохме отбелязването на 12-ата годишнина на фондацията “Павилион на утрешния ден”
Моите проекти винаги са рискови - никога не съм получила нищо наготово
- Г-жо Бориславова, 12 г. от старта на вашата фондация “Кредо Бонум”. Успяхте ли да промените към по-добро взаимоотношенията между българите и начина на живота в обществото, каквато е целта на тази фондация?
- Фондацията е сърцето на нашите виждания, които искаме да предоставим на обществото. Всичките ѝ проекти са взаимосвързани и са подчинени на целта, която споменахте - да помогнат за промяна към по-добро. И наистина постигнахме позитивна промяна, но има и още много работа. Затова и нарекохме отбелязването на 12-ата годишнина на фондацията “Павилион на утрешния ден”.
- И кои успешни иницативи ще влязат в утрешния ден?
- Проектите са в няколко групи. Първата е “Екология и устойчиво развитие”. В нея е инициативата “Книги за смет”, която започна в София, а вече се разпростря в цялата страна. Друга наша инициатива е Park(ing) Day София - името ѝ говори достатъчно. Със “Зелена светлина”, която правим с БНТ, представяме положителни примери от България и света и отзивите са изключително позитивни.
Финансирахме национално проучване за причините за измирането на пчелите. Защото без пчели няма живот, това се доказва от всички експерти.
Изненадващо за България,
но успяхме да обединим
11-те организации
на пчеларите
около мерки за спасяване на пчелите.
С инициативата “Офис на открито” каним различни компании за един ден да изнесат дейността си навън, сред зеленина и различна от традиционната атмосфера.
Имаме проекти “Положителна промяна”. Една от инициативите ни е “Форум дълголетие”, която среща млади и възрастни. Например младите хора преподават компютърни умения на по-възрастни. Или ги придружават на културни събития, които са със свободен вход. Така има диалог между различните поколения.
Друга група проекти са “Храна за размисъл”, в която основният фокус е здравословното хранене. Защото ние сме това, което ядем и от това зависи и здравословното ни състояние.
В “Дни на щастието”
направихме първото
национално социологическо
изследване за нивото
на щастие на българина
И се оказа, че то не е по-ниско в сравнение с останалите страни от Европа. Получи се обаче интересен извод - българинът крие колко е щастлив от страх да не му завидят, да не му се случи нещо лошо. Това проучване ни послужи като ориентир в какви насоки да работим.
Чрез фондацията организираме и много инициативи за деца и родители в събота и неделя в нашата галерия, за да не прекъсва връзката между поколенията. Имаме и проекти, свързани с опазването на културното и историческото наследство на България. Работим с редица експерти, основен партньор е археоложката проф. Диана Гергова. Създадохме и сайт с много информация. “Софийската Света гора” е един от големите ни проекти. Чрез него
свързахме с пътеки за
пешеходци и колоездачи
16 манастира около София Столичната община се включи, като направи паркинг, където хората да си оставят колите, преди да тръгнат по пътеките. Имаме идея на някои места да се правят концерти на млади изпълнители, което е практика в Европа.
- Има организации, които май копират вашите проекти?
- Да, и други организации правят сходни инициативи. Аз се радвам за това, не смятам, че това е негативна конкуренция. Напротив - чудесно е, че има последователи със собствени проекти.
- Защо решихте да отпразнувате 12-ата годишнина, защо не 10-ата например?
- Защото има съкралност в това число - 12 са месеците в годината, 12 са апостолите. Поради това 12 показва завършването на един цикъл и започването на нов. Знаем добре, че социалната и духовната промяна стават бавно, но няма да се откажем да работим за развиване на доброто. Всеки го носи у себе си, но някои хора са го забравили, а други го потискат умишлено. И въпреки прогреса на човечеството и развитието на технологиите човешките отношения трябва да бъдат запазени.
- В дейността ви неизменно присъства опазването на природата. Когато купихте БАКБ, казахте, че България има нужда от “зелена” банка. Това случи ли се?
- Да, случи се. Като доказателство мога да посоча, че за трета година БАКБ получава наградата за най-зелена финансова институция в България. И това е напълно заслужено. Нашият портфейл е доминиран от проекти, свързани с екология, земеделие, алтернативна енергия, иновации.
Създадохме и програмата “БАКБ предизвикателство”, за да подпомогнем стартиращи инициативи, свързани с околната среда и иновациите.
- Може ли успешен бизнес да се прави успоредно с опазването на околната среда?
