“Девин” държи правата за експлоатация на извор в Родопите. Българските власти позволиха на друга компания да продава вода от същия източник, което нарушава и българското законодателство, казва посланикът на Белгия
Франсоа Бонтан е посланик на Кралство Белгия в България. Роден е в град Ипер през 1959 г. Магистър по философия от Льовенския католически университет. От 1990 до 1992 г. е аташе в МВнР. От 1992 до 1996 г. - първи секретар на посолството на Белгия в Сингапур. 1996 - 2000 г. е съветник към посолството в Испания. От 2000 до 2002 г. - съветник по правосъдие и вътрешни работи в МВнР. 2002-2006 г. е съветник в постоянното представителство в ООН, Ню Йорк. От 2006 до 2009 г. е заместник постоянен представител в Съвета на Европа в Страсбург. От 2009 до 2012 г. е зам. генерален директор на Дирекцията за сътрудничество за развитие към МВнР. От 2012 до 2016 г. е посланик на Белгия в Южна Корея. През 2016 г. става посланик на Белгия в България. Женен, с три деца
- Ваше Превъзходителство, България поема председателството на Съвета на ЕС от януари 2018 г. Какво смятате, че е най-важното за съюза в момента и какви трябва да бъдат приоритетите в работата на София?
- На мен ми се струва, че най-важният приоритет е дебатът за “Бъдещето на Европа”. На карта е заложено не само да се запази, но и да се задълбочи проектът за по-тесен съюз в областта на социалните, икономическите и политическите въпроси.
Някои държави-членки на ЕС, по-специално основателките, но и други, имат амбицията ЕС да бъде силата на трансформацията - мека сила, когато е възможно, и твърда, ако е необходимо; сила на трансформация за по-добър свят; свят, основан на демократични принципи и ценности, а не само на сила.
Някои страни членки си поставят за приоритет по-скоро икономическото и социалното развитие чрез организиране на лоялна конкуренция и трансфери на средства, структурни или кохезионни фондове. Има държави, които, приемайки тези средства, започват да оспорват общността на ценностите, споделянето на отговорностите и политическото измерение на ЕС.
За да погледнем по-далече от кратката и чисто утилитаристична визия за Европа, в бъдеще може да
е нужна някаква
форма на
диференцирана
Европа
Държавите членки, които са готови да си сътрудничат по-тясно и да поемат повече отговорности по политически въпроси, трябва да вървят напред, оставяйки вратата отворена за други да се присъединят по-късно. Знам, че България по принцип е против това, което наричат Европа на различни скорости или кръгове, но смятам, че България може и трябва да има волята да се реформира, за да бъде част от ядрото на Европа. Една по-диференцирана Европа ще създаде възможност да се реализира европейското призвание на Западните Балкани, един от приоритетите на българското председателство, което ще им позволи да участват в европейските политики още преди да са готови да станат пълноправни членки. Приоритетите на българското председателство са правилно идентифицирани: силна и обединена Европа за сигурност и стабилност; икономически растеж и социалното сближаване за младите хора; европейска перспектива за Западните Балкани.
- Белгия също е малка страна, но със значима роля - освен че в нея е столицата на ЕС, там се провеждат много от най-важните събития на съюза. Какви съвети бихте дали на България?
- От моята скромна компетенция на дипломат, базиран в София, бих казал, че е необходимо страната ви да има общ поглед върху календара и добро разбиране за неговата динамика. Българското председателство няма да се концентрира само върху събитията, които се провеждат в новоремонтирания НДК. Второ, много е важно едно председателство да обръща внимание на съответната роля и взаимодействието между различните основни институции на ЕС: съвет, парламент и комисия. Трето, то не трябва да щади усилия за предлагане на компромиси на държавите членки, за да постигне консенсус. Поради това председателството би могло да приеме по-скоро неутрална позиция, без да компрометира своите жизненоважни интереси, и да играе модел за подражание, като спазва и прилага законодателството и ангажиментите на ЕС.
- Девизът на българското председателство ще е “Съединението прави силата”. Заплахата от разединение е надвиснала над ЕС. Тя започна с Брекзита и продължи с референдума за отцепване на Каталуня. Защо се случва това?
- “Съединението прави силата” е също националният девиз на Кралство Белгия - федерална държава, обединяваща 3 региона и общности. По мое мнение опасността от разединение не идва от Брекзита, тъй като Великобритания никога не е била привърженичка на плана за “все по-тесен съюз”, а по-скоро спонсор на все по-широк пазар. Нито пък опасността идва от референдумите за независимост на регионите в някои членки - въпрос, който засяга главно политиките за социално, икономическо и политическо сближаване на тези конкретни държави. Основният риск е липсата на лоялност към европейския проект от страна на някои членки, които искат да ползват средствата от структурните и кохезионните фондове, като същевременно отказват да споделят отговорностите и ценностите, и не са склонни да прилагат законите на ЕС, които са приети с общо решение, но не им подхождат конкретно, или хвърлят вината върху ЕС за всичко, което се обърка в собствената им политика.
- Има ли вина самият ЕС за тези центробежни сили или по-скоро външни фактори стоят зад тях? Има ли конспирация срещу най-големия съюз в света?
- Европейците имат илюзията, че живеят в постисторически, недраматичен свят. Те мечтаят за свят на учтив и справедлив обмен, който не е доминиран от сила, а от мека сила. За Европа се казва, че е от Венера, докато други световни фактори предпочитат да бъдат от Марс. Условията за такъв мирен свят все още не са изпълнени. За мен мисията на мощна Европа е да създаде тези условия.
Може да има и външни фактори за липсата на напредък в плана на Европа за такъв мирен свят, но тези фактори се възползват от нашите собствени слабости.
Трябва да останем
обединени,
да продължим с плана си за все по-тесен политически съюз, ако е необходимо чрез диференцирана Европа, да се придържаме към нашите ценности и принципи и да наложим изпълнението на нашите ангажименти, правила и законодателство.
- Тия дни беше публикуван доклад на Бундесвера за възможни сценарии за бъдещето на ЕС. Един от тях е, че е възможен разпад до 2040 г. Има ли основание германската армия да допуска такъв сценарий?
- Ролята на всяка армия в света е да бъде подготвена за всички сценарии, дори за най-лошите. Това е кошмарен, но възможен сценарий в случай на по-нататъшно отслабване на политическата воля на управляващите европейските държави. Това е сценарий, в който дори Германия ще загуби.
- В същия доклад се посочва, че някои източноевропейски страни може да се преориентират към Русия и да образуват Източен блок. Основната причина е зависимостта им от доставките на енергийни суровини. Възможно ли е?
- Не виждам нито една европейска държава, готова да изостави ЕС и да се преориентира към Русия, за да формира нов “Източен блок”. Дори държавите членки, които са най-утилитарни и най-малко ангажирани с европейските ценности и принципи, все още могат да си направят сметката. Рискът от външно влияние чрез енергийна зависимост обаче е реален и може да бъде решен само от повече Европа, например чрез преразпределение на средства към големи европейски обществени инфраструктури. Основният риск въпреки всичко е, че някои елити в някои държави членки, изглежда, са съблазнени от модела на икономическата и политическата система на олигархията - система, в която правилата са насочени към облагодетелстване на няколко добре обвързани кръга от хора. Това не бива да се допуска.
Европейската позиция спрямо Русия трябва да продължи да бъде твърдо против всички форми на агресия или анексия; трябва да бъде по-уважавана и независима, което отново предполага ЕС да стане политическа сила; той трябва да бъде готов да се отвори за сътрудничество с пост-Путиново пространство, в което Русия би могла да се превърне в по-демократична и добронамерена сила, заслужаваща прекрасното си културно наследство.
- В кои сфери белгийският бизнес предпочита да инвестира в България и чувства ли се сигурен за инвестициите си?
- Белгийският бизнес инвестира в България в целия спектър от икономически дейности, в сферата на услугите, както и в индустриалната продукция. Наред с това СИБАНК купи ОББ за над 600 милиона евро и е активна във финансовия и застрахователния сектор. “Солвей Соди”, една от най-големите компании в България, работи в Девня повече от 20 години в химическата промишленост. “Легия” произвежда дрехи в района на Пловдив за повечето от 6-те най-добри модни дизайнери в Антверпен. “Мелексис”, друга високотехнологична компания, изработва и тества електронни чипове за автомобилната индустрия. “Спадел” купи “Девин”.
Строителната компания “Кордеел” е специализирана в търговски и промишлени сгради... В контекста на намаляващите преки чуждестранни инвестиции в България
белгийските
инвестиции се
увеличиха
значително
през миналата година.
Не мога да изброя всички, но тези примери ви показват динамиката на икономическото сътрудничество между белгийския и българския бизнес. Всички тези инвестиции крият свои собствени рискове и мисията на изпълнителните директори на тези компании е да управляват тези рискове.
Много от тези компании обаче се сблъскват с нарастващи предизвикателства пред своите проекти за разширяване: липса на яснота в земеделския регистър и други регулаторни рамки, неспазване на европейските директиви или липса на прилагане на подходящо българско законодателство...
