Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми. публикуваме статиите й под рубриката "Колонка на депутата"
Не природата е пренебрегната с последните промени в Закона за опазване на околната среда, излишни са нейните псевдозащитници
Първото президентско вето на закон, приет от 44-ото народно събрание, падна. На 14 септември парламентът със 138 гласа одобри промените в Закона за опазване на околната среда. 78 депутати гласуваха “против”, двама се въздържаха.
Най-същественото в промените е въвеждането на едноинстанционно съдебно производство при обжалване на решения на екоминистъра по инвестиционни предложения, определени като обекти с национално значение и със стратегическа важност. Когато в края на юли законопроектът бе гласуван за първи път, плеяда природозащитни организации поискаха от президента Румен Радев да наложи вето. И той го направи с мотива, че не споделя възприетия от законодателя подход ускоряването на процедурите да става за сметка на намаляване на инстанциите за съдебен контрол.
Докато слушах почти 3-часовия дебат в парламента, осъзнах, че най-голямата заблуда е възприемането на предлаганите промени като избор между природа и цивилизация.
Нека да се огледаме – Европа изобилства от примери за модерни и полезни проекти сред прекрасна природа, за които никой не се съмнява, че са екологично съвместими. Те просто са се случили, защото са необходими. Както за нас са необходими магистралите “Хемус” и “Струма”, газовият хъб…
Внушението, че се прави суперголям компромис с премахването на втората инстанция при обжалването на прословутите ОВОС-и (оценките за въздействие на околната среда), устройва основно тези НПО-та, за които възможността за контрол не е безценно достижение на демокрацията, а лично право, при това с добра цена. За тях е изгодно премълчаването, че едноинстанционните процедури не са прецедент – нито у нас, нито в Европа. Както и че промените не се отнасят за проекти като втория лифт на Банско например. Плюсовете от новите текстове в закона ясно формулира шефът на ресорната комисия Ивелина Василева: прекратяване на злоупотребите с право, ускоряване изпълнението на важни национални проекти и намаляване на рисковете от загуба на европейски средства, предназначени за реализация на обектите.
Тези три акцента са напълно достатъчни разумът да надделее.
Според мен новината от 14 септември не бе, че проектът мина, дори не в това, че бе подкрепен и от ДПС. Тепърва ще се оцени, че най-сетне от парламентарната трибуна бе очертана здравословната граница, до която да стигат претенциите на неправителствения сектор. Направи го точно и категорично депутатът и бивш конституционен съдия Георги Марков, подчертавайки, че у нас има “правителствена, а не неправителствена демокрация”. Беше важно да се чуе от юрист от такава класа, че промените не са в колизия с основния закон на страната.
“Протестърите” нямат право на политическа дейност, а си позволяват истеричен политически език. Ако искат да управляват, да си направят партия и да влязат в парламента. Да си направят 3, 30 или 300 инстанции. Да спрат лифтовете, да спрат и метрото, ако искат”, емоционално заяви Марков.
А случаите с обжалвания, които отлагат с години важни проекти, изобилстват. Ето един конкретен, по проект, който не засяга само бургазлии: обходът на Поморие, представляващ част от разширението на пътя Бургас – Слънчев бряг, е блокиран повече от година. Решението по оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите е от 19 февруари 2016 г. Тричленният състав на ВАС се произнесе на 28 юли т.г., като отхвърли жалбата срещу екооценката. Дотук – година и половина. Въпрос на въображение е колко ще отнеме втората инстанция. Но е ясно, че и през сезон 2018 безопасният и бърз трафик между Бургас и Слънчев бряг ще си остане мираж. Що за любов към природата е тази, която позволява пътищата у нас да се маркират с кръвта на десетки жертви?
За съжаление, възможността на неправителствените структури да влияят върху процесите в обществото, от години върви ръка за ръка с изкушението това да бъде осребрено. Резултатът – срина се доверието към НПО-та, особено в сферата на екологията. А от това губи самото гражданско общество и най-вече хората, които възприемат гражданската активност като мисия, а не като оборотен бизнес. Колкото е важно килимчето да бъде измъкнато под краката на рекетьорите, толкова е и необходимо да се спази мярката и да не се слага негативен етикет на целия сектор.
Поставени в по-широка рамка, последните промени в Закона за опазване на околната среда са част от тенденцията за намаляване на административната тежест за бизнеса.
Следващата стъпка бе вече подсказана от вицепремиера Томислав Дончев и тя е насочена към Закона за обществените поръчки. Пред “24 часа” Дончев оповести предложение, което ще консултира с експерти: възложителят да има право на обратен иск за пропуснати ползи към този, който спира поръчката, ако жалбата му е неоснователна.
Най-популярният пример е с блокирането на толсистемата. Покрай нея стана ясно, че всеки има право да обжалва обществена поръчка за милиони. Това на пръв прочит може да мине за впечатляващо достижение на демокрацията. Но действителността разкри огромен негатив – прекомерните права се оказаха щедра хранителна среда за професионални изнудвачи. Обикновено те остават в сянка, а на преден план се избутват подставени лица.
За финал - ако интегрираната система за наблюдение по границата ни с Турция все още не е изградена, то е, защото и там имаше жалба. От полускитник.