- Принципите на фондацията се преплетени с целия бизнес, който имам, включително и банката. И това е доказателство, че посланията, които отправям чрез фондацията, ги прилагам в дейността си. Имам инвестиции във водни и вятърни централи, но не и в соларни. Влагам в биоземеделие - отглеждане на зеленчуци, плодове, производство на биорозово масло, на биомед. Работя над проект транспортът в Пампорово да е изцяло електрически. Инвестирала съм и във водния транспорт, защото чрез него се пестят вредни емисии от камионите.
Това показва, че може да се прави успешен бизнес, съчетан с опазване на околната среда, защото всички проекти вече са печеливши.
- Туристическият бизнес в България може ли да се определи като екологичен? По-често се говори за зелена мафия, отколкото за зелен бизнес.
- Има негативни примери от страна на инвеститори в туристическия бизнес. Вероятно в България все още сме далеч от отговорния подход към природата, което е и отговорност към обществото. Но също така има и добри и успешни примери. Прекалено изострените спорове между еколози и инвеститори обаче са вредни и на моменти изкуствени. Те не дават решения. Нужно е създаването на нови правила, които да бъдат спазвани стриктно.
- Има ли кой да напише тези нови правила?
- Преди близо 2 г. представители на всички зимни курорти изготвихме предложения за промени в Закона за туризма именно с такива правила. За съжаление, тези текстове не бяха внесени в парламента и нямам информация какви са причините за това. За да могат
хората да се наслаждават
на природата, тя трябва
да е достъпна чрез
съответната
инфраструктура
Но не бива и да се допускат злоупотреби. Ето защо е необходимо държавата да заеме мястото си на създател на адекватни правила и да следи за спазването им от всички.
- Казвали сте, че с покупката на БАКБ сте предприели финансов риск. Обичате ли да поемате риск в правенето на бизнес?
- Всяко начинение, при което тръгваш от нулата или трябва да се справиш с проблем, може да се определи като риск. А повечето мои проекти са именно такива, което може да се определи като поемане на риск. Никога не съм взела нещо наготово и само да го ползвам, защото в такъв проект няма да мога да реализирам вижданията си.
- Кризата свърши и вече се вижда възстановяване на икономиката. Истинско ли е това възстановяване?
- Макроикономически картината изглежда добре. Но има още много за правене, за да стане България атрактивна за чуждите и българските инвеститори. За да стане това, трябва да бъдат създадени подходящите условия. А те идват, когато държавата е създала ясни правила и следи за спазването им. За бизнеса е от голяма важност да има и добре функционираща съдебна система, която да гарантира справедливост за всички.
Ако правилата и спазването им са налице, България ще има уникални възможности за развитие. Убедена съм, че България може да е Швейцария на Балканите, ако се създадат тези условия, ако има правила за всички.
- В кои сектори на икономиката си струва да се инвестира?
- Един от секторите, които дават възможности за инвестиции, е селското стопанство. В България заради почвата и климата може да бъде отгледано всичко.
Земята ни може да дава
биопроизводство, с което
ще сме уникални
И държавата може да направи усилия за подпомагане на тези дейности. В Полша например държавата дотира производителите на ябълки. И в България на пазара масово има полски ябълки, въпреки че страната ни е производител и плодовете ни са фантастични.
Друг сектор, подходящ за инвестиции, са водите. Водата ще е златото на бъдещето и може да бъде използвано това богатство на България. Само около София има 25 различни минерални извора. Има голям потенциал за развитие на туризма, свързан с лечебни и възстановителни процедури, а не просто спа услуги. Имам готов проект за това в Пампорово, като инвестицията ще бъде реализирана през 2019 г. Покрай земеделието и туризма се развиват много съпътстващи бизнеси, които създават заетост и ръст на икономиката.
Текстилната промишленост също е подходяща за инвестиции. България има добри експерти, може да бъдат привлечени производители с иновативни материали и у нас те да бъдат произвеждани.
IT секторът у нас има голям потенциал за развитие, както и аутсорсингът. Смятам, че България в следващите 10 г. ще е изключително интересен хъб за такива дейности заради добре подготвените кадри.
- Нужни ли са държавни субсидии за земеделието, за да може то да се развие?
- Повечето развити държави подпомагат земеделските си производители. Но основната помощ на държавата е в създаването на правила - ясни и еднакви за всички и които се спазват от всички. Когато има това спокойствие, българинът сам всичко ще създаде.
- Какво бихте посъветвали хората, които имат намерение да теглят кредит - да изчакат по-ниски лихви или падането им вече свърши?
