Той постигна това, което Обама планираше в САЩ, пише в сборник на авторитетно британско издателство
Рейтинговата система на висшите училища в България е създала нов тренд в развитието на този тип сравнителни изследвания. Признанието дойде от авторитетно британско изследване.
Българската рейтингова система е първа в света от така наречената трета вълна на национални рейтинги. Така я определя наскоро публикуваният сборник “Глобалните рейтинги и геополитиката на висшето образование” на едно от водещите академични издателства в света Routledge. Първият рейтинг на университетите у нас бе през 2011 г., а през декември 2017 г. бе представено седмото му издание. То сравнява 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления на основата на 44 показателя.
Рейтингът се изготвя по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциум с участието на институт “Отворено общество” – София, МБМД и “Сирма груп”. От самото начало партньор в изготвянето на рейтинга е в. “24 часа”.
Според сборника, редактор на който е един от водещите изследователи на рейтингите в света проф. Елън Хазелкорн, “третата вълна” рейтингови системи са се появили едва през последните няколко години и се отличават с това, че за първи път от 90-те години насам започват да използват нови източници на информация, които целят да демонстрират постиженията на студентите.
“Първият такъв
рейтинг дойде от
неочаквано
място:
България”,
пише Алекс Ушър - един от авторите в сборника, и подчертава, че използваните в българския рейтинг данни за реализацията на випускниците го правят “истински иновативен”.
Според Ушър, който е автор на специална глава, посветена на глобалната история на рейтингите, българският рейтинг, който се появява през 2011 г., е успял да постигне точно това, което планираният от президента Обама през 2013 г. рейтинг е искал да постигне в САЩ, но не успял. Описвайки широките възможности на българската рейтингова система
да проследява
реализацията на
завършилите,
да сравнява техните доходи в зависимост от завършеното висше училище и професионално направление, както и да демонстрира връзката на образованието с пазара на труда, авторът отбелязва, че българският рейтинг е бил “толкова успешен” и данните в него “толкова силни”, че това неизбежно е довело до обсъждане на възможността той да се използва като част от формулата за финансиране на висшите училища в страната.
Посочва се, че след българската рейтингова система други
два подобни
рейтинга от
“третата вълна”
се появяват
в САЩ
Това са рейтингите на списание Money, които излизат през 2013 г., и този на института “Брукингс” (Brookings Institute), който излиза през 2014 г. Според автора обаче използваната от тези американски рейтинги методология по отношение на измерването и сравнението на доходите на завършилите далеч не е толкова добра, колкото методологията, използвана в българския рейтинг.
Сборникът “Глобалните рейтинги и геополитиката на висшето образование” е поредното издание в чужбина, което обръща внимание на българската рейтингова система. Непосредствено след появата на системата в България специализираното американско издание за иновации в сферата на образованието The Hechinger Report публикува специална статия за нея в рубриката си “Уроци от чужбина”, целяща да покаже какво САЩ могат да научат от висшето образование в други страни.
В статията бившият ректор на Американския университет в Благоевград Сайръс Рийд определи българския рейтинг като “най-прозрачния и най-добре структурирания рейтинг”, който някога е виждал. Няколко години по-късно докладът на Европейската комисия “Мониторинг на образованието и обучението 2015” отбеляза, че “Развитието на Рейтинговата система на висшите училища в България е много положителна стъпка към повишаване на прозрачността на системата на висшето образование.”