Дугин е много по-дълбок, отколкото ни го представиха
Тези дни се навършва 1 век от Октомврийската революция, най-епохалното събитие на миналия век. За него са писани много томове, но ми се струва, че липсва разбиране за ролята на алкохола. Помислете сами – през 1913 г. царското правителство забранява алкохола и само след 4 години рухва руската монархия. През 1997 г. Горбачов въведе сух режим – и само след 4 години се разпадна СССР. Случайно ли е това?
Неотдавна Нова телевизия показа интервю с Александър Дугин – “философа на Путин”. Това, разбира се, не е вярно, Путин няма нужда от философ. А и силата на Дугин не е в актуалната политика, а във философските анализи на дълбоката руска душевност.
За да обясня как сухият режим води към революция, а и да разкрия част от философската дълбочина на Дугин, тук ще използвам части от великолепното му есе “Алкохол и душа”.
Според Дугин пиянството има сакрални, т. е. раннорелигиозни функции. Най-близо до сакралния алкохолизъм са архаичните народи – чукчите в Сибир, ескимосите, американските индианци и така нататък. Тези народи знаят, че “огнената вода” е разновидност на шаманския транс. Това пристрастие на архаиците към алкохола трябва да се счита за изключително положителен фактор, тъй като им отваря прозореца към “многомерния” духовен свят. В днешния постмодерен концлагер това може да се смята за
стремеж към
духовно здраве
Руският народ, смята Дугин, е малко по-профаничен (т.е. по-малко мистичен) от архаиците, но все пак е запазил своите сакрални елементи. Според православната монашеска традиция “зародишът на душата” е разположен в сърцето. Това е с две-три педи по-високо от географията на душата според юдаизма и йогизма, които я поставят в основата на гръбнака, тоест някъде в задника.
Моето профаническо тълкувание е, че избирайки европейските ценности и гласувайки за ГЕРБ, ДСБ, ДБ, РБ и т. н., ние, българите, сме сложили своя център още по-високо - в главата, но там сме го рационализирали, лишили сме го от духовност и така сме хлопнали вратата към трансцендентното. И душата страда. А заедно с душата - и тялото.
Гласувайки за гореизброените партии, ние убиваме Бога в себе си, както би казал Ницше. И обратното, гласувайки за патриотичните партии, ние връщаме центъра на душата към нейния йогистки адрес, където тя се изпълва с прекомерно архаична благодат. Ако пък потърсим сърцето чрез БСП, оказва се, че сърцето не се намира вдясно.
Но да се върнем към руснака. Тъй като пази Бога в сърцето си, той рядко пие сам. И най-изпадналият руски алкохолик шари с поглед пред магазина и като види някой себеподобен, показва му три пръста. Което ще рече “водка на троих”. Така, без да кажат и една дума, се събират трима, купуват бутилката и после всеки изпива своя дял на един дъх, без паузи, виртуозно спазвайки грамажа.
Според Дугин тази тройка се отправя на пътешествие в православната мистерия, излизайки извън телесната обвивка и създавайки нов колективен организъм, пластичен и неочакван. Потенциалът на душите се обединява, тримата алкохолици виждат общ, интерактивен сън. Това ние, българите, не го схващаме.
Пиянският
разговор следва
извисени
абстрактни теми
- “политика”, “взаимно уважение” или “баби” (в смисъл на мадами). Това интуитивно поддържа концентрацията на подсъзнателното внимание, докато съзнанието балансира на ръба на вегетативната пасивност.
Това не е най-извисеното пиянство според Дугин, но не е и най-изпадналото. Изпадналото пиянство се наблюдава при англосаксонците, французите или заспалите скандинавци. Там доминират самотата, отчуждението, тъпото дърдорене и животинската сексуалност. Изглежда, събитията в Слънчев бряг потвърждават тезата на Дугин. Според него на Запад напиването следва 2-3 стандартни сценария. Например алкохолът избива в садо-мазо, в моторно самохвалство, в типичния капиталистически сън без съновидения. Алкохолът помага на “унтерменшените”, т.е. “недочовеците”, да бъдат извадени на показ. По-добре изобщо да не пият, щом не знаят как.
Но има и една още по-ниска категория – женското пиянство. Пътят на виното е забранен за жените. Руснаците добре разбират този сакрален момент и това обяснява и “мъжкия съюз” или “пияното братство", което си практикува ритуалите тайно от жените и девойките.
У нас има известни остатъци от това “сакрално братство”. Например това е принципът на старовремската българска селска кръчма, където жената влиза само за минута и изобщо не сяда. Тя нахълтва гневна и разярена, хваща мъжа си за яката и грубо го връща в битовата реалност. Това е така, защото
женската мисъл
винаги шари,
тя губи концентрация по време на пиянското пътешествие и отклонява мъжа от стремежа към дълбоките истини. Жената пречи и на неподвижното съзерцание, и на динамичния скок (в трансцендентното). Женският алкохолизъм е като западния, в него няма нищо божествено.
“Тънката структура” (което ще рече структурата на душата и пространството около нея) при жената значително се различава от мъжката. Неслучайно се смята, че при мъжете дясното око символизира слънцето, а лявото – луната, докато при жените е точно обратното. Както казва Ницше, пътят на жената е в “овладяване на собственото й лекомислие”, т.е. в “трезвеенето”.
Да ме извинят феминистките - това не съм аз, а Дугин. Българинът с неговите орфически корени според мен изобщо не е способен да лиши жените от алкохола, но все пак… Все пак може да се замислим защо Нинова не постига сплотяващата сила на Борисов.
Най-важното според мен е как алкохолът утвърждава държавническото начало. Когато руснаците седнат на маса, това е колективен ритуал. Винаги има един “сватбен генерал”, т.е. тамада, който поема кормилото. Той поддържа единен и вертикален дискурс. Дава поред думата за тост, като настоява в тоста да се вложат старание и творчество. Но дори тостът да е банален, важното е да утвърждава единството на душите, верността на колектива. И докато се чука, руснакът повтаря “смотри в глаза”, т.е. гледай ме в очите. Ще напомня, че очите са прозорецът към душата.
В България, където всеки на масата си кърка по свой си план и всеки говори със съседа си, не може да възникне велика държавност. Ние сме загубили ключа към сакралния ритуал, станали сме индивидуалисти и гнили либерали. За Русия къркането все още е инициация, посвещаване в някакво древно славянско тайнство, и затова
нейното пиянство
води до световно
господство
Тамадата според Дугин е “водач” или “учител”, който води пиещите по лабиринтите на вътрешния свят, настройва ги на определен лад: “Алкохолът разтваря материалната илюзия за непреодолимата телесност, която предопределя модуса на съществуването в дневното съзнание... В това е смисълът на магическото въздействие на алкохола.”
Сталин е използвал този ритуал, за да укрепва властта си. Той е държал по цели нощи членовете на Политбюро на масата, карал ги е да пият на екс чаша след чаша с водка до зори и през цялото време ги е гледал изпитателно в очите. Така хем е сплотявал техните души, хем е виждал отрано предателството. Самият той предпазливо сръбвал някое тънко грузинско винце, например “Александреули”, което му карали специално със самолет, преди да се вкисне.
Когато Горбачов въведе сухия режим, духовното единство на елита с народа веднага се разпадна. Хората в низините пак си къркаха, но началниците не смееха, за да не ги понижат. Така елитът загуби връзката с трансцендентното, с великата руската душа, а великата руска душа, естествено, възненавидя елита. Империята се превърна в тяло без дух.
Ето как се стигна до двете успешни руски революции през ХХ век. Не защото народът много пие, а защото елитът спира да пие.