Проф. Пламен Павлов: Китайски студенти се обръщат помежду си с български имена, влюбени в страната ни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6862623 Проф. Пламен Павлов: Китайски студенти се обръщат помежду си с български имена, влюбени в страната ни Проф. Пламен Павлов: Китайски студенти се обръщат помежду си с български имена, влюбени в страната ни www.24chasa.bg

200 младежи в Пекин и Шанхай изучават родния ни език, те ще свързват в бъдеще двете държави

За Китай България е врата към Европа и Западните Балкани

Интересът към българската история е голям в чужбина, в Пекин българистите честват празника на будителите

Длъжници сме на съвременната история - 30 г. все се страхуваме да не подразним някого, да не идеологизираме

В Чехия, Словакия, Полша, Румъния и другите страни от бившия източен блок модерната история се учи в по-голям обем

Раздвоени сме при честването на 9 май - деня на победата и деня на Европа. Да не забравяме, че бяхме в лагера на победените в тази война

- Интересна новина донесохте от Пекин - китайските студенти, които изучават българистика там, се обръщат помежду си с български имена. Разкажете защо е така и по какъв повод стигнахте до Китай?

- Пътувахме и продължаваме да пътуваме с проф. Николай Овчаров в рамките на проекта “Мисия България” с подкрепата на Министерството на външните работи и личното съпричастие на вицепремиера Екатерина Захариева.

Пекин бе само една от спирките ни - бяхме там за два дни. Пътешествието ни започна на 16 март тази година - бяхме в Молдова, Екатеринбург, Ереван, Гент, Атина, Никозия… Предстои ни посещение още в Братислава, Будапеща и Любляна.

Не мога обаче да не споделя, че особено силно впечатление ни направи посрещането ни в Пекин.

Нашата лекция, посветена на богатото българско културно-историческо наследство, впрочем беше широко отразена от китайските държавни медии. Взехме участие в

откриването

на Българистичен

център в Университета

за чужди езици в Пекин,

където студентите имат възможност да изучават 84 езика. На родния ни български език в Китай с огромен интерес и любов се учат да говорят и пишат около 200 китайски студенти. Само в университета в Пекин са около 100, а в първи курс – повече от 40. Впрочем за нас такава цифра студенти в първи курс е мечта.

- Защо избират български имена?

- Защото са заинтригувани и влюбени в българската култура и история. И за да се доближат до нас като душевност, си избират типично български имена, с които се обръщат помежду си. Забелязах това при момичетата, които бяха сред организаторите на откриването на Българистичния център. В началото си помислих, че са от смесени бракове - толкова добре говореха български. После ми обясниха, че от желание да се потопят във всичко българско сами са си избрали типично български имена като Цветелина, Илияна, Радостина, Яна и т.н. Не че сменят родните си имена, но си избират и български.

- Българските студенти, които изучават китаистика във Великотърновския университет, в който преподавате, толкова ли са мотивирани, колкото китайските?

- И нашите бъдещи китаисти са амбициозни и посветени на изучаването на китайския. Аз лично не правя разлика между едните и другите.

- Имаше ли голям интерес към лекцията, която изнесохте с проф. Николай Овчаров?

- Огромен. Бяхме впечатлени и от грижите, които се полагат там за това висше учебно заведение. И впрочем тази грижа на държавата е повсеместна. Посетихме кампуса и библиотеката в университета за изучаване на чужди езици в Пекин, която беше съоръжена с най-модерните мултимедии.

Можем само

да мечтаем

за такива условия,

мащаби и най-вече

организация

- Говорят ли добре български език китайските студенти?

- О, много добре, особено тези, които са в трети и четвърти курс. Заслуга за това има д-р Люба Атанасова, преподавател от Югозападния университет в Благоевград, която е лектор там. Другата причина за доброто обучение по български в този университет е доц. Лин – млада преподавателка, която ръководи катедрата побългаристика в този университет. Завършила е в България и говори прекрасен български.

- Какво беше отношението им към вас?

- Задаваха ни много въпроси, много се радваха на книгите, които им донесохме – книгите на проф. Овчаров за цар Иван Александър и негови пътеписи, както моите за Спартак и за династията на Асеневци. Подарихме и течението на списание “Будител” за 2017 г. и те много спонтанно споделиха, че познават този наш празник и го празнуват.

- Каква е перспективата пред изучаващите български китайски студенти?

- Самият факт, че толкова много млади хора я избират - не само в Пекин, но и в Шанхай, говори, че интересът към страната ни не само е огромен, но е и напълно прагматичен.

Всички студенти, които изучават страната, историята и езика ни, имат перспективата да работят в сферата на отношенията с България, включително и във фирми, които имат интереси и позиции у нас.

Впрочем в рамките на посещението ни там присъствахме и на кръгла маса “България и Западните Балкани”. Според вас какво означава геополитическа сила като Китай с огромно влияние по света да организира такова събитие? За мен е знак, че ни смятат за врата към Европа и особено към Западните Балкани. А за нас би трябвало да е знак, че

трябва да сме

по-активни в

привличането

на интерес

и инвестиции

от страна

като Китай

Защото очевидно не става дума за политически проекции на китайския модел, а за чисто стратегически икономически интереси.

