Първата дама вечно бърка верния тон, просто трябва да чете по- задълбочено
Какво невероятно съвпадение! Просто не е за вярване колко сходен начин на мислене имат някои първи дами. През 1998 г. Антонина, съпругата на президента Петър Стоянов, се отписа от печално известната “Бъдеще за България”, в която
делеше престиж
с жените на Костов, Софиянски, Стойчев, Тагарински и Бисеров, и учреди своя фондация “Ценности”. Мисията й бе, “основавайки се на традиционните български ценности, да подпомага развитието на българското образование, наука и изкуство, като част от общоевропейската култура и представя българските върхови постижения по света.”
И ето, в неделя действащата първа дама Десислава Радева се похвали, че е регистрирала гражданско сдружение “Живата вода на България” (да не се бърка с албума на Косара Марчинкова “Вълчицата – Жива вода”), чиято цел е “да пази българските традиции, фолклор, занаяти и обичаи, да се грижи и помага на литературата и изкуството, и за българския език, за да могат да пишат децата правилно.”
Редица шегобийци във фейсбук моментално започнаха да я нападат дали ще организира семинари за сребърна, алкална, дейонизирана, структурирана и мъртва вода,
как ще учи
дечицата,
след като статусите й са пълни с граматически грешки, да не би да работи за патриотичната кампания на Кока-кола и други подобни.
Обществена реакция към прекалените амбиции на първите дами у нас е традиционно негативна. “Бъдеще за България” без да иска развали доброто впечатление от благотворителните им каузи, след като се оказа, че дарителите й общо взето са били или държавни предприятия, или приватизирани, или Григорий Лучански. Данъкоплатецът по принцип се дразни от далавери, в които не участва, а като чуе, че президеншата е направила сдружение за опазване на българщината, виква: “Айде пак държавна лапаница, новата леля Елена дойде!” И лошото му чувство вместо да отзвучи, процъфтява.
Засега нямаме никакво основание да предполагаме, че госпожа Радева ще последва примера на предишните дами, най-малкото защото би се получило крайно неудобно, ако “Живата вода” наливат основно фирми, близки до БСП. Не, едва ли търси финансова изгода, по-скоро се опитва да излезе от сянката на съпруга си, да блесне, с нещичко и тя да останви диря в историята. Някои казват: какво пък толкова, нали трябва да прави нещо? Ами,
защо не шие
гоблени
например?
Или да защитава правата на техническите сътрудници.
Проблемът не е в самото намерение да оглави енджио, а в напънът. Каквото и да прави, Деси Радева ще се запише в хрониките като жената на законно избрания президент Румен Радев и толкоз. За нея никой не е гласувал, няма обществени очаквания съпругата да надвиква съпруга, това си е едно сдружение в повече. Довчера е била секретарка и пиар, а не етнолог, краевед или филолог, че да се впуска в опазването на българските традиции, фолклор и литература. Антонина, казват, била навремето по-добър адвокат от Петър Стоянов, поне знаела как се регистрира и управлява фондация, а Деси и хабер си няма.
Особено нелепо в този контекст звучи изказването на Радева: “Критикуваха ме за облеклото и затова се заех да чета книги.” И другото: “Харесвам дори и Азис в някои случай, а слушам и джаз и народна музика.” Е как “в някои случаи”, пък се ангажира да пази българските традиции и фолклор? Някак първосигнално първата дама вечно бърка верния тон, може би просто трябва да започне да чете по-отдалеч.
Като изключим абсурдните й статуси като онзи за гей прайда и котето Чарли, което май имало СПИН, усилията на Радева досега бяха концентрирани предимно във външния й вид. В повечето случаи не само не успяваше да изгради свой уникален стил, но дразнеше с липсата на вкус и оригиналност.
Появи се в Париж с рокля като на Мелания, избра гащеризон с неприлични акценти за рождения ден на царя, медиите съвсем резонно я размазаха. Както самата тя отбелязва: “Последните месеци имах чувството, че съм най-голямото зло в държавата.”
Кой й е виновен? Защо внушава, че едва ли не незаслужено сме я обидили? Това, че не е попаднала на добър стилист и фризьор не означава, че трябва да регистрира гражданско сдружение, за да се отсрами.
Понятието “първа дама” не фигурира в конституцията. С категоричния си отказ да придружава Плевнелиев по време на неговия мандат съпругата му Юлия доказа, че политиката не страда от нейната липса. С незабележимото си присъствие Зорка Първанова пък демонстрира точно къде би трябвало да стои половинката на един български лидер – до него. Грешката на Десислава Радева идва от съпротивата й да проумее, че няма друга роля в тази сцена, освен да бъде съпруга, да помага на каузата, а не да пречи. Всичките й надъхано нелепи постове и изявления въздействат пряко върху авторитета на държавния глава и вкарват администрацията му в обяснителен режим.
Няма нужда да заема сега пасивно-агресивна позиция, мъжът й дойде на власт с голямо мнозинство, никой не е имал намерение да я хейти. Тя сама даде повод за това. Четейки книги, би трябвало да обърне внимание на историята на Жаклин Кенеди-Онасис. Да, двете нямат нищо общо, в Щатите съпругата на държавния глава е фактор, разполага с администрация, но човек трябва да следва най-добрите примери все пак. Подробно е описано как Джаки коренно променя Белия дом с музейни картини, френски готвач и бляскави партита, усетът й за модата я превръща в световна знаменитост. Веднъж Джей Еф Кей казва: “Аз съм мъжът, който придружава Жаклин Кенеди в Париж и се наслаждавам на това.” Литературата е пълна с поучителни сюжети, стига да я разгърнеш.