На инфарктните пътни участъци никога няма полицаи да регулират
КАЗВАТ, че нацията най-добре се познавала по трапезата. Вярно е, но по пътя към гощавката неминуемо се натъкваш и на други отчетливи показатели за душевното и нравственото здраве в страната домакин, без да искаш, различаваш белези за нейната икономическа, техническа и физическа мощ. Трафикът е един от безпогрешните ориентири, защото илюстрира груповите взаимоотношения, поведението на индивиди от различни обществени нива, събрани на една плоскост.
Днес, понеже правителството на ГЕРБ извършва невиждани по своя брой и мащаби пътни сторежи и ремонти, стесненията на магистралите са обичайни - колите трябва да преминават само през една лента. Изпитание, достойно само за най-силните характери.
На вниманието на шофьорите са поставени съответните жълти табели, които абсолютно точно указват в кое платно трябва да се подредят, примерно в най-дясното. Тази информация не им идва неочаквано и изведнъж, напротив, далновидно е поставена поне два километра преди въпросното стеснение, за да се подготвят хората, а не да се блъскат като баби в трамвай. Проблемът е обаче, че табелата е бездушна, лишена от нюанси и подсъзнание, не взема предвид комплексните проблеми на характера.
Имаме например стара тойота, която още не е за изхвърляне. Въпреки че малко на една страна седи на пътя, тя от Ябланица гони като същински Юсеин Болт един чисто нов кайен, по нищо не му отстъпва. Ама 140 - 140, 180 - 180, ще се разпадне, тресе се като малеби, но милиметър не изостава. Откъде накъде на Витиня, дето целият трафик трябва да се набута в една редичка, тойотата да му даде път на тоя па точно джип? Никога!
Това е въпрос на
чест, не на
правилник!
Като сме с тойота, да не сме по-долу? И ние ядем бонбонки тик-так, дето се казва.
Старият боец не трепва пред задръстването, кара уверено в аварийната или в лявата лента, зависи коя е по-свободна, докато не опре в загражденията при стеснението. Размахът му идва от дълбоката увереност, че е очевидно много по-умел и съобразителен от
баламите, които
кротко си чакат
реда
в километричната опашка и не мърдат от указаното платно - на техния фон тойотата е бог! Като малки гари ги подминава, за да стигне първа и да счупи всички рекорди.
Кайенът, от своя страна, също не се предава, отстоява си високото положение, с лекота демонстрира, че 600 коня са си 600 коня, а 200 хиляди евро са си 200 хиляди евро. Ако тойотата е избрала аварийната, джипът пердаши в лявата, през бабуни и ламарини, ако трябва, минава, само и само да излезе по-отпред и да сговни на онзи живота, ракията да му пресече, салатата да му вкисне.
В това време безропотно чакащите в правилното платно са смълчани, но не и индиферентни свидетели. Под привидно спокойните им изражения бушуват урагани от смесени чувства. На нищожно малък процент от тях не им пука кой къде се е подредил и на кого колата е по-лачена. Изглеждат незаинтересовани, бърборят си нещо, слушат музика, смеят се, дъвчат солети, не бързат, пет пари не дават за състезанията. Извън тези пренебрежимо малобройни весели автомобили съвестните водачи са едновременно вбесени, отегчени, уморени и възпалени от демонстрациите на превъзходство. Техният начин да се противопоставят на бабаитите и да отмъстят е, като се правят на хипнотизирани - гледат втренчено напред все едно от това им зависи равновесието. И се правят, че не забелязват нахалниците отляво и отдясно, които напористо дават мигачи с молба да ги пуснат във вярната лента. Един
съвестен водач
никога не дава
път на хитреца,
дето си въобразява, че ще го прецака, като до последно кара в свободното платно, да не е луд! Да, може да е смотан на вид, пасивно агресивен, дори безхарактерен, обаче не е роб. И той има достойнство! Защо да им се навежда, бе? Няма да ги пусне, ако ще верижна катастрофа да стане, и това е. Аман от гратисчии!
Истината за трафика в България е някъде между тойотата, кайена и човека в правилното платно, на когото единствен му минава през акъла, че заради меренето на самочувствието и тъпченето в аварийната лента нито линейка, нито репатрак, нито полиция може да мине, ако, не дай боже, се случи злополука.
Но въпреки своята гражданска съвест, дисциплина и толерантност най-тежко е състоянието на добрите хора. Те са кълба от нерви, бомби със закъснители. Чакайки прилежно реда си, неусетно трупат напрежение, обида, възмущение и гняв, които рано или късно избиват в неподозирани мащаби. Например: неочаквано вероломно задминаване в тунел със 160, рязко изскачане пред засвяткал се мерцедес, нарочно каране с осемдесет в лявата лента, нереагиране на присветване от по-бърза кола, показване на среден пръст, плезене и прочее безобразни прояви. Като в онзи филм с Майкъл Дългас “Пропадане” - притиснати до стената от неоправдано високото самочувствие на простаците, пернишките голфове, баничарките, мутрите и богаташите, съвестните шофьори са готови всеки момент да изкипят и да грабнат калашника.
Насила
превърнати в
хейтъри,
обзети от чувство за неудовлетворение, те кълнат и проклинат всичко и всички - от Бойко Борисов до падащата китайска космическа станция, чиито отломки най-вероятно напролет ще се сгромолясат на наша теротория, и ще се свърши един път завинаги.
Характерно за България е, че на инфарктните пътни участъци никога няма живи полицаи, които да регулират затрудненото движение и да въздават справедливост. В резултат от натрапчивото им отсъствие никой не бива глобен за дебелащината си, а на повече от половината водачи и през ум не им минава просто да спазват табелите, вместо да си мерят конете.
От международна гледна точка се наблюдава само един положителен извод - германецът, австриецът и англичанинът не биха издържали и петнайсет минути в нашия трафик, без да изпаднат в нервна криза. Те са податливи на табели, пред маркировка се огъват като сламки. На малкия пръст не могат да ни стъпят! А седнали да ни обясняват, че ни е рано за Шенген. Моля?