Как да обясним на учениците какво стана по времето на Живков

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6668850 Как да обясним на учениците какво стана по времето на Живков Как да обясним на учениците какво стана по времето на Живков www.24chasa.bg

Когато отслабна натискът от Москва да внасяме ляв

тоталитаризъм, дойде часът на личния авторитарен режим

Бил съм председател на комисия за учебник по история за Х клас. И смея да твърдя, че

много зависи

от авторите

как точно ще поднесат материала, особено когато става дума за събития, които още предизвикват емоции и спорове в обществото.

Та, откровено казано, в “инструкциите” за периода след Втората световна война има доста смущаващи неща. И доста “подсказващи” термини, които отсега предопределят духа, който ще витае из учебното съдържание.

Има в тях обаче и нещо, което присъства с отсъствието си. Историята е наука, която се изследва, преподава и изучава най-вече чрез повече или по-малко точната ѝ периодизация. А не чрез един или друг (и невинаги точен или уместен) “термин”.

Да, от 1944 до 1947 г. България е в етапа на “народната демокрация”. Георги Димитров развива тази си идея още през 1936 г. по повод събитията в Испания.

Сама по себе си идеята му е смешновата – самото понятие “демокрация” означава власт на народа. А като добавим и “народна”, става тавтологично

- “народно

народовластие”

Но “смехът” (ако въобще го е имало) трае до 1947 година. Защото тогава са подписани мирните договори между победители и победени във войната.

Европа вече е поделена на сфери на влияние, в които всеки “господар” може да налага собствената си политическа, икономическа и социална система.

Ето така идва краят на етапа на “народната демокрация”. А през 1948 г. тя и официално е “понижена” в ранг на “една от формите на диктатурата на пролетариата”. Да, Сталин се опитва да наложи в своята си сфера левия тоталитаризъм от болшевишки тип. И вероятно е щял и да успее, ако през 1953 г. Господ не беше решил да го прибере. Но така или иначе, “тоталитарната политическа система” не само у нас, но и в цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ) си остана недоразвита.

И след бурната 1956 г. (ХХ конгрес на КПСС, унгарската народна революция и т.н.) просто беше подменена. Хуан Линц дава едно доста логично обяснение – във всички страни от “съветската сфера” на влияние тоталитаризмът беше “вносна стока”. И

когато при

Хрушчов

натискът на

“вносителя”

отслабна,

те се върнаха към естественото си състояние на недемократични режими от авторитарен тип.

Така приключи и етапът на “тоталитарния експеримент” в Централна и Източна Европа и настъпи нов – на постепенното изграждане и укрепване на лични авторитарни режими под формата на “национални социализми”.

Важното беше едноличните им лидери да се съобразяват с “доктрината на ограничения суверенитет”, т.е. стриктно да следват във външната си политика волята на Москва.

Така ни завариха и промените от 1989 г. – подобни режими са дълготрайни, защото за разлика от тоталитарния те все намират начини да лавират, но

в последна

сметка не

успяват да

устоят

на вътрешния опозиционен натиск. Струва ми се, че ако бъдещите автори на учебника съумеят да обяснят бавно и спокойно всичко това, то ще бъде от полза за децата. Още повече че то влиза в рамките на една обща тенденция, а не е изолиран феномен само за България.

Ако обаче се придържат стриктно към “инструкциите” и напълнят главите на учениците с всевъзможни страховити понятия, ще бъдем пак свидетели на черно-бяла “история”, само че с обратен знак на онази, която изучавахме по “комунистическо време”...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Американските санкции наближават, а Европа не успява да защити сделката с Иран

Високопоставен представител на американските власти казал на европейски дипломати на среща във Вашингтон, след като през май Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран, че техните усилия за спасяване на споразумението чрез защита на инвестициите на ЕС в Ислямската република са безсмислени. "Не можете", заявил служителят,

“Културен” чек за 18-годишните? Куха идея в лъскава опаковка

Дажбата от 200 лв. на абитуриент няма да създаде публика, която да остане в зали и галерии Предложените промени в Закона за закрила и развитие на културата, които предвиждат 18-годишните да получават по 200 виртуални лева за култура, звучат атрактивно, в презентирането им бе използвана запомняща се фраза като културен чек,

Стига вече! Повръща ми се от този Брекзит

Обърканите и арогантни изявления на видните му привърженици спират дъха и ми иде да скоча от прозореца РОБЪРТ МЪДЖ “ДОЙЧЕ ВЕЛЕ” В НАЧАЛОТО трябва да призная, че съм британец. И то от онези британци в Германия, които се стараят да се възползват от най-доброто в стила на живот и на двете нации. Понякога дори съм си фантазирал как ще прекарам

Холандия с най-добро здравеопазване в Европа

Македония има най-бърз достъп до лекари, България е на опашката Кой има най-доброто здравеопазване в Европа и към коя система е най-практично да се ориентира България? Според проучванията на института за сравнително изследване на здравните системи в държавите в Европа Health Consumer Powerhouse най-добра е здравната система в Холандия.

Промени на парче в здравното осигуряване може да сринат всичко

Мислят за задължително застраховане, а по закон е доброволно, при неясно определяне на цени и неограничено доплащане от пациента След повече от 15 г. опити за надграждане на здравноосигурителната система у нас това лято екипът на здравното министерство предложи варианти, които ще бъдат представени официално на 26 септември.

Коментар на седмицата №1: Камен без книжка уби майка, близнаци и дете. Държавата воюва за глупости

Без медиен шум, обществена и държавна реакция в белослатинското село Габаре вчера погребаха 22-годишната Таня. Погребаха я на рождения й ден. Спуснаха ковчега й в земята с неродените близнаци в утробата й. До нея погребаха и 2-годишната й дъщеричка. Уби ги в катастрофа 35-годишният ром Камен. Криминално проявен.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Коментар на седмицата №2: Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Коментар на седмицата №3: Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №3 и е събрал близо 24 400 прочитания. Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да

Треперете! Жените идат!

Гневът на феминистките е на път да обърне САЩ и после света Докато е в Ню Йорк, нашият премиер ще си отдъхне от набезите на ездачката Нинова. Но трябва много да внимава с американките – положението е страшно! Особено ако си мъж. Я си погледнал някоя двусмислено, я те е обявила за сексист по телевизията и работата ти е спукана.

Обиколката на папа Франциск в балтийските държави: нови предизвикателства и спомени за някогашни битки

Папа Франциск започва утре във Вилнюс обиколката си на изменилите се радикално след падането на комунизма балтийски страни в момент, в който Католическата църква се сблъсква със серия от педофилски скандали. В рамките на четири дни папата ще обиколи Литва, Латвия и Естония, които днес са непоколебими съюзници на Запада и все още носят белезите от

За или против Орбан да сме?

Имаме общи интереси с Вишеград за мигрантите, но за разлика от тях сме заплашени да станем периферия на ЕС Независимо от това дали начело на българското правителство е Бойко Борисов, или някой друг, българският национален интерес не предполага да заемем позиция категорично в полза на Орбан и новите консерватори на Европа или в подкрепа на Макрон,

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Брекзит

Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март. Ето какво представлява той и защо е важен: И ДВЕТЕ СТРАНИ ИСКАТ ДА ИЗБЕГНАТ ПОЯВАТА НА ФИЗИЧЕСКА ГРАНИЦА - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА През 1998 г.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber