И дали Африн не е капан
БЛИЗО е до ума, че турската военна атака срещу кюрдския град Африн в Сирия нямаше да се случи без тайна сделка между Ердоган и Путин. Първите признаци за постигнатото съгласие бе изтеглянето на руските военни полицаи, намиращи се дотогава в града.
Самият Африн е многолюден – в него живеят над 500 000 души, в мнозинството си кюрди. Той се контролира от Отрядите за народна защита на Партията на демократичния съюз, считана клон на обявената от Анкара за терористична организация ПКК. Същите тези отряди само преди месеци нанесоха решително поражение на “Даеш”, превземайки столицата на терористите Ракка.
Особено важно е да се припомни, че
кюрдските сили
бяха подкрепени
от Вашингтон
не само от въздуха, но и чрез предоставената логистическа и оръжейна помощ. В изненадващо изявление командващият на кюрдските сили в Африн Сейбан Хаму обвини Русия в измяна и присъединяване към противниковия лагер: “Имахме определени договорености с Москва, но само в рамките на едно денонощие Русия се отметна и ни предаде”. Според Хаму това свидетелства за постигната сделка с Ердоган. Същевременно в. “Шарк ал аусат” цитира изказване на кюрдския представител Ибрахим Ибрахим, че два дни преди турската атака в руската военна база Хмеймим се е провела среща между представители на кюрдите и на сирийския режим с посредничеството на Русия. На нея на кюрдските представители е било предложено да предадат Африн под контрола на сирийските власти, за да се избегне война с Турция. Те обаче категорично отказали.
Два са сценариите за това, как ще се развиват събитията в Северна Сирия. До кой от тях ще се стигне, зависи от големия въпрос: дали турската военна интервенция в северозападната част на Сирия e съгласно необявено споразумение с руснаците и иранците, или е поредното премерване на силите между тях?
При първия сценарий подвариант би бил съгласието на “тройката” Африн да премине под турско управление. Може би американците биха се отказали от Африн срещу необявено съгласие от страна на Турция за разгръщане на кюрдско-американска инициатива на изток от Ефрат или най-малкото защото този град не е част от стратегическите приоритети на САЩ. Подобна стъпка би означавала, че американците не биха искали да стигнат далеч в изострянето на спора с Анкара.
Що се отнася до руснаците, изтеглянето им от Африн може би е срещу турска подкрепа за сирийския конгрес в Сочи, считан за особено важен за утвърждаване ролята на Путин. От друга страна, в медиите изтече информация, че Африн е бил “заменен” срещу Идлиб, контролиран от протурски антиасадовски групировки. Те наброяват десетки хиляди сирийски бойци, което означава, че евентуални сражения с армията на режима биха довели до големи кръвопролития от двете страни. Подобен пазарлък е направен вероятно и с иранците въпреки тесните връзки между Африн и режима на аятоласите и революционните гвардейци, разположени край Алепо.
Руско-
американски
план за вкарване
на Турция в
сирийското
блато?
Изтеглянето на руската военна полиция от Африн в навечерието на турската инвазия може да се тълкува като “зелена светлина” за Анкара. Така турското ръководство спокойно можеше да започне наземната операция, подкрепена от въздушни удари от турската авиация, нахлула в сирийското въздушно пространство. При този сценарий големият губещ е самият сирийски режим, който тясно взаимодейства с ръководството на Партията на демократичния съюз, контролиращо Африн. Същото може да се каже и за Иран, който установи тесни връзки с част от командирите на Партията на демократичния съюз, които продължително време прекарваха в планината Кандил в Северен Ирак редом с колегите си от ПКК.
Има и друг, противоположен сценарий. Според него в случая на турската армия е направен своеобразен капан - кюрдските бойци в Африн от известно време насам са били заети с укрепване подстъпите към града и са се готвили за предстоящата атака. В тази връзка се появиха слухове, че неотдавна те са получили доставки на американско оръжие, които по всяка вероятност включват и противотанкови оръдия. Дори обаче ако те се окажат фалшиви, подготовката на кюрдите за продължителна отбрана е достатъчна, за да подкрепи тезата за преднамерено въвличане на турците в сирийското “блато”.
В случай че турската войска срещне упорита съпротива, това ще означава, че американците и руснаците са решили да изпитат политическата воля и военния потенциал на Турция.
С други думи, засега и двата сценария остават възможни – сделка Африн срещу Идлиб, според единия, и сериозна турска намеса с два възможни изхода – засилване или отслабване влиянието на Ердоган върху сирийските дела. Остава да видим продължението.
.