Българинът призовава към революция по-често, отколкото аз каня сина си да си измие зъбите
От известно време нещата на тоя свят не вървят. Нито революцията в парламента върви, нито преговорите за кабинет в Германия вървят, нито преговорите за климата напредват... Брекзитът пък съвсем
го закъса и като
руски турист в
Донбас
не знае вън ли иска, или вътре. Да не говорим за строежа на стената по границата с Мексико, която още е само влажен поглед в очите на инвеститора – нито едно от гръмките обещания, дадени на тая планета преди година, не ни застигна. Налегнал ни е планетарен застой. Явно не ни е ретрограден Меркурият, той си се върти, ние обаче не мърдаме.
Всяка работеща майка, която има малко време да огледа политическата ситуация у нас и в чужбина, би вдигнала кръвно при такъв хаос и дезорганизация. Ами какво толкова сложно има да се разберат например британците ще си играят ли с ЕС, или няма. Ако бяха деца, и най-либералната майка отдавна да ги е ошамарила и да ги е пратила да си лягат без вечеря. “Ще излезеш навън да играеш, само ако се извиниш и си напишеш първо домашното. ПО ДВА ПЪТИ.”
За една седмица ще забравят референдума и ще подпишат всички договори, от които се въздържаха дори в любовния си период с Брюксел.
Още по-вбесяваща е ситуацията в Германия. От четири седмици не могат да се споразумеят ще има ли бежанци, или няма да има, та да плеснат с ръце и да направят коалиционно правителство. То бежанци вече от поне една година всъщност в Европа няма, но
темата за тях е
като спомена за
стара изневяра в
семейна двойка
Няма-няма, па стане скандал: “А ти преди 20 години с оная у нас...”
Тя оная вече три развода с други мъже има, но още ни е страх.
На път съм да взема господин министъра Каракачанов, да го кача на самолета и да го пратя в Берлин. Да им покаже как се решават проблемите с бежанците. Просто заставаш до оградата на границата и колчем се подаде бежанец, опаткваш го с два шамара и той пада обратно в Австрия. Ще кажете, не може то така. Не е хуманно, а и ограда няма. Ми ще им построим, бе.
И затова експерти имаме. Ще им пратим Валери да опне една телена ограда по кльоновете, после и в САЩ ще го командироваме да вдигне стената и ето, готова работата. Стабилността в световен мащаб е гарантирана. Само Елена с камерата я дръжте здраво, да не разтури нещата.
Вържи Елена,
да ти е мирна
къщата
Само за революцията в България акъл не мога да дам, ама то вие и акъл от чужбина не искате. По мои наблюдения поне в интернет средният българин вдига революция по-често, отколкото аз в един ден казвам “Измий си зъбите и си среши косата!”.
Всяка велосипедна алея е повод у нас да се търкалят глави на управляващи, па макар и само виртуално. Честно казано, мислех си, че на тоя свят никой по никакъв повод няма да повтори повече думи от “Измий си зъбите и си среши косата” – изречението, което
аз в ролята си на
клета майка
повтарям по
средно 40 пъти
на ден
през последните осем години.
Но ако изчислим колко пъти в българския фейсбук някой е призовавал “да ги махнем тези изедници, съсипаха народа”, майчиният ми рекорд ще избледнее. И какво да ви кажа... Нито синът ми ходи сресан, нито българинът – освободен.
Ама да не се отчайваме. Ще мине пубертетът, ще поумнее, ще се сеща сам да се привежда в опрятен вид. Синът ми това, за българина не знам. Макар че в краен случай винаги може да го оженим за някоя по-оправна, дето ще поеме задачата да се грижи и дундурка.
Българинът това, за сина ми не се притеснявам. Я Европата, я Русията, я пак Бойко Борисов – все някой ще поеме ролята на мама и в бъдеще.
Въобще, за българските работи най-добре е да връчим проблемите в ръцете на БГ мама. И здравната реформа ще им оправи, и в парламента всички ще тръгнат на работа, и във фейсбук ще седят максимум по един час на ден, че и баничка ще врътне, при това още преди сериалът да е почнал. Нищо няма да ѝ се опре.