Когато започнах работа в Софийската математическа гимназия, много ми хареса и си казах: Това е!
Боголюб Симов е връстник на "24 часа" - роден е на 18 април 1991 г., когато излиза и първият брой на вестника. Боголюб вече е завършил специалност "Стенопис" в Националната художествена академия, учи магистратура и е заместник-директор по административната част на Софийската математическа гимназия.
- Добре дошли, Боголюб, в редакцията на “24 часа”! Вие сте връстник на вестника, роден сте на датата, в която излиза първият му брой - 18 април 1991 г. Имахме традиция да каним астралните близнаци на вестника, вие кога сте идвали в “24 часа”?
- Идвах за 10-ата и за 15-ата годишнина на вестника. Дори още си пазя юбилейната чаша с надпис “24 часа”, която ни подарихте, когато бяхме на десет години. Тогава
от редакцията ни водихте в
“Патиланци” и беше много
интересно и забавно,
бяхме страшно много деца от цялата страна, родени на същата дата. На втората среща ни поканихте в редакцията, разгледахме дежурната зала, показахте ни как се прави вестникът. Подарихте ни книгите от колекцията на “24 часа”, които още пазя.
- Вие бяхте момчето, което ни подари икона на Богородица и младенеца, която сам сте нарисували.
- Сега, като гледам снимките на иконата, не е съвършена, но за една творба на 15-годишно момче мисля, че е добре.
- Защо решихте да ни подарите икона, откога рисувате?
- Още откакто се помня. Трябваше да избирам - или да стана ветеринар, или художник. Избрах второто. В гимназията имах една преподавателка - Мирослава Коева, която ме запали по стенописа. Беше ново за мен, лепяха се вараци, много ми беше интересно. Затова реших да направя и една икона за “24 часа” - тогава бях в осми клас на 1-о училище в София с профил изкуства.
- И после накъде поехте?
- След гимназията кандидатствах в Художествената академия, не ме приеха първата година. На втората влязох - специалност “Стенопис” и като втора специалност “Теория и практика на художественото образование”. Завърших академията през 2016 г. - бакалавър, нямах намерение да ставам учител, но ето че се случи.
- Как решихте да станете учител?
- Работех вече на свободна практика. Моя учителка от 1-о училище, която беше отишла да работи в СМГ, ни извика с още една моя колежка, ако искаме, да изпълним дипломните си работи в гимназията.
Там направихме един стенопис в кабинета по легороботика. След няколко месеца директорът ни се обади, ако можем, пак да поработим в гимназията. Тогава ми спомена, че търсят учител по изобразително изкуство. Аз обаче не си представях, че ще се захвана с такава работа. В крайна сметка приех да имам лекторски часове, защото вече започнах магистратура по стенопис в Художествената академия. Така първата година бях учител, лятото получих предложение да стана заместник-директор по административната част. Директорът беше убеден, че ще се справя, и аз приех.
И сега освен административните задачи например се занимавам с проекта “Твоят час”. Той е насочен към организирането на извънкласни дейности по интереси. Всеки учител заявява какви клубове ще организира и учениците казват кои от тях искат да посещават.
От миналата година започнах и втора магистратура - образователен мениджмънт в Софийския университет.
- Правите две магистратури паралелно, така ли?
- Да, имам амбиции и за трета, но да видим. Искам да запиша и специална педагогика.
- Виждам, че искате да продължите с учителската професия - как се обърнаха нещата?
- Работих в началото по заместване в едно софийско училище за няколко месеца, но не ми хареса особено. Докато в Софийската математическа гимназия още първия месец си казах: Това е! И сега вече съм и учител (на половин щат) по изобразително изкуство, и зам. административен директор.
- Какво му е хубавото и кое му е лошото на учителството като професия в днешно време?
- Мисля, че въпросът със заплатата е най-малкият проблем. Трудно ми е да отговоря обобщено, защото аз съм в едно училище, в което всичко е хубаво. Няма какво лошо да посоча.
- Какво ви харесва?
- Отношението на колегите - работя с едни от най-добрите учители в България, мога само да се уча от тях. И администрацията е на много високо ниво.
- А децата?
- При нас
влизат най-най-добрите
ученици, цедката е
много силна
- в пети клас изпитът е много труден, от 800 кандидати влизат към 160. Децата са амбицирани, работят с желание, няма проблеми с дисциплината. Аз преподавам в пети и шести клас, освен това моят предмет предполага и по-голяма свобода, мога да поема в различни посоки, да стане и по-интересно. Учебникът ни дава повече възможности, мога да добавям и по-интересни неща за учениците. Практиката ми показа какво им е интересно. Преди си мислех, че това, което е интересно за мен, ще бъде интересно и за учениците, но се оказа нещо твърде различно. Още първата година видях кое се приемаше добре и кое - не.
Хубавото е, че по новия учебен план историята и изобразителното изкуство вървят заедно поне в началото - така децата научават как се е развивала цивилизацията, обществото, държавите, и заедно с това - изкуството по това време.
- Сега имат ли проблем онези деца, които не могат да рисуват?
- Не пиша оценки за шедьоври, има материал, на който мога да изпитвам.
- Все пак рисуването е дарба.
- Всеки, който има желание, може да стане художник. Талантът е малък процент, другото е работата, тя е в основата.
- Защо избрахте специалност “Стенопис”?
- Първия път кандидатствах за рекламен дизайн. После обаче си помислих с кои преподаватели ще работя, какво ми харесва и стенописът се доближи най-много до изискванията ми. В момента мой преподавател и ръководител в магистратурата е ректорът на Националната художествена академия проф. Николай Драчев. Той е един от най-добрите витражисти в България.
- А вие в каква посока искате да се развивате?
- В момента съм се насочил към педагогиката. Затова мисля и за трета магистратура - специализирана педагогика, и за докторантура имам идеи, но това е за в бъдеще.
- Какво е характерно за вашето поколение - на родените през 1991 година?
- За себе си мога да кажа, че не се намирам амбициозен, по-скоро имам голяма доза късмет. А от връстниците ми има хора и в двете крайности - и ученолюбови и трудолюбиви, и други, които не държат на тези качества.
- А има ли много ваши връстници, които заминаха навън?
- Почти всички продължиха с висше образование. И много малко са тези, които отидоха в чужбина, почти никой, всички останаха тук. Аз лично съм от оптимистите, които мислят, че нещата ще вървят по-добре, позитивно гледам на нещата.
- Разкажете за вашата идея да направите стенопис в Първо училище, как стигнахте до нея?
- В Първо училище направихме стенопис - за свободата на словото. Бели гълъби, които летят и пробиват стени. Направихме го с една моя колежка от академията - Нанси Кирякова, тя прави в момента магистратура в Южна Корея. Това са четири стени на централното стълбище, три са напълно готови, четвъртата малко я забавихме, но през май ще я довършим. Започнахме го лятото на 2015 г., през ваканцията работихме и през седмицата, но после - само в събота и неделя, когато имахме време, бяхме и на лекции вече. Направихме го доброволно, защото това е старото ми училище, мило ми е, като отида там. А и стълбището има много итересна архитектура.
След това започнахме един параклис в 52-о СОУ в “Бояна”. За съжаление, се оказа, че строителството на параклиса не е много качествено, появи се теч и затова спряхме - когато го оправят, ще довършим започнатото с моята колежка Илина Тончева, която сега прави магистратура по графичен дизайн.
- Какво друго сте работили?
- В Химикотехнологичния университет до кабинета на ректора има един мой стенопис, стана интересен. Участвах в стенописите на църквата в село Лозен, в “Успение Богородично” до Петте кьошета, в правенето на фасадната мозайка на новата Боянска църква, в село Новоделчево - пак на църквата “Успение Богородично” - там ме покани доц. Здравко Каменаров да работя.
- Четете ли вестници?
- Да, чета, но предимно онлайн страниците. Искам да се информирам какво се случва. Чета и политика, и за образованието...
- Как разбирате кои са истинските и кои - фалшивите?
- Избирам си какво да чета. Знам и вярвам, че в “24 часа” няма как да има фалшиви новини.
И не чета жълти медии.
Чета историческа литература, книги за ренесансовите художници - Леонардо да Винчи, Рафаело - големите титани. После се промени малко вкусът ми - Караваджо, Густав Климт, българските като Майстора, Иван Милев, Антон Митов. От съвременните харесвам един български художник, който е фотореалист - Росен Райчев. Той преди време дари един портрет на Левски на президентството, тогава ми направи впечатление и го следя какви неща прави. Той много ми допада.