Чрез лайвстрийминг на официалния сайт на БПЦ ще покажем слизането на благодатния огън на Божи гроб
Има много млади хора, които са отблъснати от меркантилизма, от похотите и страстите на ежедневието
- Ваше Високопреосвещенство, заминавате за Йерусалим, откъдето ще донесете благодатния огън в България. Какво е значението му?
- Това е благодат и милост към всички християни, които в молитва очакват да се случи това поредно чудо. Всяка година благодатният огън слиза на гроба Господен, за да увери, насърчи във вярата хилядите, които с нетърпение очакват това божие чудо. За появата на благодатния огън свидетелстват още историческите източници от IV в. след Христа, има частични писмени свидетелства през II век. Всички знаем, че това велико чудо се случва от 2000 столетия, когато тази светлина благодатно е осветила Христовите ученици, отивайки на гроба, за да станат свидетели на христовото възкресение. Православни вярващи прииждат от всички краища на света, за да бъдат съпричастни на това велико Божие чудо. И тази година Българската православна църква (БПЦ) ще пристигне на Светия гроб, където аз по Божията милост и с решение на Светия синод ще ръководя официалната делегация, за да взема огъня от Йерусалимския патриарх и да го донесем в пределите на родината. Тук свещеници от цяла България ще дойдат на летището, ще вземат частица от благодатния огън, за да я занесат по всички епархии, а оттам и по енориите на БПЦ.
- Ще достигне ли навсякъде благодатният огън, който ще донесете от Божи гроб?
- Надявам се на повечето места да пристигне. Но искам да уточня - независимо от това, когато свещенослужителят в 12-ия час запали свещите и поздрави всички с пасхалния поздрав “Христос възкресе”, този огън се превръща в благодатния, който е ознаменувал Възкресението.
Нека не го превръщаме
в комерсиална цел и
езическо вярване
Трябва да знаем, че първопричината за изпращането на този огън е възкресението от мъртвите на Божествения син, който пострада за всички нас на кръста, понесе греховете на цялото човечество върху Себе си и възстанови отново връзката между човека и Бог. На Възкресение Христово приемаме именно тази нетварна Божествена светлина, която просвещава сърцата ни, озарява умовете и ни води по пътя на любовта и на мира.
- Не е ли човекът прекалено егоистичен, за да осмисли и съпреживее саможертвата на Иисус Христос в негово име?
- Примерът на Спасителя, тази саможертва, която извърши за всички човеци, е все по-актуален. Сърцата ни са закърнели. Ежедневието е озлобило хората един срещу друг. Все по-рядко се случва да протегнеш ръка на падналия. Иисус Христос казва, че няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за ближните.
Трябва да проявяваме по-често тази себежертвена любов, каквато ни свидетелства Спасителя на кръста, който независимо от страданията, униженията, които е претърпял, разпъвайки Го на кръст, протяга ръцете Си, за да прегърне всички човеци. В последната минута е приел в небесното царство разкаялия се разбойник - един от двамата, който бил прикован отдясно на него. Егоизмът и липсата на любов са основният бич на нашето съвремие. Трябва да им противостоим със себежертвеност и любов. Защото липсата на любов ражда омраза. Липсата на себежертвоготовност на човеците ражда ненавист. А ги срещаме навсякъде в съвремието. Нека се поучим от примера на Христос в последните му часове, преди да умре на кръста и в предстоящите дни на славното му възкресение. Защото Христос възкръсна от мъртвите и на всички живот дарува.
- Много хора свързват Страстната седмица със страст, а не със страдание. Защо?
- От невежество или защото не са се поинтересували.
Страстната седмица се
нарича така заради
Христовите страдания
Тогава съпреживяваме последните дни от земния път на Спасителя. С Него заедно присъстваме в сърцата и в молитвата си в тайната вечеря, предаването му от Юда, след това залавянето Му в Гетсиманската градина, след това несправедливото му осъждане, бичуване, след което с дълбока мъка в сърцата си съпреживяваме тези дни от Христовите страдания. За да може тази мъка скоро да бъде обърната в една нестихваща радост в славното Христово Възкресение.
- Напоследък събитията около БПЦ като че ли изместиха фокуса от православните ценности и духовния живот. Посещението на патриарх Кирил, македонският въпрос, Истанбулската конвенция - всичко това се използва за политически цели. Как се отразиха всички тези събития на вярващите?
- Църквата стои твърдо на своя пост и изпълнява всички нейни функции. Службата в храма е само част от тези функции, макар и най-важната, защото всички ние извършваме светата литургия, която е център на Богослужебния живот. Тя е основна движеща сила на всеки един християнин. Църквата трябва да се погрижи за страдащите, гладните, онеправданите, бедните.
Естествено, тази мисия не е толкова лесна. Защото знаем, че БПЦ през различните периоди на изпитание назад във времето е била угнетявана, разграбвана, нетолерирана от властимащите по време на атеистичния режим. Хората трябва да се отърсят от тези тежки рани, които трябва да заздравеят.
Църквата
стои твърдо
на поста си
и изпълнява
всички свои
функции
липсата на любов
са големият бич
в нашето време
И в момента
има много
млади хора,
които навлизат
в лоното
на църквата -
свещеници, епископи, митрополити, това е една задача, с която можем да изпълним мисията на БПЦ. Независимо от бурите на различните повратности в нашето ежедневие, в злобата, ненависта, егоизма, последните социологически проучвания показват, че БПЦ се ползва с най-висок рейтинг в обществото. Хората осъзнават мястото, значението и ролята на църквата.
- Според проучвание на изследователски център “Тренд” 62% вярват в Бог и все повече се обръщат към православните ценности. Какви са вашите наблюдения?
- Виждам го при все повече млади хора, особено зад граница. Те отиват там, за да учат и работят. Идват в храма с правилни въпроси, подготвени са, получили са религиозно възпитание в семействата, в църковните училища в България. Изповядват се, причестяват се, идват да живеят активен духовен живот, което прави нашата отговорност още по-голяма. Има много млади хора, които са отблъснати от меркантилизма, от похотите и страстите на ежедневието и в противовес ги запълват с духовни, морални и нравствени ценности. Църквата се стреми да удовлетвори тяхните духовни потребности.
- Ще има ли духовник от Македония, който да вземе от благодатния огън от летище София?
- Тази информация се появи в някои медии, но няма такова решение на Светия синод и няма такава инициатива, която да е стигнала официално до БПЦ. Всичко остава в сферата на спекулациите.
- Докъде стигна обсъждането на македонския въпрос?
- Комисията, която води преговори, има медиаторски функции в диалога между Македонската православна църква и другите поместни православни църкви с оглед в един момент МПЦ да излезе от духовната изолация и да бъде вдигната схизмата над нея. Разговорите показват, че желание има, но каноничният ред трябва да бъде спазен.
- Защо решихте да предавате на живо във фейсбук взимането на благодатния огън?
- Това ще донесе духовна полза. Трябва да използваме всички иновативни методи и средства на съвремието, за
да популяризираме вярата
сред всички, които нямат
възможност да
отидат в храма
или да пропътуват толкова километри, за да са съпричастни на едно такова събитие. Чрез лайвстрийминг на официалния сайт на БПЦ ще направим съпричастни всички, които могат да отделят от времето си, за да наблюдават и да се потопят в обстановката около слизането на благодатния огън на Божи гроб в Йерусалим.
- Използвате светското си име в социалната мрежа?
- Няма как да го променя. Има съображения за сигурност. Първоначално се регистрирах като митрополит Антоний, но трябва да се въвеждат лични данни по паспорт. Все пак съм отбелязал в скоби това обстоятелство, така че хората знаят.
- Търсят ли ви хората там?
- Да, всеки ден. Търсят контакт и информация за българските общности зад граница, личен съвет в духовен аспект, споделят вижданията си по определени обществени теми и ги дискутираме. Използваме социалните мрежи, за да допринесем и да популяризираме светото православие зад граница, а и тук в България да бъдем полезни със съвети.
- Наскоро закупихте собствен храм в Хага. Усеща ли се вече значението на този акт?
- Получих добри новини от българската църковна общност там. Само за Цветница в храма са били 200 души. Това показва, че с новината за закупуване на собствен храм хората са придобили самочувствие, приели са го като свой и присъстват по време на богослужението. Надявам се да вземат активно участие в църковния живот, това за нас е една голяма радост и духовен подарък в навечерието на празника на празниците - Възкресение Христово. В България във всеки голям град има по няколко православни храма, а в европейските столици - по 1. Хората там много повече ценят самия храм и неговото значение. Живеят в забързана среда, урбанизацията ги принуждава да живеят по-материално. Затова те се обръщат още повече към духовното. А
храмът
зад граница е
духовен
мост към
нашата родина
Освен богослужението там е общност за социално общуване, където се споделят радости и трудности, намират се общи решения, подкрепа. От квартира под наем, през търсене на работа, до споделен транспорт към България. И ние помагаме. Един собствен храм, когато не сме под наем или не сме на гости, позволява да разгръщаме в пълнота функцията на социалната мисия на църквата.
- Колко са вече собствените православни храмове в епархията?
- Новите са в Барлин, Виена и Хага, преди това имаме в Будапеща и в Брюксел.
CV
Роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора
През 1998 г. завършва Пловдивската духовна семинария и става редовен
студент в Богословския факултет на СУ
През 2002 г. постъпва като послушник в Клисурския ма-
настир
Ръкоположен за йеродякон на 18 октомври 2002 г.
От 17 януари 2003 г. е йеромонах
На 21 ноември 2006 г. е възмезден в архимандритско достойнство
На 1 май 2007 г. е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия
На 23 март 2008 г. е ръкоположен за епископ с титлата Константийски
На 27 октомври 2013 г. е избран и канонично утвърден от Светия синод на
БПЦ за Западно- и Средноевропейскимитрополит