- Според вас адекватни ли са учебните програми в средното училище и в университета по българска история?

- Без съмнение има какво още да се желае в програмите и учебниците по история и в средното училище, и в университетите, но не споделям масовото мнение, че програмите и учебниците ни са лоши. Много често такива мнения дават хора, които

не са и отваряли

съвременен учебник,

а я карат на

спомени

от младежките

си години

Има много добри колективи. Самият аз съм сред авторите на издателство “Просвета” на учебниците по история за 6-и клас по новата програма и за учебника “Човекът и обществото” за трети клас. В тези екипи участват изключително добри колеги, както и методисти и учители. Не е здравословно да бъдем самоцелно критични, понякога дори злобни, когато говорим за учебници, автори и така нататък...

- Кое е най-важното в изучаването на българската история?

- Интересът към тези знания и популяризацията им. С проф. Николай Овчаров вече бяхме в седем страни и изнасяхме тъкмо такива лекции пред различна публика - студенти, учени, сънародници и университетски преподаватели. Интересът беше и си остава много силен и е очевидно, че подобен тип изяви трябва да продължават. Не че наши писатели, художници, артисти, учени, музиканти, общественици не гостуват в чужбина. Но според мен

стратегията ни за

популяризация

на България

трябва да е

много по-

задълбочена

и модерна

- Не мислите ли, че твърде малко часове се отделят на съвременната ни история и твърде много на миналото, най-вече петвековното ни турско робство?

- Да, казвал съм го неведнъж. И съм на мнение, че има известен дисбаланс, който върви по инерция през последните 30 години. Наистина, съвременната история присъства недостатъчно. В Чехия, Словакия, Полша, Румъния и другите страни от бившия източен блок модерната история се учи в по-голям обем. При нас винаги съществуват опасения да не би да подразним някого, да не би да идеологизираме... Минаха вече толкова много години от края на Втората световна война - не можем да приключваме общия обзор на българската история едва ли не с нея.

- Има ли опасност да изпаднем в крайности?

- Винаги има. Пресен пример са честванията на 9 май - деня на победата и деня на Европа. Не съм русофоб, но не мога да не реагирам срещу тези “безсмъртни полкове”... Това са за мен хибридни операции. Излизат на улицата наши сънародници, също руски граждани, носят портрети на свои близки и в това няма нищо лошо. Но кой ще носи портретите на нашите жертви във войните за национално обединение? Раздвоени сме и при честването на 9 май - деня на победата и деня на Европа. Люшкаме се между двата символа, като много повече надделява руският прочит. Нека да не забравяме, че ние бяхме в лагера на победените в тази война, независимо че дадохме жертви в заключителната й фаза. Самата съветска делегация на Парижката мирна конференция отказа България да бъде съвоюваща държава, затова плащахме и репарации. Освен товакой може да оправдае съветската окупация с обявяването на война на 5 септември1944 г., която

драматично и насилствено

промени съдбата ни като

народ и държава?

Просто историята трябва да се чете обективно, а не да се приобщаваме към русофилски или русофобски тези.

- Може ли да се спази неутралитетът при тълкуването на различни исторически факти и събития в учебниците, за да не се въвеждат младите в гледни точки, които не споделят или не разбират?

- Ами те, децата, как да споделят гледни точки, като нито имат информация, нито техните родители имат достатъчно знания и мотивация да им обясняват историята... Според мен както лекарите имат Хипократова клетва, така и нашата гилдия на историците има своя – дали ще я наречем Херодотова, Тукидитова или по друг начин - не е от значение... Нейната сърцевина, разбира се, е историческата истина.

Максимално

да се стъпва

върху

документи,

автентични свидетелства и да не се допуска манипулиране на историята. Нашата историческа наука винаги е била максимално обективна, за разлика от тази на нашите съседи например. Затова много разчитам на колегите, включени в българо-македонската комисия, която ще разглежда историческите въпроси между двете държави, да не правят абсолютно никакви отстъпки пред агресията на македонизма. Още повече че в последните месеци “мантрите” на антибългарската пропаганда отново зазвучаха в някои изяви на политици от Скопие.

При нашите лекции с проф. Овчаров навсякъде говорихме както за Плиска, Велики Преслав, Търново и София, така и за Охрид като наше изконно културно-историческо наследство. И всички колеги историци, независимо дали става дума за Белгия, Русия, Армения, Гърция или далечен Китай, знаеха прекрасно каква е историческата истина.

СV

l Роден през 1958 г.

l Завършил е история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

lСпециалист по история на Византия и средновековните балкански държави

l Преподавател във Вeликотърновския университет, през годините е чел лекции в Пловдивския, Шуменския и Варненския свободен университет

l Председател на Агенцията за българите в чужбина от август 1998 до март 2002 г.

l Автор на над 250 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания

l Автор и водещ на предаването за история и култура “Час по България” в телевизия СКАТ над 10 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Доц. д-р Румяна Коларова: Президентът загатна, че има търсене за нова партия сред левеещите се бизнесмени

Рано е да се говори за предсрочен вот - кабинетът на Борисов и мнозинството имат още управленски и политически ресурс Стратегията на Радев - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център Всеки опит на държавния глава да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен,

Александър Ненков: С парите от толсистемата пътищата ще бъдат по-добри до 10 години

Хартиена винетка може да се направи електронна и от вкъщи  Толтакса няма да се плаща за отсечки в лошо състояние Магистралите вече се задъхват, трябва да се разширят, затова са необходими много средства Трябва да се изгради система за контрол, за да се ползват коланите в автобусите, казва Александър Ненков,

Януш Войчеховски: 400 000 души умират преждевременно в ЕС всяка година заради мръсен въздух

Отчитаме намаляване на замърсяването в София от 2010 до 2016 г. Не бива да тълкувате доклада като критика към България ЕК трябва да ускори процедурите за нарушение В София няма станция за мониторинг на промишлени съоръжения  Замърсяването на въздуха не е проблем само на определен град или страна, това е проблем на ЕС, казва Войчеховски,

Александър Манолев: Интересите в транспорта са за милиарди и очевидно пречех на някого

Няма съмнение, че атаката срещу мен бе целенасочено организирана, казва зам.-министърът на икономиката, който отказа да стане министър на транспорта - Г-н Манолев, след като обявихте, че оттегляте кандидатурата си за министър на транспорта, казахте, че ви трябват няколко дни, за да си отговорите на някои въпроси. Направихте ли го?

Фандъкова: Работим за модерен градски транспорт в София, така повече хора ще слязат от колите и въздухът ще е по-чист

Дълъг пешеходен маршрут ще свърже Южния парк с площада пред храма “Св. Ал. Невски”. Ще минава през НДК, “Витошка”, пл. “Св. Неделя”, ул. “Съборна” и Градската градина, казва в интервю кметът на София Най-големият проект, който променя града, е метрото Правим програма за финансиране на проекти за реставрация на ценни сгради Търсим терен за нов

Фабрицио Паризи: Докато стреляха по папата, бях със Сергей Антонов в посолството ни в Рим

Кола на карабинерите ме следваше, като ходех на училище, казва днешният музикант, чиито песни се слушат по цял свят - Имате интересен произход, разкажете за него. - Баща ми Пиеро Паризи е италианец, беше музикален продуцент, който за съжаление, вече не е между живите. Роден в Рим, но корените му идват от Южна Италия, имам роднини в Сицилия,

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Красимир Вълчев: Правим дигитален облак с уроци, клипове - образователно съдържание

Като родители да възпитаваме децата си в уважение към учителите, имаме обща мисия, казва министърът на образованието и науката - Г-н Вълчев, коя е най-съществената промяна, която предстои през учебната 2018/2019 г.? - Може би най-съществената промяна са нови учебни програми в 3-и, 7-и и 9-и клас като част от политиката към поетапно преминаване

Математикът проф. Михаил Константинов: ТОТОТО не е само математика - за да спечелите, ви е нужен и късмет

- В момента джакпотът в играта “Тото 2 – 6 от 49” на СПОРТ ТОТО се очаква да достигне 7 100 000 лева. Това е най-голямата сума, която може да бъде спечелена от лотарийни игри в България. Каква реално е математическата вероятност някой щастливец да познае печелившата комбинация и да грабне седемте милиона?

Д-р Галинка Павлова: Отново не се предвиждат лични партиди на пациентите, моделът пак е солидарен, а той демотивира коректните платци

Промяна във финансирането не стига, трябва незабавна реформа в организацията на системата - Д-р Павлова, кой от вариантите за нов здравноосигурителен модел би имал по-голям принос за подобряване на сегашната здравна система? - Моделите за промяна в здравното осигуряване са на ниво идеен проект, без отговор на много въпроси.

Муравей Радев: Увеличение на бюджетните заплати дърпа и тези в стопанския сектор

Но голямата разлика между най-високите и най-ниските доходи може да се намали устойчиво преди всичко с по-добро образование и по-висока квалификация на работната ръка У нас и до днес се страхуваме да направим реформи в публичния сектор и в правосъдната система Икономиката ни има потенциал да поддържа устойчив ръст от 3,4% годишно Изискванията,

Проф. Иван Чалъков: Нов модел гурбет - живееш тук, работиш в Гърция или Румъния

Села никнат край граници, магистрали и квартали с богаташки вили Към 1950 г. градското население е около 30%, а три десетилетия по-късно 30% е селското население! Селски кметове асфалтират пътища, обновяват читалища, детски градини, училища с европари и така привличат млади семейства Не е вярно, че земеделието ни е унищожено!

Ева Майдел: Всички преводи в евро, а не само банковите ще станат по-евтини

Желанието е това да се случи до 2019 г., казва българският евродепутат от групата на ГЕРБ-ЕНП Европейският съюз се критикува най-лесно чрез разпространяване на митове Надявам се правилата за влизане в еврозоната да не се променят в движение Европа решава с приоритет проблемите на гражданите си - Докъде стигна предложението ви за въвеждане на

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber