Явор Алексиев: Българинът вдигна стандарт, повече плащат данъци

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6604476 Явор Алексиев: Българинът вдигна стандарт, повече плащат данъци Явор Алексиев: Българинът вдигна стандарт, повече плащат данъци www.24chasa.bg

За развитието на Севера - по-добра инфраструктурна връзка с Юга

Според НСИ през 2016 г. средно човек от домакинство дава за данъци 11,6% от парите си срещу 6,8% преди 2008 г.

Днес купуваме по-малко хляб, отколкото преди 10 г., но повече българи могат да си позволят месо, плодове зеленчуци

- Българинът вече дава по-малко пари за храна и повече за данъци, е сред големите изводи от годишните данни на НСИ за 2016 г. Не е ли парадоксално, г-н Алексиев?

- Действително, това са двете най-дълготрайни и ясно видими тенденции, изразяващи промяната в структурата на разходите на домакинствата. Да, вярно е, че

даваме все

по-малко пари

за храна

Но това е вследствие на подобрения стандарт на живот на хората в страната. Ако погледнем т.нар. децилни групи (децилна група представлява 10% от населението, например 10-те процента бедни са от първия децил, а десетте процента най-богати са от последния) и при тях се вижда спад на разходите за храна и безалкохолни напитки. Смята се, че в тези разходи влизат стоките от първа необходимост.

- Ако даваме по-малко пари за храна, дали това означава, че купуваме по-малко като количество, но и по-високо качество храна?

- За средностатистическия българин не става дума за купуване на по-малко храна. Тези, а и други статистики за потреблението показват, че има години, в които ползваме по-малко определени стоки и услуги. Например днес купуваме по-малко хляб, отколкото преди десетина години. Но пък за сметка на това повече българи могат да си позволят повече месо, плодове и зеленчуци.

- При по-богатите как стои потреблението на храни и напитки?

- В тази група също дават по-малко пари за храна, но спадът е по-малък, защото вече има алтернативи на стандартните хранителни продукти, които изследва националната статистика. Сами виждате колко нишови магазини се появиха - млекарници, пекарни, бакалии, които предлагат продукти, включително и биопродукти, на по-висока цена. Тъкмо към тях са ориентирани по-заможните, затова разходите за храна при тях не падат рязко.

Като цяло обаче тенденцията днес е, че българинът има възможност да дава по-малко пари за храна, което освобождава средства за други разходи.

- Тук стигаме до другия голям извод - че българинът е започнал да си плаща данъците в сравнение с преди години. На какво се дължи тази тенденция - на това, че данъците са ниски, на това, че има спад в безработицата, на това, че делът на сивата икономика е по-малък, ли?

- Всяка една от изброените от вас причини е валидна. Но на първо място много важен фактор за по-високия процент домакинства, които си плащат данъците, е, че в момента имаме рекорден дял българи, които работят. Освен това намалява делът на сивата икономика, което реално означава, че повече хора

се осигуряват

на суми,

по-близки до

реалните им

доходи

Тенденцията се разви в последните десет години и не мисля, че е краткотрайна. Причината е в опростяването на данъчната ни система - много по-лесно се плащат данъци, когато човек знае, че за тази цел отиват 10% от доходите му. Прогресивните системи, които включват много данъчни преференции, отстъпки, скали, обикновено не се спазват толкова масово от данъкоплатците.

Проблемът обаче е, че някои данъци и акцизи се увеличиха в последните години. Това стана и с осигуровките ни през последните няколко години, които ще растат още и през 2018 г. Като цяло обаче според НСИ през 2016 г. средно човек от домакинство дава за данъци 11,6% от парите си, срещу 6,8% преди 2008 г. В това изчисление влизат и деца, и пенсионери, чийто доход се облага индиректно, т.е. само когато правят покупки.

- 42 000 души всеки ден пътуват от по-малки села и градове към столицата за работа. Същият тренд е валиден и за другите големи градове в страната. Добре ли е, ако сме станали по-мобилни?

- Безспорно, това е положително развитие. Подобна мобилност е практика в много европейски държави, а и не само там. Понеже заетостта се брои по това къде живее човек, ако сравните заетостта на населението в големите и в малките населени места в ЕС, излиза, че в малките населени места тя е по-висока от тази в градовете. Така е в много европейски държави. Тепърва ще виждаме тази тенденция да се развива и у нас. През последните 2-3 години например широката софийска област имаше положителен механичен прираст. Т.е., в нея повече бяха заселниците, отколкото “изселниците”, като огромната част идваха именно от София. Ще видим този процес и от други градове. В момента тъкмо работим по изследване, чрез което ще покажем кои са общините, които привличат от околните населени места работници и какъв е профилът им.

Добре ще е за нас, изследователите, обаче оценките на националната статистика за различни процеси като този да са по-навременни. Защото изчерпателни данни за ежедневната трудова миграция дава само преброяването. А това означава, че едва през 2021 г. ще имаме наистина изчерпателни данни за тези процеси.

- Можем ли да говорим за съживяване на икономиката при наличието на такава сериозна тенденция за ежедневна трудова миграция?

- Има промяна в някои бизнес модели на територията на страната. Възникнаха индустриални зони като “Тракия”, сега се говори за Загоре и за тръгването на “Тракия” и към Хасково, индустриалните паркове към Шумен също се разрастват. Самото изнасяне на производствените процеси извън населените места ги приближава към други градове и населени места, съответно трудовата мобилност става по-възможна. Първо, заради пътя, и второ - заради недостига на работна ръка, което налага

“експорт” от

други населени

места Най-положителното в тази тенденция е, че тя позволява да се изравни стандартът на живот на малки населени места с този в по-големи. Защото ако човек пътува примерно от Тетевен до столицата, за да работи, той харчи заплатата си в Тетевен, което помага на местната икономика.

- Помагат ли инфраструктурните проекти, които са приоритет на три поредни правителства, за трудовата миграция?

- Да, и в южната част на страната виждаме безспорни примери за това. Но в Северна България, където пазарът на труда все още се намира в неприятна ситуация, до голяма степен инфраструктурните им проекти бяха неглижирани. Най-важното е да има добра транспортна и инфраструктурна връзка между северната и южната част на страната. Можем да говорим за магистрала “Черно море”, за тунела под Шипка, дори за осигуряването на по-добър и лесен достъп до Северозападна България - имам предвид Дунав мост 2, защото тъкмо тези райони имат нужда от повишена трудова мобилност. Данните показват, че тъкмо делът на трудовите мигранти от Северозападна и Северна Централна България е пренебрежимо малък. Причините са в липсата на големи икономически центрове, в лошата инфраструктура и цялостните социално-икономически условия.

- Любопитна тенденция изскочи от Евростат - в последната година българите правят повече разходи за колата си, отколкото за жилището. Дали?

- Българската статистика разглежда отделно комуналните разходи за поддържане на жилището - имам предвид режийните. Иначе разходите за ток, вода, парно, телефон са на второ място в бюджета на домакинствата. Разходите за транспорт идват чак след това. Но е факт, че състоянието на транспорта в големите градове днес е много по-добро в сравнение с преди. Има вече много повече достъпни алтернативи на личния автомобил. Самите автомобили като превозно средство са много по-достъпни като цена спрямо доходите на хората в сравнение с преди. Затова смятам разходите за транспорт като резултат по-скоро на личен избор, отколкото да са наложени от икономическите фактори.

CV

l Роден в София

l Завършил международни отношения и журналистика в СУ

l Работи като икономист в Института за пазарна икономика

l Главен редактор на сайта infograf.bg

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Прокурор Димов: Измамниците, звънили в “24 часа”, са задигнали 1 млн. лв. от мъж и от жена

Групите са семейни, казва районният прокурор на София Радослав Димов - Г-н районен прокурор, в петък телефонни измамници се обадиха в “24 часа”. Казаха, че са полицаи и преследват измамници. Това ли е най-новата схема? - Да, това е най-новата мода - да се правят на полицаи. Обикновено казват, че са от главна дирекция на МВР на “Лъвов мост” 32,

Димитър Манолов: Повече пари за инвалидите е купуване на съвест

Те имат нужда от услуги, а не от изолация, казва президентът на КТ "Подкрепа" - Г-н Манолов, поискахте от НОИ и Агенцията за социално подпомагане данни за издадените решения за инвалидни пенсии. Защо? - За да разберем доколко са верни тези приказки, че има ужасно много фалшиви ТЕЛК решения на хора, на които не им се полагат пенсии.

Георги Първанов: България може да има и твърда ориентация към ЕС, и равноправни отношения с Русия и другите страни от Изтока

Ако на всяка стъпка президент и правителство не просто спорят, а са в престрелка, това отнема авторитета им Европейският съюз е пред трудни и решаващи времена. Той трябва да се справя с няколко предизвикателства едновременно в един разбъркан свят. Преди дни чухме годишната реч на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер “За състоянието на съюза”.

Славена Вътова: Носех дрехите на брат си, докато мама не ме записа на курс за модели

Красавицата е водеща на новото спортно предаване по БНТ “Спортисимо”. Все още е в майчинство и се грижи за дъщерите си Ема и Анна Славена Вътова е родена през 1989 г. в Шумен, но расте в различни градове заради баща си, който е военен. Като малка спортува лека атлетика и тенис на маса, откъдето печели отборни награди.

Ревизоро: Поправка в НК ще има. Който се кани да се занимава с контрабанда, да знае - законът ще стане суров!

Обещах на главния прокурор да потърся подкрепа. Съмнявам се, че ще има партия, която да застане на страната на сивата икономика - Главният прокурор Сотир Цацаров направи три предложения за промени в Наказателния кодекс на последното заседание на комисията, която оглавявате. Каква ще е съдбата им, г-н Димитров?

Д-р Александър Заимов: Ако има 6 или 7 здравни фонда, те ще се конкурират, ще падат цени и ще има по-качествено лечение

1 милион българи не се осигуряват, това е твърде много, казва д-р Александър Заимов, член на УС на Българския лекарски съюз - Д-р Заимов, кое е доброто и кое лошото от вариантите за нов здравноосигурителен модел на министър Кирил Ананиев? - Основното при двата варианта е, че трябва много добра предварителна подготовка.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Лъчезар Богданов: Ако махнат плоския данък, да не се окаже, че ще накажат хората с 1800 лв. заплата

Нова криза? Има прилики с 2008 г., но сега растежът на икономиката е доста по-стабилен, казва икономистът - Десет години след въвеждането на плоския данък отново се чуват призиви той да бъде сменен с прогресивно облагане. Г-н Богданов, трябва ли плоският данък да бъде махнат? - Някои от критиките срещу този данък са доста идеологизирани.

Доц. д-р Румяна Коларова: Президентът загатна, че има търсене за нова партия сред левеещите се бизнесмени

Рано е да се говори за предсрочен вот - кабинетът на Борисов и мнозинството имат още управленски и политически ресурс Стратегията на Радев - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център Всеки опит на държавния глава да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен,

Александър Ненков: С парите от толсистемата пътищата ще бъдат по-добри до 10 години

Хартиена винетка може да се направи електронна и от вкъщи  Толтакса няма да се плаща за отсечки в лошо състояние Магистралите вече се задъхват, трябва да се разширят, затова са необходими много средства Трябва да се изгради система за контрол, за да се ползват коланите в автобусите, казва Александър Ненков,

Януш Войчеховски: 400 000 души умират преждевременно в ЕС всяка година заради мръсен въздух

Отчитаме намаляване на замърсяването в София от 2010 до 2016 г. Не бива да тълкувате доклада като критика към България ЕК трябва да ускори процедурите за нарушение В София няма станция за мониторинг на промишлени съоръжения  Замърсяването на въздуха не е проблем само на определен град или страна, това е проблем на ЕС, казва Войчеховски,

Александър Манолев: Интересите в транспорта са за милиарди и очевидно пречех на някого

Няма съмнение, че атаката срещу мен бе целенасочено организирана, казва зам.-министърът на икономиката, който отказа да стане министър на транспорта - Г-н Манолев, след като обявихте, че оттегляте кандидатурата си за министър на транспорта, казахте, че ви трябват няколко дни, за да си отговорите на някои въпроси. Направихте ли го?

Фандъкова: Работим за модерен градски транспорт в София, така повече хора ще слязат от колите и въздухът ще е по-чист

Дълъг пешеходен маршрут ще свърже Южния парк с площада пред храма “Св. Ал. Невски”. Ще минава през НДК, “Витошка”, пл. “Св. Неделя”, ул. “Съборна” и Градската градина, казва в интервю кметът на София Най-големият проект, който променя града, е метрото Правим програма за финансиране на проекти за реставрация на ценни сгради Търсим терен за нов

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber