Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е най-четеният - от над 58 300 души.
Болшевик с броневик нахлу победоносно в надпреварата
До онзиден триумфът на Владимир Путин в предстоящите президентски избори беше гарантиран, подписан и подпечатан с червен восък. Но ето че в края на миналата седмица партията на руските комунисти (КПРФ) този път не издигна дежурния си президентски кандидат Зюганов, а чисто нов играч – Павел Грудинин, директор на “Совхоз Ленин” край Москва. И за ден-два Грудинин започна да набира рейтинг така стремително, че май взе да засенчва недосегаемия Путин.
Все още няма сериозно социологическо проучване, но в някои импровизирани медийни анкети Грудинин достига 70- 80 на сто подкрепа срещу 10-15 за Путин. Разбира се, тези анкети са безобразно непредставителни. Но все пак налице е сериозен масов феномен, който спокойно може да постигне ефекта на търкалящата се снежна топка. Засега може да го сравним с неочаквания възход на Бърни Сандърс на президентските номинации в САЩ.
Очевидно конкуренцията на Путин не може да дойде от прозападната либерална десница, както сами се зомбират западните медии и експерти, а от носталгичната болшевишка левица. Поне такава е електоралната картина. Все пак втората партия винаги е била КПРФ, а прозападните дори не влизат в парламента. Лидерът на КПРФ Генадий Зюганов досега не можеше докрай да вдъхнови левите, тъй като му липсва
качеството,
на което
руснаците
най-много
държат
– не е истински вожд със стоманена десница. Някак си бледнее пред образа на Сталин. През 1996 г. той загуби спечелени избори срещу Елцин, тъй като между двата тура просто се скри. Ако бе започнал да бие тъпана за очевидните фалшификации, щеше да е победител. Но нещо го накара да подвие опашка в решителния момент и оттогава КПРФ по-скоро вегетира на комфортното второ място.
Сега обаче КПРФ заложи на нов герой, символ на успеха и на славното минало. Разбира се, това е само привидно, тъй като “Совхоз Ленин” не е никакъв “совхоз”, а в Русия отдавна няма нищо съветско. Той си е нормална капиталистическа фирма, по-точно “закрито акционерно общество” (ЗАО). Но акционерите му явно държат на болшевишката символика. Пред сградата на управлението се издига статуя на Ленин в цял ръст, на бюрото на директора бдят не един, а два малки ленински бюста. Самият Грудинин при всеки възможен случай критикува развала на СССР, Горбачов, Елцин и останалите сволочи.
Все пак неговият псевдосовхоз прилича на колхоз, т. е. нещо като кооператив, тъй като мнозинството от акциите са в ръцете на работещите в него, а директорът има само блокираща квота, не е латифундист. Подобна е и оригиналната представа за комунизма - предприятията са в ръцете на работниците. През 1917 г. работниците наистина превземат заводите, но се развихрят такъв хаос и разврат, че още през 1918 г. болшевишката държава ги национализира и въвежда т. нар. военен комунизъм. Между другото, две години по-рано царските генерали искат точно същото от императора Николай II, но той не се решава. Така че военният комунизъм явно е част от руския ген.
Правя това историческо отклонение, тъй като след провала на съветския комунизъм се развихриха спорове дали съветското управление е било истински комунизъм, или по-скоро държавен капитализъм, който нямал нищо общо с марксизма и неговите идеали, и т.н., и т.н..
В Русия този спор още владее част от умовете. И примерът на “Совхоз Ленин” е важен аргумент за левите носталгици. Докато средната заплата в страната напоследък е някъде около 20 хиляди рубли (около 330 долара), то в совхоза на Грудинин тя е 78 хиляди рубли (около 1400 долара). Освен това совхозът има свое училище, детска градина, болница, жилища и всички останали социални придобивки от миналото. Платеното майчинство трае 3 години. Изобщо това е един
социалистически
оазис сред
руската
капиталистическа
пустиня
Всички останали земеделски стопанства в страната са в разпад и мизерия, а сред тях совхозът на Грудинин се издига като светъл храм на левия идеал, какъвто така и не възникна при Сталин, Брежнев, Горбачов.
Затова и Грудинин не е случаен симпатяга, а добре известен и уважаван командир на “стопанския фронт”.
При това Грудинин изпълнява класическото условие за работническо -селски произход. “Започнах работа в совхоза на 12 години като хамалин - разказва самият той. – А на хамалите даваха по 5 килограма ягоди за работен ден. На пазара те струваха 3 рубли и 50 копейки за килограм. Затова на сезон ние печелехме само официално по 300-400 рубли. Представяте ли си ученик на 12-13 години, а такъв доход за месец…”
Това ще да е било през 1972 г., тъй като Грудинин е роден през 1960-а. През 1982 г. завършва университет като машинен инженер, после работи в совхоза като началник на ремонтната работилница, заместник- директор, а от 1995 г. - и като директор. По онова време совхозът е приватизиран и става ЗАО, но запазва името “Совхоз Ленин”.
Три пъти Грудинин е избиран за депутат в местния парламент на Московска област, а през 2000 г. е застъпник на Путин на президентските избори. Известно време членува в партията “Единна Русия”, но през 2010 г. я напуска поради несъгласие с нейния политически курс: “Когато виждате накъде отива политическата партия, трябва да избирате между принципите и партийния билет”, обяснява той по-късно пред журналистите. Оттогава гравитира около КПРФ, но не е член.
Разбира се, далеч не всичко във възхода на Грудинин и неговия совхоз е така розово и прозрачно, тъй като в руския контекст не е възможно да се оцелее без тъмни интриги и високи протекции. Той разказва, че 4 пъти е бил атакуван от “рейдъри”, т.е. полубандитски групировки, които искат да превземат бизнеса. Обаче се оправил. Как точно се е оправил, не споделя, но едва ли е минало без помощта на силовите служби.
Затова
коментаторите
се съмняват
дали Грудинин
е истински
конкурент
на Путин, или всъщност работи за него – задачата му е да вдигне избирателната активност на изборите. Но най-интересна е версията, че ако успее да вземе някъде около 30 на сто от вота, Путин ще го назначи за министър-председател на мястото на компрометирания Медведев.
В това има много логика. Путин отдавна е в негласен конфликт с целия “либерален” апарат из министерствата. Последният пример бе няколко дни преди Коледа. По случай конгреса на “Единна Русия” Путин се похвали, че руската икономика вече е в стабилен възход. Още на другия ден статистическият институт публикува данни, че тя е в дълбок спад. Потвърди го и шефката на Сметната палата. Излезе, че май от Министерския съвет нарочно са подали на президента неверни данни, за да го направят смешен в момента на официалната му президентска номинация.
Като цяло в руското общество цари велико разочарование от неолибералната икономическа политика, от пълната неспособност да се спре упадъкът на промишлеността и най-вече от изтичането на всички свободни пари към офшорните зони. Всички министри по необясним начин стават мултимилонери и милардери, купуват си яхти и имения на Запад, а и семействата им живеят там. Тенденцията е такава, че поредният мандат на Путин може да се окаже неговият крах. Затова правилният ход е да смени конете. Ако повери Министерския съвет на червен реформатор, той би трябвало да проведе традиционната руска тотална чистка и да върне на властта нейната девственост.
Но дали това е замисълът и дали този замисъл няма да се обърне срещу самия Путин – ще разберем през март 2018 година.