Каталуня като генерална репетиция за Европа?
Не съм склонен да приема “индепендентската” политическа позиция на Ицо Стоичков. В смисъл, че продължавам да смятам мераците за “независима Каталуня” за пълна безсмислица.
Освен ако не са поредният напън на каталунците да си извоюват нови икономически облаги от централното правителство в Мадрид. Или пък, дано не ме заподозрат в “клиноведски помисли” – поредният опит на една известна световна банда за поредната “цветна революция” в Европа.
Ама опазил ме Господ от подобни помисли. Защото те водят до извода, че “бандата” сериозно е решила да срути цялата сега действаща европейска система.
В същото време обаче подкрепям личната позиция на Ицо. Да, той като каталунец (защото си е такъв по манталитет, където и да живее) има своето право да я отстоява.
Още по-голямо
право има да се
възмущава от
полицейското
насилие
над граждани, отишли мирно да изразят пред урните своите си възгледи. А оттук и правото му да иска оставката на лицето, което е наредило това насилие.
А това, че въпросното лице щяло да го съди за квалификациите му, че е франкист, предизвиква у мен смесени чувства на смях и гордост. Гордост, че цял вицепремиер на голяма държава тръгва на съдебно преследване срещу един българин. Още по-голяма гордост, че в сравнение с този българин въпросното лице е известно май само в пределите на собствената си държава, докато
българинът Ицо
е познат в
целия свят
Спомням си например, когато през 1994 година се изсипахме внушителна делегация при папа Йоан Павел, да е светла паметта му, от всички той се спря да поговори само с двама – с космонавта Георги Иванов и с Ицо Стоичков. И му каза (беше след световното в САЩ), че е гледал всичките му мачове и не е спирал да му се възхищава (ако някой не знае, папата още като отец Войтила е бил и футболист).
А сега за смеха. Цяла Испания знае, че родът на въпросната вицепремиерка е потомствено франкистки. И в това не би трябвало да има нищо срамно – по-лошото би било, ако се отметнеш от родовите традиции и се превърнеш в политически номад.
Но с какво точно я обиди Ицо? Да, малко се поувлече с приказките и за сина й – той е едва на 6 години, пък и се казва дори не Хуан, а просто Иван. Но
тъкмо за това
Ицо й се извини
За другото би било нелепо.
И понеже сега ще ме погнат, че сляпо защитавам Ицо, започвам да го критикувам. Сиреч да го упрекна, че и той, освен каталунските си пристрастия май е станал жертва на жестоките медийни манипулации.
Изгледах в последните 48 часа всичко, което можах, и изчетох всичко, до което се добрах (малко поназнайвам и испански) за станалото в Каталуня. И взех да си правя сметки.
Значи гласували 42 процента. А другите 58? От тези 42% - за независимост 90%. Ами това май прави като цяло едва 35 на сто от каталунците. А останалите 65?
Прочетох в нета и разказа на един от “полицаите насилници”. Той и колегите му се опитвали да изведат от съответното училище майки с ревящи деца, а върху тях се нахвърлили окупаторите индепендисти. И, естествено, настанало меле.
Гледах много пъти и видеото с онази дама, на която й били “чупели пръстите един по един”. Ми май нищо й нямаше, поне докато не се появи с превързана ръка.
После научих, че заради уж “националната стачка” специални отряди обхождали работещите магазини и кафенета и
насила ги
заставяли
незабавно
да затварят
И май ми дойде много. Споделям и личните емоции на Ицо, и чувствата на онези 35 процента от каталунците.
Не споделям обаче онова, на което ми замириса - добре организирана операция за всяване на хаос в една от водещите европейски държави. Нещо като генерална репетиция за съсипване на единството на Стария континент...