Когато сърцето на един човек тупти за България, той прави големи дела, без да ги превръща в показни жестове и без да чака да му благодарят. Такъв беше светецът от Байлово дядо Добри. Затова не само близките, а стотици българи се извървяха да се поклонят пред него, да покажат със свещички в ръце, че ще запомнят добродетелите и смирението му. Загърбил светската шумотевица, този човек ще остане в историята като най-големия дарител за църкви и манастири. (Виж 8-а стр.)
Затова и монасите от Атон с признателност го наричаха “пазителя на България”. Дай Боже, повече такива пазители във времена като днешните.
И друга българка, направила трогателен жест за родината си, като дари солидна сума за Националната художествена галерия, ни показа, че дори и от далечна Австралия сърцето ѝ до последно е туптяло за България. (Виж 25-а стр.) Нищо, че е била от невъзвращенците, които комунистическата власт заклеймяваше, тя и в сетните си дни е мислела за родината си.