Ще обявят ли Турция, Иран и Багдад война на Иракски Кюрдистан?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6490009 Ще обявят ли Турция, Иран и Багдад война на Иракски Кюрдистан? Ще обявят ли Турция, Иран и Багдад война на Иракски Кюрдистан? www.24chasa.bg

Дали турската позиция е тактическа игра, за да утвърди интересите на Анкара, или е вдигане на мизата в наддаването за бъдещото разпределение на влиянието в региона и преди всичко в надлъгването с Вашингтон

Заплахите на правителствата на Ирак, Турция и Иран не успяха да спрат или отложат провеждането на референдума за независимостта на Кюрдистан, макар че бяха използвани силни изрази. Всичко това навеждаше на предположението, че поне една от трите държави би прибягнала до военна сила за осуетяването на допитването. Аргументът и на трите съседни държави е, че референдумът застрашава тяхната национална сигурност. Въпреки че той се проведе, при това мирно и цивилизовано, трите столици продължават да използват силни епитети и заплашителен тон, чрез който се заплашват кюрдските власти с бързи мерки, ако бъде обявена независимост на Иракски Кюрдистан.

Какви са реалните варианти за действие на трите столици? Референдумът няма практически последици, които автоматично да променят статута на Иракски Кюрдистан в обозримо бъдеще. Целта според кюрдските ръководители е да се потвърди желанието на кюрдите за независим живот. С това желание трябва да се съобрази иракското правителство, започвайки преговори с кюрдската страна. Същевременно въпросът за независимостта на Кюрдистан ще трябва да се решава и с отчитане позициите на двата могъщи съседа – Турция и Иран. Засега е ясно, че както Анкара, така и Техеран, подобно и на Багдад, няма да приемат идеята за кюрдска независимост.

От друга страна, въпреки войнствените изявления все по-очевидно е, че трите столици няма да предприемат действия срещу Арбил – както съвместно, така и поединично, предпочитайки да изхождат от презумпцията, че за тях референдумът не се е провел. Причината е, че евентуална военна инвазия на региона би предизвикала крайно негативна международна реакция.

Това няма да бъде допуснато от САЩ, които бяха гарант на фактическата независимост на иракските кюрди през 90-те г., т.е. по времето на Саддам, и които понастоящем ръководят международната коалиция срещу “Даеш”.

Война срещу кюрдите ще бъде неприемлива и за световната общност по хуманитарни съображения. Както хуманитарни, така и политически причини ще препятстват предприемането на военни действия от страна на иракските власти срещу сънародниците си кюрди. Защото подобно развитие би означавало жертвите на Саддам – шиити и кюрди, да започнат война на изтребление помежду си. Най-агресивни позиции към кюрдите през последните седмици изразяват представителите на ислямистки партии, които залагат на шовинизма и арабските антикюрдски настроения. Подобни позиции обаче няма да намерят достатъчна подкрепа както на политическо, така и на обществено равнище. Сега иракската армия е ангажирана с войната срещу “Даеш”, в която се сражава рамо до рамо с кюрдските отряди Пешмерга. От своя страна Турция и Иран също не са в състояние да използват военна сила - освен че биха били осъдени от международната общност, рискуват да предизвикат кюрдски бунтове в собствените си страни. Правителствата в тези две страни не са в състояние да се хвърлят в подобна авантюра, която би предизвикала вътрешен безпорядък.

Друг фактор е икономиката. В течение на четвърт век след обявяването на кюрдска икономика в северен Ирак през 1991 г. кюрдите установиха развита мрежа от търговско-икономически връзки с компании в Турция и Иран. Вътрешният пазар на Иракски Кюрдистан реализира стоки, внесени от тези две страни, чийто оборот е с милиарди долари. Докато стокооборотът между Иракски Кюрдистан и Иран достига 5 млрд.долара годишно, с Турция тази цифра е двойно по-голяма.

