Младежите ще са заедно с
нобелови лауреати, вземат
3200 швейцарски франка месечно
- Г-жо Захариева, за първи път участвате в изложението “Стажове” в Техническия университет в София, какво предлагате на студентите?
- Предлагаме им летни стажове, по-дълги стажове от половин до 1 г. Ако бъдат приети, ще имат възможности да работят в различни области на инженерните дисциплини. Ще могат да работят по реални проекти, които се разработват в ЦЕРН. В момента имаме проекти за подобряване на създадените ускорители, има и за разработване на бъдещи ускорители.
- Как са платени стажовете?
- ЦЕРН покрива разходите на студентите, така че да могат спокойно да живеят в Женева по време на престоя си. Месечно вземат около 3200 швейцарски франка. На летните стажове получават по 90 швейцарски франка на ден. Младите специалисти започват от 5000 швейцарски франка месечно. Това вече е заплата, а при студентите е за покриване на разноските по престоя.
- А вие как стигнахте до ЦЕРН?
- Чрез програми за студенти. ЦЕРН има много програми за студенти и специално за т.нар. технически студенти след 2-и курс на бакалавърската степен или учат магистратура. Те могат да прекарат между 6 месеца до 1 година стаж в ЦЕРН, където да работят рамо до рамо дори с нобелови лауреати върху реални проекти. Освен за техническите студенти има програми и за летни студенти. През лятната ваканция студентите могат да дойдат между 2 и 4 месеца и да работят при нас. Аз попаднах в ЦЕРН, като кандидатствах за тези програми. ЦЕРН има и много програми за млади специалисти. След като приключих стажа като студент, кандидатствах за тази програма, която предоставя възможност за работа в рамките на 2-3 г. в ЦЕРН. След това може да се кандидатства и за служител на ЦЕРН.
- Каква е вашата роля в ЦЕРН?
- ЦЕРН е разделен на 4 сектора – “Ускорители и технологии”, “Изследвания и IT технологии”, “Администрация и финанси” и “Международни връзки”. От 1 г. аз отговарям за планирането на ресурсите и бюджетния контрол на сектор “Изследвания и IT технологии”. Преди това 15 г. работих към сектор “Ускорители и технологии” и отговарях за някои от системите за управление на ускорителите в ЦЕРН.
- Какво е участието на българите в ЦЕРН?
- Като страна членка ЦЕРН ни дава възможност български студенти да кандидатстват за всички тези програми. В момента има 16 българи-служители на ЦЕРН, 7 млади специалисти, 1 технически студент. Има и около 90 потребители - хора, които не са наети от ЦЕРН, а са изпратени от техните университети или научноизследователски лаборатории в България. Основни партньори с ЦЕРН в областта на физиката са Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН и Факултетът по физика на СУ “Св. Кл. Охридски”. В областта на инженерните дисциплини има силно партньорство с Института по роботика на БАН. Хора от тези институти и университети работят по проекти в ЦЕРН, като най-голямото звено работи върху CMS експеримента или CMS детектора, който е един от широкоспектърните детектори на Големия адронен колайдер (LHC). На базата на опити, които се проведоха в този експеримент, беше доказано съществуването на Х бозона, или тази нова частица, която беше определена като частицата на Бог от медиите. Тя е важна за нашето разбиране за това как е изградена Вселената. Опитваме се
да пресъздадем
как е изглеждала
материята в
първите мигове
от създаването
на Вселената. За да може да се постигнат тези условия, се вземат микроскопични частици (протони). Снопове от ускорени частици се сблъскват в сърцевината на тези детектори. При сблъсъка се образуват нови частици и се изследват тези събития. Мотото на ЦЕРН е “Ускоряване на наука” и “Ускоряване на технологии”. В ЦЕРН е разработена World Wide Web технологията, която всеки ден използваме, за да погледнем информация на сайтове. Големи разработки бяха направени, свързани с GRID технологиите. Това са информационни системи за обработване и съхранение на всички данни, които идват от детекторите на ЦЕРН. Над 40 държави участват в тази разработка.
- Вярвате ли в Бог?
- Това е много личен въпрос, но вярата не изключва това, което правим в ЦЕРН - да обясним създаването на нашата Вселена и от какво е направена. Това, което виждаме в момента, е само 4% от нашата Вселена, видимата материя. Останалото е тъмна енергия и тъмна материя и ние все още нямаме отговор какво представлява, какви са свойствата ѝ. Има много фундаментални
въпроси, на
които ЦЕРН се
опитва да намери
отговор
Други въпроси, на които търсим отговор, са свързани с антиматерията. Смята се, че в началото на създаването на нашата Вселена е имало равни количества материя и антиматерия. Това, което наблюдаваме около нас, е материя. Антиматерията е изчезнала или не я виждаме. Има въпроси, които човечеството си е задавало от древността - от какво сме направени, откъде сме дошли и къде отиваме. Ние все още се опитваме да отговорим на тези въпроси. Правим малки крачки, за да обогатим нашето познание. Първата цел на ЦЕРН са фундаменталните изследвания, тъй като не всеки път човек може да каже за какво точно ще използва дадено откритие - например как точно ще използваме Х частицата след години, но все още се опитваме да разберем по-подробно нейните свойства. Едновремено с това имаме и приложна страна - множество технологии. Имаме много приложения за медицината, където на базата на познанията, натрупани от ускорители и детектори, те се прилагат за медицински цели. На базата на технологиите от детектори са направени PET скенерите, които първоначално са разработени в ЦЕРН в сътрудничество с университетската болница в Женева. Днес във
всяка модерна
болница има
петскенер
за откриване на ракови заболявания. Познанията, свързани с ускорителите, могат да се приложат и за лекуване на ракови заболявания. В света има много ускорители, които се използват точно за такива цели. Има много технологии, които са разработени в ЦЕРН, а след това те се трансферират и имат приложения в света около нас – WWW е пример за такава технология. Третата основна мисия на ЦЕРН е свързана с обучение и това включва и програми за обучение на студенти, докторанти и т.н. От 10 г. имаме програми за обучение на български учители по физика, по инженерни и IT дисциплини, които идват от гимназиалния курс в рамките на 1 седмица. За да могат тези хора да предадат на своите ученици това, което правим, и да ги заинтригуват. Тази програма има невероятен успех. След като се върнат от ЦЕРН, учителите организират изложби, презентации, викторини... В ЦЕРН има представени над 100 националности от общност от над 15 000 човека. ЦЕРН е пример за сътрудничество за мирни цели. Водеща идея за ЦЕРН от създаването му е “Наука за мир”.
CV
- Родена е през 1977 г.
- Завършила е Първа английска езикова гимназия
- Дипломирала се е като бакалавър и магистър по индустриално инженерство в английския факултет на Техническия университет в София
- Има втора магистратура по информационни и комуникационни системи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет
- От 16 години работи в Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН