Действително и легитимно ли е т.нар. македонско писмо до Българската православна църква
1. В началото бе писмото
На 18 ноември 2017 г. БНТ се оказа трибуна на безпрецедентен акт чрез предаването “Вяра и общество” с водещ Горан Благоев.
Водещият на предаването сякаш от шапката на фокусник извади наяве писмо от схизматичната и самопровъзгласила се за Македонска православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ-ОА), адресирано не до медиите, а конкретно до Българската православна църква (БПЦ) и в частност Светия синод.
Как и най-вече защо това писмо се оказва първо в ръцете на един журналист, преди да бъде разгледано от българските митрополити (макар и формално да е било депозирано в синодалната канцелария), е сериозен въпрос, който не бива да се пренебрегва.
Вече стана широко известно, че в това писмо е отправено
ултимативно
предложение
към БПЦ, което гласи, че освен да встъпи в евхаристийно общение с незаконната МПЦ-ОА, се иска също да я признае за автокефална, при което условие тя щяла да признае БПЦ за “църква майка”.
В писмото се забелязват канонично несъстоятелни искания и смислови аномалии като например абсурдната претенция, че разколническата МПЦ-ОА е “сестра” към момента на БПЦ. Същевременно с това се заявява кандидатура за някаква “дъщерност”, която същата да придобие от БПЦ като “църква майка”. В този сценарий се предлага роля за някакво “майчинско осиновяване”, което не изключва “майчинската уникалност” да бъде заменяема при интерес от друг кандидат.
Концепцията на македонското писмо съдържа странна комбинация от сблъсък на претенциите за “дъщерност” и твърдението за “сестринство”. Това не кореспондира с канонична обосновка, а когато е поднесено с обезателен тон, едва ли е най-добрият работещ модел, още повече че и най-малката осъзнатост по въпроса предполага съвсем друг изказ.
Скоротечната поява на това писмо, което беше лансирано с неприкрита настойчивост се представи от неговите защитници по несвойствен за църквата начин. Оказа се, че това било предложение към БПЦ да се възползва от настоящата геополитическа ситуация, свързана с българското председателство на Съвета на Европа, кандидатурата на Македония за член на ЕС, геостратегическите планове на НАТО в региона и прочее подобни неща, които са описвани като “уникален исторически шанс”.
След всичко това е актуален въпросът дали тук не прозира един грубо съшит западноориентиран
Балкански
сценарий за
преразпределение
на власти и
капитали,
в който да бъде въвлечена църквата?
Вероятно затова в писмото никъде не става дума за молба, покаяние, осъзнатост на грешката от 1967 г., когато т.нар. МПЦ-ОА изпада в схизма. Въпреки че след като някой е извършил грях, от него се очаква да помоли за прошка и да се покае с категоричната заявка, че се отрича от своите предишни действия. Докато в писмото са налични менторски изисквания за съгласие и изпълнение, звучащи на моменти като форма на разпореждане.
Друг проблем в текста са отправените ултимативни искания за общо служение. А такива се явяват несъстоятелни, понеже следва да се припомни, че евхаристията е благодарение Богу за възможността за съборна радост чрез истинния, благодатен живот в лоното на църквата. Тя е венецът и висотата на пребиваването в послушание към самия Бог.
При това положение за какво евхаристийно общение може да се говори?! И нека да бъде ясно: евхаристийното общение е венецът след пътя, който трябва да извърви всеки самоволно отрекъл се и придобил схизматичен, безблагодатен – безжизнен статут. Благодатта не се дава, тя се придобива чрез поредица от духовни действия, без които такова общение и служба Богу са немислими.
2. Медийно контролиран хаос с оглушителни децибели:
Успоредно със сензационно появилото се по неведом път писмо в медиите мълниеносно загърмяха разнопосочни провокации, вероятно целящи създаването на контролиран хаос и истерична медийна офанзива, съчетана с невиждан натиск над БПЦ.
На медийното трасе се появиха освен дежурно упражняващите се псевдоцърковни богословстващи говорители, и най-разнородни “магери” по някакво “ново” канонично право. Някои дори се одързостиха да възлагат послушания на синодалните архиереи и патриарха.
Сред арсенала от изявления на тези хора, изпаднали в ролята на “плътско мъдруващи медийни маневристи”, се забелязва агресивна амбициозност, присъща предимно за хора с геополитически ориентирана кариера. Случи се така, че сякаш някакви “международни аферисти” в странен сговор от разстояние успяха да подсигурят атмосфера, стигаща в първите дни до обидна лексика, на моменти наподобяваща бесовски изстъпления и, за жалост, дори до богохулства.
За какво ли трябва да става дума, след като се появиха дори закани от т. нар. македонски митрополит Наум, който заяви в медиите, че един вид всеки дръзнал да се обяви против исканията на писмото
трябва да бъде
разследван
от службите
3. Отявлени хардлайнери писмоносци:
Тези фигури се отличиха още по време на тв оповестяването на писмото, като фронтменът сред тях е заявилият съавторство Милен Врабевски, председател на фондация “Българска памет”, която според публичните ѝ отчети е захранвана активно от € фондове.
Създадената обществена обстановка преди заседанието на Светия синод явно искаше да постигне висока точка на кипене, за да се нагнети свръхнапрежение и динамика, в които да бъдат вкарани архиереите, като бъдат създадени всички предполагаеми условия те да сгрешат. Но очевидно в бързината бе забравен най-важният факт: че митрополитите са служители на Бога Всевишний и не се ръководят от светския дух, затова такъв подход към БПЦ категорично е обречен на провал.
Може би трябва да се припомни, че църквата служи на Бога, а не на земни интереси, затова, колкото и да искаха да вкарат в капан българските митрополити, това не се получи, тъй като е казано “не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1.,Иоан, 4:1).
4. От фалстарт към нищожност
Легитимно и действително ли е писмото, след като от показаните ТВ-кадри излиза, че е подписано единствено от архиепископа на т.нар. МПЦ-ОА Стефан? Еднолично ли е неговото решение?
Ако лицето Врабевски е съавтор на въпросното писмо, значи ли това, че той диктува дневния ред на “архиепископ” Стефан?
Защо липсват подписите на съборния синодален състав от т.нар. МПЦ-ОА върху показаното писмо?
Ако има други подписи, къде са положени те, колко са и в единодушие ли са? Ако не са – в какво съотношение са и поименно чии са те?
Имало ли е заседание в пълен състав, на което да е одобрено въпросното писмо?
Действителни ли са положените атрибути върху т. нар. македонско писмо?
Кого представлява това писмо, след като не е било споделено с богомолния народ на Македония?
Защо липсва публикация от заседание на сайта на схизматичната МПЦ-ОА, на което да е гласувано и одобрено съдържанието на това писмо?
Защо на същия сайт присъства дежурен благодарствен текст към БПЦ, за който отново липсва информация кой го е подписал?
Защо членовете на Светият синод научават основно за писмото не по надлежния ред, а от медиите?
Как и по какъв начин се е случило входирането на въпросното писмо в синодалната канцелария?
Защо македонската общественост и богомолен народ разбират за него също от българските медии?
Защо на сайта на т. нар. МПЦ-ОА публично не е оповестен техният устав, от който да става ясно на какъв принцип работи синодът?
Защо нито една българска медия няма интервю по темата с “архиепископ” Стефан и тези митрополити, които чрез македонските медии оповестиха, че нямат нищо общо с писмото?
На какво се дължи фактът, че при официални посещения в Македония на български държавни представители са се състояли срещи без участието на “архиепископ” Стефан или други митрополити от т.нар. МПЦ-ОА, а присъстват предимно митрополит Наум и приближени до него духовници?
Тук основен проблем се очертава питането: действително и легитимно ли е т.нар. македонско писмо и състоятелна ли е съпътстващата го медийна легенда? Основателно е предположението, че по своему едноличното подписване на писмото го лишава от пълнотата на синодалната съборна представителност, без която шансовете за съставянето на каквато и да било канонична експертиза по писмото се свеждат до нула.
Не е изключена вероятността
да става дума за
вътрешен преврат
в самата т. нар. МПЦ-ОА, нещо като “разкол в разкола”.
5. Смяна на щафетата
Дали не е дошъл моментът БПЦ да помогне на политиците да преосмислят историческите факти за политическите грешки и съпътстващата ги истина?
Тук става дума за нещо, което прилича на някакъв антибългарски план за деконструкция на идентичността и обезличаване на живата всенародна памет, според който БПЦ да бъде използвана като инструмент за постигане на тази чужда геополитическа цел.
Ако БПЦ признае схизматичната МПЦ-ОА като независима църква, с този акт ще бъде узаконено признаването на македонския народ за различен етнос със свой отделен език и култура и с това окончателно ще бъде отсечена духовната, културната и историческата връзка между разделения насилствено Божий народ от територията на България и Македония.
В случая къде по-приемливо звучи, вместо един народ да принадлежи към две държави, да принадлежи към една църква, което защо да не би могло да стане чрез присъединяване на т.нар. МПЦ-ОА към диоцеза на БПЦ като 16-а епархия със своите подразделения, които на службите си да поменават патриарха български Неофит.
Несъмнено, БПЦ не е преставала да се моли за схизматичната МПЦ-ОА да се завърне в благодатния живот, защото е много страшно да си извън лоното на църквата заради необмислени действия и твоят народ да страда заради неоправдани политически цели, които фактите от историята в пълнота изобличават.
6. Проклятие или благоденствие
Според теорията на конспирацията това писмо би могло да е изработено в нечия щабквартира от архитектите на “новия световен ред” посредством отработен геополитически инструментариум за земна власт от структури, върху които е поставен печатът на “едноглавия орел”, но дали това би могло да е така, времето ще покаже.
Но църквата е небесно-земна институция, създадена от самия Господ под самодържавната власт на “двуглавия орел”. Затова всеки въпрос, засягащ вземането на църковни решения, е неприкосновен. Следователно всяка политическа намеса по църковни теми въпреки политкоректните предлози се оказва безперспективна и опасна.
Предвид зачестилите тревожни тенденции в света настоящите и бъдещи геополитически преразпределения на Балканите, Европа, Близкия изток, сърцевината на вековечните противоборства Йерусалим и къде ли не единствен и отрезвителен коректив остават предупредителните думи на Него – Спасителя на света, Царя на славата, Всемогъщ Бог и Вседържител: “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Матея, 16:26).
*Авторката е политолог, православна християнка с активна позиция по църковните теми. Текстът е полемичен, предлага различна трактовка на “македонското писмо”. “24 часа” предлага дебат по въпроса.