- Често в България се говори, че съдебната система пречи на чуждите инвестиции и защитата им не е достатъчна. Така ли е?
- Липсата на прозрачност и независимост на съдебната система наистина е проблем. В рамките на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС българското правителство започна процес на реформа на съдебната система.
Очакваме с нетърпение ускоряването, разширяването и задълбочаването на тази реформа. Друг проблем е законодателният процес, превеждането на директивите на ЕС в националното законодателство и прилагането му.
- Ето например в България се подготвя нов Закон за храните, който ще засегне производителите на безалкохолни напитки и минерални води. Вие запознат ли сте с предлаганите текстове?
- Наясно съм с текстовете и съм много загрижен. Въпросът е сложен, но крайният резултат е прост: текстът на новия Закон за храните, засягащ водния сектор, който се обсъждаше в парламента и беше приет на първо четене, не е в съответствие с европейската Директива 2009/54 относно експлоатацията и търговията с минерални и изворни води.
Тази директива кристално ясно гласи, че, цитирам: “трябва да бъде забранено да се продава минерална вода от един и същи извор под повече от едно търговско описание”. Това важи и за изворните води.
“Девин” получи правата за експлоатация на извор в Родопите през 2005 г. През 2014 г. българските власти позволиха на друга компания да продава вода от същия източник в нарушение на директивата и на самото българско законодателство - Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. Така че този нелоялен оператор получава шанс да паразитира на гърба на съществуващия оператор и марка.
Вместо да се прилага законът, заинтересованата страна сега се опитва да го промени за своя собствена изгода и да позволи на няколко оператора да експлоатират един и същ източник. Влошавайки нещата, не беше направена оценка на въздействието, а друг текст - в съответствие с директивата, беше изпратен и предварително нотифициран до Еврокомисията още през юни 2016 г.
Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България представи своите предложения за оптимално регулиране на сектора в съответствие с европейското законодателство и се надявам, че уважаемите членове на парламента ще ги разгледат внимателно преди второто четене.
- Как този закон ще се отрази върху производителите на минерална вода и в частност на инвестицията на “Спадел”? Белгийската компания е собственик на “Девин” - една от водещите фирми при минералните води у нас. Имате ли наблюдения как се развива бизнесът ѝ в България?
- Ако законът бъде приет в сегашния си вид, това ще засегне много директно производителите на минерална и изворна вода и ще създаде хаос на пазара, както и ще заблуди потребителите. Такива практики, позволяващи няколко оператора да ползват един конкретен източник,
не съществуват никъде
другаде в Европа
Европейската директива има за цел да избегне размиването на отговорностите за качеството на продуктите и опазването на ресурсите. Дружество, инвестирало в експлоатацията на залеж, в изграждането на фабрика, в наемането и обучението на служители, ще трябва да работи в опасна среда и да се изправи пред нелоялна конкуренция при маркетинга на своите марки. Само 13 от над 140-те открити естествени водоизточника в България са ефективно експлоатирани.
Вместо да изследват и използват нови източници, някои нови играчи се стремят към бизнес модел, който паразитира на гърба на съществуващите оператори и марки... Това ще се отрази отрицателно на развитието на важен сектор на икономиката и на общия инвестиционен климат в България, който вече е изправен пред спад в чуждестранните преки инвестиции.
- Каква е инвестицията на “Спадел” и защо компанията избра да влезе на българския пазар?
- Както и при другите белгийски инвестиции, България представлява страна с голям потенциал и стратегическо географско разположение. “Спадел” придоби “Девин” за над 100 млн. евро и се ангажира дългосрочно в страната и региона. “Спадел” беше определена за “Компания на годината 2017 г.” в Белгия и оперира по най-високи стандарти за качество, управление, иновации и корпоративна социална отговорност.
“Девин” и нейните 500 служители подхождат идеално на “Спадел”, тъй като “Девин” също отговаря на най-високите стандарти за качество, управление и иновации. “Девин” осъществява своя бизнес по начин, който е социално отговорен, 100% законосъобразен и кристално чист.
Предпоставки, за да продължи България да привлича нови инвестиции и да не плаши съществуващите инвеститори, са правната прозрачност и предсказуемост, спазването на изискванията на ЕС и сигурността на инвестициите.
- В каква посока се надявате да се развиват българо-белгийските отношения?
- Надявам се да допринеса за развиването на добрите отношения между Белгия и България в посока на здраво и взаимноизгодно партньорство в Европа: партньорство, което зачита европейския закон и регламенти, партньорство, което насърчава европейските ценности и принципи, и партньорство, което се застъпва за един по-силен политически Европейски съюз.