Трябва ли Външно да праща самолет на всеки закъсал в чужбина българин?
Последните дни Министерството на външните работи изглежда повече като Министерство на извънредните работи. Посланици, консули и всевъзможен ранг дипломатически служители са впрегнати в осигуряване на линейки и хеликоптери от Бразилия до Тибет, уреждане на разрешителни, вадене на товарителници и всякаква логистика, та да стигнем до най-баналното разрешаване на битови проблеми от общ характер на пътници с отменени полети не толкова далеч от България.
Първо беше драмата на тежко болната Теодора Маджарова, отишла с последни сили и надежди да дири спасение при бразилски шаман. После дойде случаят с алпиниста Боян Петров, който изчезна при опит за изкачване на хималайския осемхилядник Шиша Пангма. И накрая - 180-те българи на летището в Рим, изоставени от “Райън еър”. Всичко това сякаш се изсипа накуп, но от доста време прави впечатление, че Министерството на външните работи сякаш се опитва да разреши проблемите на всички българи, възникнали някъде по света.
В момента дори се водят преговори с трите големи мобилни оператора в България
да изпращат
с есемес на
пътуващите в
чужбина българи
телефон
за връзка
в случай на кризисна ситуация, така както се подава информация за цената на роуминг услугите. Това е идея на външния министър Екатерина Захариева, по която все още се работи и вероятно ще бъде въведена първо в страни като Гърция и Турция, където има най-голям наплив на пътуващи българи.
Факт е, че никога преди министерството не е информирало така бързо и надлежно за бедите, споходили наши сънародници, нито пък е давало толкова обстоен отчет за мерките, които се предприемат по отделните казуси. Не и по собствена инициатива. Трябва да бъдат изключени, разбира се, случаи като този с българските медицински сестри в Либия, превърнали се в национална кауза.
Но днес наистина наблюдаваме истинска промяна в действията и отношението на тази институция, често възприемана по-рано като надменна и неефективна администрация с рецидивен интерес към игнориране на обикновените граждани.
Достатъчно би било само да погледнем съобщенията, които министерството е изпратило до медиите или пък е публикувало на официалния си сайт и в социалните мрежи през последната година - година и нещо.
Изригне ли вулкан на остров Бали - Външно веднага ни информира. Почнат ли безредици в Никарагуа - министерството тутакси уведомява, че посолството в Мексико следи ситуацията и е готово да съдейства на българските граждани. Катурне се автобус с български туристи край Луксор и
МВнР изстрелва консула
от Кайро, за да провери
на място кой какви
охлузвания има
В Албания се гласят протести - Външно посочва кои пътища и магистрали ще са блокирани. Или пък разяснява с най-малки подробности какви са глобите за нарушения според новия Закон за движение по пътищата, приет от сръбската Скупщина. Пълна информация - всичко в километри, промили, динари...
Дипломатите се задействаха по дело в Гърция, където се търси отговорност от човек от Габрово, който си продал колата, но тя не била прехвърлена на новия собственик и с нея след това били превозвани мигранти.
Цяла зима българските консули в Париж, Рим и Лондон даваха наряди по летищата, за да оказват съдействие на българи с полети, отменени заради мъгли и снегове. Често пъти на страницата на Външно можеше да се намери по-обстойна прогноза за времето в Европа от тази на Националния институт по метеорология и хидрология.
В момента като че ли МВнР следва политика, според която държавата постоянно влиза в ролята на спасителка. И това се прави дори за неща, които не би трябвало да са грижа и проблем на държавата, а просто бизнес отношения между клиенти, превозвачи и застрахователи. Като например евентуални възникнали неуредици между граждани и частни нискобюджетни авиопревозвачи. Указанията към дипломатическите служители да полагат постоянни грижи и внимание в такива случаи водят до завишени и твърде изкривени очаквания у някои от гражданите. Има такива, които са убедени, че Външно може и трябва да им осигури комфортен хотелски престой в съответната страна или алтернативен транспорт и то за държавна сметка.
Чрез консулските си служители зад граница, а понякога и с намесата на висшите си дипломати България полага усилия дори да спасява свои граждани, осъдени в чужбина за наркотици, сутеньорство и скиминг на банкови карти - тежки престъпления, които по принцип не будят много симпатия и състрадание към извършителите. Но инструкциите са такива - щом са български граждани - да им се помага по всякакъв начин!
Какви точно и докъде трябва да стигат действията на държавната администрация и дипломатическото ведомство при помощ в чужбина? Това е тема за дебат, който не би бил излишен, особено ако всеки път решенията да бъде изпратен на помощ държавния самолет “Спартан” водят до разгорещени спорове.