- Лихвите по кредити вече са доста ниски, но за мен това не е негатив. Но не очаквам спадът им да продължи. Липсва икономическа логика за това, защото започна постепенното им повишение по света.
Не е възможно дълго
време свободните пари
да са с отрицателни
лихви в банките
Първоначално тези лихви стимулират икономиката, но не задълго. Устойчивият стимул идва от ясните правила, защото тогава всеки ще бъде спокоен за инвестицията си, няма да има притеснения, че тя може да бъде изгубена заради липсата на правила.
- В какво хората да инвестират свободните си средства тогава?
- Може да се определи като достатъчно добро правило свободните пари да се разделят на три. Едната част да се вложи в имот, другата да се държи като наличност кеш, а третата - да се инвестира в бизнес. Почти невъзможно е и трите части да се сринат едновременно и да има пълна загуба.
- Трябва ли България да бърза с въвеждането на еврото?
- Въвеждането на еврото носи позитиви и негативи. Безспорно позитивите са повече и България трябва да побърза с въвеждането му. Или поне с кандидатстването за механизма ERM II, наричан чакалнята на еврото.
Еврото ще добави правила
и яснота и няма да натежи
на хората
Надали ще има осезаемо вдигане на цените, а и държавата е в състояние да контролира опитите за спекула. Така че не бива да отлагаме кандидатстването за ERM II, това не е въпрос на имидж, а носи конкретни положителни икономически измерения и сигурност.
- Политическо ли е решението за влизане в чакалнята на еврото - България покрива ли критериите?
- Не бих казала, че покриваме всички критерии. Каквито и добри икономически показатели да отчитаме - ръст на БВП, намаляване на дълга, ниска инфлация, не е достатъчно. Трябва да има и добре работеща съдебна система.
- Бяхте един от създателите на инициативата “Глобална България”. Днес в България са всички европейски лидери - Меркел, Макрон, Туск. Стана ли вече България глобална?
- Когато създавахме инициативата, целта ни бе да покажем колко е важно България да стане член на ЕС и останалите държави да разберат, че заслужаваме да ни приемат. Сега България е член на ЕС, което означава, че основната ни задача е била изпълнена. Но България може и заслужава да заеме по-достойно място в ЕС.
- Вие сте успешна жена, има ли готова рецепта за успех?
- Няма рецепта, но за мен има основно правило - човек да установи и запази вътрешния си баланс. Това важи и за отношенията в обществото. А в България постоянно има разделение на полюси, на крайности, водят се битки, които унищожават, а не създават възможности. Воденето на спорове не е непременно лошо, но то трябва да води до постигане на баланс. Именно към това се стремя - да не нарушавам баланса си. Другото важно нещо е да си искрен. Без да си изградил доверие, няма как дългосрочно да бъдеш успешен.
И едно важно уточнение -
успешен и богат човек
не са едно и също нещо
- Но много хора мислят точно така - че богатият човек е успешен.
- Тези, които слагат знак за равенство, имат изкривен манталитет и разбиране за успеха. Може би това е наследство от социалистическото общество, когато бе налагано изравняване между хората. Но вече би трябвало да сме се отървали от този начин на мислене.
- Има ли го все още схващането, че да си богат, в България се смята за нередно?
- Мисля, че има все повече и повече примери за хора, които имат успешен бизнес благодарение на уменията си. Мога да кажа същото и за себе си.
- Като бизнесмен и като човек, който лично познава премиера, каква оценка бихте му дали?
- Аз винаги съм му казвала откровено какво мисля. Премиерът има важни постижения за България. Много ми допада инициативата му за Западните Балкани. Смятам, че
Бойко Борисов израсна
като управленец
Но има все още някои елементи, които може да бъдат подобрени. Като например желанието по детски и искрено да се хвали непрекъснато с това, което е направил. Което може би вече не е подходящо за премиер с трети мандат.
Смятам, че има какво още да се направи по отношение на ясните правила. Премиерът много добре знае кой и как може да ги създаде. И как да се спазват. Това му го пожелавам от сърце.
CV
Магистър по международни икономически отношения и външноикономическа дейност от УНСС и магистър по испанска филология от СУ “Св. Климент Охридски”
Занимава се с частен бизнес от 1992 г.
От 2001 до 2010 г. е председател на надзорния съвет на СИБАНК. Сега банката е собственост на белгийската група КВС
През 2011 г. купува БАКБ и става председател на надзорния съвет
От 2005 г. е главен изпълнителен директор на дружеството СИЕСАЙЕФ
През 2006 г. основава фондация “Кредо Бонум”