14 май 2018-а: един исторически ден

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6861005 14 май 2018-а: един исторически ден 14 май 2018-а: един исторически ден www.24chasa.bg
Дейвид Харис

Президентът Тръмп, както каза, просто призна реалността. Йерусалим е израелската столица

14 май се извиси още през 1948 г. Това е датата, на която се роди модерната държава Израел. Беше време на възторг. Изминали са почти 19 века, откакто бе унищожена последната възможност за израелски суверенитет, но молитвите за завръщане в древната родина и в свещения за еврейския народ Йерусалим не секваха през всичките години на странстване, изгнание и преследвания.

Мотористи от израелския клуб “Самсон райдърс” минават по улиците на Ерусалим в рамките на похода им от посолството на САЩ в Тел Авив до местоположението на новата американска мисия в свещения за евреите град. СНИМКА: РОЙТЕРС

Този ден ще бъде запомнен и с още едно тържество – преместването на американското посолство от Тел Авив на полагащото му се място - Йерусалим. Сега аз съм в израелската столица, за да участвам в празненствата и да изразя признателността на Американския еврейски комитет (AJC) към администрацията на Тръмп за нейното смело решение.

Всъщност смелостта тук би следвало да е излишна.

Всяка страна трябва да има

правото да избира своята

собствена столица

Но това основно политическо правило важи за всички страни по света освен за една.

Помислете си. Останалите 192 членки на ООН определят мястото на своите столици и никой не им се бърка. Без съмнение дипломатите, акредитирани в Австралия, биха предпочели да се настанят в Мелбърн или Сидни, но политическият избор бе Канбера и това е положението.

Никой не обели дума, когато след обединението Германия премести столицата си от Бон в Берлин, принуждавайки правителствата в света да се охарчат за нови сгради там.

Същото се отнася и за Казахстан, който през 1998 г. реши да премести столицата си от Алмати в Астана, затруднявайки живота на всички държави с дипломатически представителства в тази централноазиатска страна.

Или да вземем Нигерия, която през 1991 г. изостави Лагос и си създаде нова столица в далечната Абуджа.

 Но само и единствено Израел се озова в необичайната ситуация да обяви за своя столица Йерусалим, а останалите държави да настояват, че това е Тел Авив, където са настанили своите посолства и резиденции.

Защо?

Казват ни, че това е така заради резолюцията на ООН от 1947 г., препоръчваща създаване на две страни и статут на Йерусалим като corpus separatum, или град, който не принадлежи на нито една от предложените две държави - арабска и еврейска. Но Арабският свят изцяло отхвърли резолюцията и обяви война на Израел. За щастие, Израел, макар и без достатъчно оръжия и хора, надделя. Западната част на Йерусалим мина под израелски контрол, седалищата на президента и премиера, Кнесетът, Върховният съд и Министерството на външните работи се установиха там.

В продължение на почти 70 години сме свидетели на аномалията световни лидери, чиито държави отхвърлят Йерусалим като столица, да правят скъпи пътувания до този град, за да се срещнат с израелския президент, членовете на парламента или да провеждат разговори в Министерството на външните работи.

Очевиден абсурд.

Налагат ни твърдението, че статутът на Йерусалим не бива да бъде определян, докато няма окончателно мирно споразумение. Но това дава на палестинците право на вето над целия процес, въпреки че те отхвърлят предложение след предложение, включително тези, които по същество биха разделили Йерусалим на две части.

Защо израелската столица трябва да бъде безконечно отхвърляна от международната общност заради отказа на палестинското ръководство да сключи сделка?

В случая със САЩ ситуацията е малко по-различна. Тяхната реторика често бе правилна, а през 1995 г. Конгресът прие закон за посолство в Йерусалим, но това не устройваше света.

През 2000 г. например Джордж Буш-младши каза: “Нещо ще се случи по време на моето президентство. Щом поема поста, ще започна процес на преместване на американското посолство в града, който Израел е избрал за своя столица”. Осем години президентът Буш имаше възможност да стори това. Но осем години клинчеше.

През 2008 г. Барак Обама обяви, че “Йерусалим ще се запази като столица на Израел и трябва да остане неделим”. През следващите осем години президентът Обама не само не си мръдна пръста да изпълни обещанието, но направи и голяма крачка назад.

Когато през 2016 г. пресслужбата на Белия дом публикува пълния текст на президентската реч за погребението на Шимон Перес в гробището на хълма Херцел, там фигурираха думите “Хълмът Херцел, Йерусалим, Израел”, за да се уточни мястото. Малко след това Белият дом многозначително премахна от текста думата “Израел”. Така Йерусалим вече не бе в никоя държава, въпреки че Перес бе погребан там като държавник в присъствието на Обама.

През септември 2016 г. Доналд Тръмп обяви, че ще премести американското посолство в Йерусалим. Някои наблюдатели обяснимо смятаха, че той копира предшествениците си, като дава предизборно обещание, което няма намерение да спази. Но Тръмп го изпълни и затова сега се събираме в Йерусалим да отбележим този исторически момент, който след два дни ще бъде последван от решението на Гватемала да направи същото.

В днешния свръхразделен свят мнозина, които се опълчват на президента по други въпроси, няма да го подкрепят в тази стъпка. Но ние оставаме силно безпристрастни и ще ги наричаме така, както ги виждаме.

Президентът Тръмп, както каза, просто призна реалността. Йерусалим е израелска столица. Точка!

Изключва ли този ход мирно споразумение с палестинците? Абсолютно не. Всъщност в дългосрочен план той увеличава шансовете, като дава сигнал на тяхното ръководство, че не разполага с безкрайния лукс да загърбва масата на преговорите и да отхвърля една след друга мирните сделки.

А спъва ли това възможността за палестинска държава, която да включва в границите си и част от Йерусалим, позволявайки на палестинците да обявят своя собствена столица? Отново абсолютно не.

14 май 2018 година е специален ден в живота на Израел. Той е и ден на гордост, че сме американски приятели на Израел.

------

Авторът е изпълнителен директор на Американския еврейски комитет

Други от Анализи

По трибуните се лее кръв. Значи трябва военно положение

Не е нормално на трибуните да бъде допуснат зрител с триметрова въдица със закачено на нея бесило Онзи ден спортният министър Кралев “прозря”, че футболното хулиганство преляло и към другите спортове. Непосредственият повод бе скандалът по време на втория мач от баскетболния финален плейоф при мъжете между “Левски Лукойл” и “Балкан Ботевград”.

3 процента ръст на БВП? Ние сме двойкаджии

Статистиката крие степента на колонизация Цената на петрола започва да опипва 80 долара за барел, което означава, че краткият растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) с около 3 на сто скоро ще приключи. И никой няма да е виновен, просто такива са обективните обстоятелства. През 2007-2008 г. достигнахме ръст с 6 на сто,

Някои идеи в помощ на КАТ как да си събира глобите

Странно е защо в другите държави могат, а в България трудно намират виновния, за да си плати В България, оказва се, нашият КАТ глобява, но не успява да си събере глобите. А каква глоба е тази, която не се плаща - съвсем никаква. Тук философията е: Да плащат будалите! Защото електронните фишове за нарушения плаща само 1 на всеки 4-ма нарушители.

Не младите, а старите са неграмотни

Ефебифобия. Така се нарича психическото разстройство, при което възрастни изпитват неконтролируем ужас от подрастващите. Трябва да си признаем, че месец май е времето, в което ефебифобията разтърсва здраво българското общество. Или поне по-шумната част от нея. Всичко започва още с матурите – първо се критикуват въпросите по литература,

Образованието даде команда: “Стрес до дупка”

С непрекъснатите тестове и матури системата насила невротизира децата и убива любовта към ученето Така още дълго ще оглавяваме класациите за най-нещастни, най-неграмотни и най-болни Образованието ни бавно, но сигурно пое по пътя: стресирай всички до дупка, да му мислят психиатрите. Като се започне от идеята за тестове за 3 и 4-годишни деца,

Младите не четат книги? 34% го правят всеки ден

Проучване: Всеки четвърти в България чете книги почти ежедневно. Всеки трети – никога "Младите не четат книги!" е оплакване, което се чува често в наше време, но изследване на общественото мнение показва, че това не е така. Възрастните българи над 60 години четат значително по-рядко от по-младите - почти половината (49%) от хората над 60 години

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Няма политици “с топки”, затова реформите ни са “малко бременна” и “почти негър”

Когато стане въпрос за реформа в България, веднага се сещам за два лафа - "малко бременна" и "почти негър". Тези почти оксиморони в нашия език на съчетания от взаимно изключващи се думи могат да бъдат речникова дефиниция за амбициите и възможностите на политиците ни да предприемат непопулярни мерки във всички икономически и обществени сфери на

Грешните политически решения в енергетиката може да струват милиарди

Брутална намеса на държавата, популистка ценова политика, натискът върху частните компании, карат все повече големите чуждестранни инвеститори да се оттеглят от българската енергетика, а множеството арбитражни дела на частни енергийни компании срещу държавата заради нарушени бизнес интереси заплашват държавния бюджет със стотици милиарди глоби,

Допитване в 24chasa.bg: 68% са чели книги последната година, 12% са “погълнали” повече от 50

37% не са си купили нито една Колко книги купуваме и четем? “24 часа” пусна специално допитване на сайта 24 chasa.bg в навечерието на 24 май. Общо 63% от участвалите в допитването са си купили поне една книга през последната година, а 68% са тези, които са чели книги. Сред групата на четящите книги най-много са тези,

Гответе се за 4 лева литър бензин

Едва ли Европа ще успее да се противопостави на Тръмп В понеделник новият държавен секретар обеща да наложи на Иран “най-тежките санкции в историята”, а в събота във Виена се събират представители на Германия, Русия, Франция, Великобритания и Китай, за да спасяват положението, защото санкциите срещу Иран са де факто търговска война срещу Европа.

"Дойче веле": Изборите във Венецуела не предвещават промени

Почти никой не се е съмнявал в победата на венецуелския президент Мадуро. Изборите само засилват отчаянието и безсилието. Онези, които могат, ще емигрират. Останалите ще трябва да се примирят. Жителите на Венецуела твърде добре познават това ликуване. "Сега резултатите от изборите са очевидни", съобщи ликувайки председателят на избирателната

Новото лице на Германия във външната политика

На 23 май новият германски министър на външните работи Хайко Маас ще се срещне за първи път с американския си колега Майк Помпейо. Срещата ще се състои в трудно за трансатлантическите отношения време, в което европейците са притеснени от излизането на Доналд Тръмп от иранското ядрено споразумение и надвисналата търговска война.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber