На конференцията в Мюнхен
САЩ и Русия пак се изправиха
едни срещу други,
ЕС е в безтегловност
Всяка година в Мюнхен се провежда конференция по сигурността, която е единственото място, на което се събират представители на абсолютно всички политически сили в света, за да обсъдят актуалните кризи и мерки срещу тях. През годините този форум ставаше все по-важен, за да бъде коронясан като най-значителното световно събитие, посветено на сигурността, от списание “Политико” тази година.
Конференцията определено е събитието, на което се вземат решения или стават ясни стратегии и конфликти, които се отразяват на целия свят. Всяко изречение, което се казва през тези два дни в Мюнхен, е от значение. Така преди години на този форум тогавашният американски военен министър Доналд Ръмсфелд обяви в интервю за “24 часа”, че САЩ ще преместят базите си от Германия към Източна Европа и България и Румъния ще приемат част от тях. Описаната от него нова военна стратегия в Европа наистина се разгърна по този начин през следващите 10 години.
Какво бе важното на конференцията тази година?
Рядко форумът е започвал по-драматично, отколкото сега. Още на откриването дългогодишният ѝ председател Волфганг Ишингер заяви, че от края на 80-те г. до сега светът никога не е бил по-близо до атомна война.
Конференцията наистина приличаше на форум от студената война. Говореше се за нуждата от въоръжаване, сплашващи мерки и опасността от Русия. След години на сближаване и очакването, че при Доналд Тръмп Русия и САЩ ще стопят окончателно ледовете, в Мюнхен се очерта съвсем друга картина. САЩ и Русия отново са архиврагове, а останалите държави се ситуират около тях като съюзници или противници.
Не е странно тогава и че на конференцията се говореше предимно за старите методи на водене на политика на сигурност, дори и когато заплахите са от ново естество. Обсъди се използването на малки атомни бомби, чието предимство би трябвало да е много по-голямата вероятност те да бъдат използвани и в това да се състои възпиращият им ефект. Също и т. нар. блицсанкции – икономически санкции, които да удрят веднага и дълбоко икономиката на страна, нарушаваща договорите си.
Речта на бившия вицепрезидент Джо Байдън, която повтори тезите на бившия държавен секретар при Обама, бе повече от показателна за очертаването на новите стари граници. “Днес Кремъл и Путин правят всичко възможно, за да разрушат либералния световен ред, да отслабят НАТО и западните демокрации и да разрушат трансатлантическото сътрудничество”, заяви той. Думите му бяха не просто отзвук от политиката на Обама, но бяха потвърдени и от новите в Белия дом – от съветника по сигурността на Доналд Тръмп ген. Хърбърт Рейнолд Макмастър. Той държа гневна реч срещу ревизионистките сили, които се занимават с дезинформация и шпионаж, без да назовава конкретно Москва, докато не бе попитан от руски депутат как би коментирал атаките на американски хакери в Русия и се позова на дани на руското разузнаване. Макмастър отговори ясно, че е учуден, че на руснаците им остава време за подобни разследвания, тъй като, доколкото знае, всичките им експерти са заети с това да атакуват западните демокрации.
Подобен бе тонът и на руския външен министър Сергей Лавров. Той обвини западните демокрации, че потискат “неудобните им медии” и поддържат неонацистки и фашистки маршове. “В Европа се възражда фашизмът, а ние знаем докъде води това”, заяви той. Както винаги, той критикува НАТО за източното разширяване и ракетния щит, като този път отправи остри предупреждения и към ЕС. “Трябва да сте наясно, че е контрапродуктивно да се намесвате във вътрешната политика на европейските държави и да ги карате да избират между ЕС и Русия”, каза той. Явно след години на хаос на световната сцена и проваления опит на САЩ да бъдат единственият световен хегемон светът се връща към познатия ред – две враждуващи големи сили, но с ново пренареждане на съюзниците. Именно за тях тече най-сериозната битка в момента. Източна Европа отново е на кръстопът и трябва да избира, като за разлика от края на 80-те този път начело в повечето източноевропейски страни има политици, които далеч не са сигурни в лоялността си към западните принципи.
Седмица преди конференцията в Мюнхен в германския в. “Ди Цайт” излезе статия на съветника на руското правителство по въпросите на политиката спрямо САЩ и ЕС Дмитрий Суслов. “ЕС трябва да се откаже от своята цел да европеизира съседите си. ЕС трябва да приеме Русия като център на друг интеграционен проект”, написа той. “Отношенията със САЩ ще останат конфронтационни, докато те свикнат с новия постхегемониален ред. Дотогава САЩ ще бъдат третирани като непредвидима и дестабилизираща сила”, казва още съветникът на Путин.
Докато това не се промени, единствената цел остава да се опитваме да удържаме конфронтацията и да избягваме конфликти, заявява още човекът на Кремъл.
Къде в този нов ред е България? Чисто външнополитически страната за разлика от Полша, Чехия и Унгария се заявява като проевропейска и солидарен и лоялен съюзник на сегашната политика на Брюксел. Вътрешнополитически обаче този курс изобщо не е гарантиран заради участието на националистите в правителството. До каква степен зависи от тях оставането на Борисов на власт се видя и от провала на ратификацията на Истанбулската конвенция. Заплахата от страна на патриотите, че ратификацията й означава падане от власт бе дотатъчна, за да оттегли премиерът документа за ново обсъждане. Борис не напразно търси по-стабилната подкрепа в ЕС, която в този момент може да бъде показана и с приемане в Шенген.
В Мюнхен обаче трябваше да чуе доста отрезвяващи думи от баварските си партньори, които в момента са много по-заети с това, че им предстоят избори, отколкото с факта, че светът отново се озовава в студена война. Същото може да се каже и за германските социалдемократи, чийто външен министър в момента Зигмар Габриел се обяви за сваляне на санкциите срещу Русия, обърквайки тотално публиката с уточнението, че го прави като социалдемократ, а не като част от моментното правителство в Берлин, което, ясно е, подържа обратната теза. С разпадащите се класически партии в Германия, с Великобритания извън ЕС, с Франция, в която старите партии също нямат вече думата, ЕС е изпаднал в безтегловност точно в този решаващ за новото пренареждане на света момент и България трябва да успее, както й се е случвало и друг път в историята, да балансира между чуждите дребнопартийни интереси и големите битки на великите сили. Дано този път успеем да останем от правилната страна.