Как Ердоган манипулира иракските кюрди? Според официалните статистики, Иракски Кюрдистан заема трето място сред вносителите на турски стоки непосредствено след Германия и Великобритания. При това, регионът е разпространител на турски и ирански стоки за останалата част на Ирак. Освен това тези две държави инвестират не само в петролната и газовата индустрия на Иракски Кюрдистан, но и в другите промишлени сектори, транспорта, съобщенията и др. Около 2000 са турските и ирански компании, които развиват дейности в този регион. Самата Турция има големи стратегически интереси в Иракски Кюрдистан - целият петролен износ от него минава през турска територия, а голямата част от внасяната суровина се използва в турската икономика. Анкара и Техеран ще срещнат големи икономически трудности при наказателни мерки спрямо Арбил. Те ще понесат по-големи загуби, отколкото останалите държави в региона. От своя страна Багдад също ще се сблъска с проблеми, тъй като повечето ирански и всичките турски стоки на иракския пазар идват тъкмо от Иракски Кюрдистан. Голяма част от иракския нефт се изнася чрез турското пристанище Джейхан. Освен това в Иракски Кюрдистан има много общи кюрдско-иракски инвестиции. Подобна е ситуацията и в другите части на страната, в които има кюрдски инвестиции. Всички тези проекти ще бъдат ощетени при конфликт между Багдад и Арбил.

Какво все пак би станало, ако бъдат наложени санкции срещу режима в Арбил от трите правителства? Най-вероятно кюрдите ще се завърнат към традиционната земеделска икономика.

Турция от 15 г. поддържа Иракски Кюрдистан и си сътрудничи с властите му в борбата си срещу ПКК, която има незаконни бази на кюрдска територия. Същевременно Анкара и Арбил си обменят разузнавателна информация, която позволява да се ограничи влиянието на тази партия, считана за терористична от Турция. През 2013 г. дори се стигна до фактическо признаване независимостта на региона, когато турският външен министър посети Арбил, заобикаляйки Багдад. Този демарш предизвика криза с правителството на Нури ал Малики. Освен това Анкара позволи на кюрдите да изнасят през нейна територия до 600 хиляди варела петрол дневно. По такъв начин Турция се превърна в незаобиколим фактор за икономиката на Иракски Кюрдистан. С други думи, Анкара се възползва в най-голяма степен от кризата между Арбил и Багдад, както и от периодичните влошавания на отношенията между Иракски Кюрдистан и съседен Иран. Турско-кюрдската връзка също така позволи на Ердоган да препятства засилването на политическото и военното влияние на Техеран в Ирак.

Всичко това обаче се обърна с главата надолу, когато кюрдите решиха все пак да поставят в дневния ред въпроса за своята независимост. Може би онова, което притесни особено Анкара, е политическият календар. Защото референдумът съвпадна с усилията на сирийските кюрди за постигане на разширена автономия. Турция е повече загрижена за ситуацията в Северна Сирия, отколкото в Северен Ирак, тъй като ПКК има по-широко влияние там. Но добрите отношения на Анкара с иракските кюрди със сигурност биха могли да се използват чрез посредничество на Арбил за „вразумяването“ на сирийските кюрди. Възможно е турският гняв също така да е бил предизвикан и от тенденцията на Арбил да преодолее зависимостта си от Анкара, предприемайки опити за диверсификация, включващи и отношенията с Москва. Неотдавна руският мастодонт “Роснефт” кридитира правителството в Арбил с 11 млрд.долара срещу петролни гаранции. Освен това, Москва обеща да предостави други четири милиарда за различни проекти. Иракски Кюрдистан задлъжня с други два милиарда и на международни финансови институции. Но гореспоменатите опити за диверсификация на партньорските отношения не намалява стратегическата важност на тези с Анкара.

Големият въпрос е дали тази турска позиция представлява тактическа игра, чиято цел е утвърждаване интересите на Анкара в Иракски Кюрдистан в условията на неговата “независимост” или, обратното, повишаване на турските ставки в наддаването за бъдещото разпределение на влиянието в региона и преди всичко в надлъгването с Вашингтон.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Италия: популистите на война срещу пресата

Луиджи ди Майо, една от двете ключови фигури на популисткото правителство на Италия, поведе война срещу пресата, като я обвини, че "замърсява дебата", и заплаши да спре рекламите, които обществените компании пускат във вестниците. "Вестниците вече всеки ден замърсяват обществения дебат и което е по-лошо: правят го с обществени пари",

Режете до дъно

Промяната на начина на осигуряване не е всичко, махнете цялата мизантропско-олигофренска система Миналата седмица народът се развълнува от евентуалните промени в здравноосигурителния модел, които ще бъдат обсъдени на кръгла маса на 26 септември и ще бъде избрана промяна. Нормално е народът да се вълнува,

4-те ползи от “Марица - изток 3” за икономиката

При върховите натоварвания през последните години това е тецът, най-често използван за стабилност на системата Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че “скоро”, още наесен, ще започнат “изгодни за двете страни преговори” за преформулиране на договорите с “Марица - изток 1” (МИ1) и “КонтурГлобал Марица - изток 3” (МИ3).

Коментар на седмицата №1: Когато фейсбук спре

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №1 и е събрал над 110 380 прочитания. Като не могат да плюят по Цветана Манева и Азис, ще почнат да крещят от балконите Алберт Айнщайн мъдро е отбелязал, че ако един ден пчелите изчезнат, човечеството ще живее още 4 години. Но откривателят на формулата за атомната бомба е

Коментар на седмицата №3: Какъв знак дават номинациите на тримата нови министри

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №3 и е събрал близо 27 028 прочитания. Щаб на “24 часа” за промените в правителството 10 дни след като Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков подадоха оставки като министри, премиерът Бойко Борисов обяви имената на наследниците им.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

8 г. си фучиш без книжка - схемата, в която само човешкият живот го няма

Смъртта на балетиста: жертва е този, който спазва правилата Това вече не е само война по пътищата. Свикнахме хора да мрат като мухи под гумите, в пропастите, сред срутилите се камънаци, все из пътищата на родината. Свикнахме, защото всичко това се превърна в ежедневие. Зловещо, но това е положението.

Френски или холандски модел за здравето?

Холандия е първенец в класациите за здравеопазване с много здравни фондове които се конкурират и имат стимул да се договарят внимателно с болниците Тези дни “24 часа” писа, че Министерството на здравеопазването обсъжда два модела за реформа на здравната система. Първият модел предвижда запазване на държавната здравна каса НЗОК и надграждането й

Защо Западът не разбира Изтока?

Последица от комунизма е, че и до днес много източноевропейци не се чувстват господари на собствената си съдба Изтокът си остава пълна загадка за Запада. Западна Европа настръхва при мисълта за “нелибералните демокрации” в Полша и Унгария или за шествията на неонацисти из източногерманския Кемниц.

Всички пътища водят към храма, но футболните - към стадиона

За 100 млн. лв. може да се направи наистина кокетно съоръжение, категория 4 звезди Всеки път през последните години, когато авторът на тези редове беше на пресконференция, събитие, среща или интервю с президента на БФС Боби Михайлов, спортния министър Красен Кралев, столичния кмет Йорданка Фандъкова, а веднъж и с премиера Бойко Борисов,

Как да задържиш работника, ако може да отиде на германска заплата

И цените ще тръгнат нагоре, но не с 10% Няма никакво съмнение, че увеличение на доходите трябва да има, в това число и на държавните служители. Това е впрочем моментът, в който да обсъдим ефективността на тези служители, толкова ли трябва да бъде администрацията. България не е на самотна планета. Българският работодател е в пряка конкуренция на

Министрите си отиват, олигарси за малко в ареста, но злото остава

Парламентът ще смени тримата министри заради инцидента със 17 загинали в автобуса край Своге, но жертвите от катастрофи за годината няма да намалеят и злото на пътя ще остане. Министерските рокади преследват други цели и тушират различни от обявеното напрежения. Някои от тях са съвсем логични и дълго чакани.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber