Според всички проучвания тя ще
управлява още 4 г., за първи път
в Бундестага влизат крайнодесни
Кой би помислил преди година и половина-две, че Ангела Меркел има шанс да остане в политиката? Поне през лятото на 2015 г. и месеците след това сред всички извън Германия, които не одобряват управлението ѝ, цареше убеждението, че дните ѝ са преброени. В Германия популярността ѝ също спадна значително. Най-ниска точка бе достигната през ноември 2015 г. – два месеца след като тя отвори границата за струпалите се в Унгария и Македония десетки хиляди бежанци. 48% от избирателите не искаха тя отново да е канцлер. Подобни стойности до този момент бяха регистрирани само в пика на финансовата криза.
Но Меркел се е доказала като
майстор на
оцеляването
Нейните дотук три мандата са белязани от няколко големи кризи, които тя успя малко или повече да преодолее – от тях кризата с еврото и кризата с бежанците бяха двете най-големи предизвикателства.
Още през декември на 2015 г. обаче германците започнаха да възвръщат постепенно доверието си към нея. През юли тази година то достигна обичайните си стойности – 56% от немците посочиха, че искат тя да е отново начело на държавата им. Това означава, че Меркел като канцлер искат за четвърти път повече от хората, които ще гласуват за партията ѝ. Според последните проучвания
ХДС ще вземе
36% от гласовете на изборите в неделя.
Това също не подсказва някакво голямо разочарование от Меркел и консерваторите – и трите си мандата тя взе с горе-долу толкова гласа – 35,2% през 2005, 33,8% през 2009 и 40,1% през 2013 г. Разочарованието и катастрофата се случват другаде – вляво от центъра, където социалдемократите от близо десетилетие губят привърженици без никакви изгледи това да се поправи на тези избори. Стойностите им за трети пореден път ще бъдат около 25-те процента според социолозите. В проучванията 4 дни преди вота в неделя едва 22-24% са заявили, че ще гласуват за тях.
“Този тип допитвания улавят до голяма степен моментното настроение, но няма шанс за оставащите няколко дни социалдемократите да наваксат цели 10 процента, така че резултат от 22-24 на сто е напълно реалистичен”, обясни пред “24 часа” шефът на една от най-големите социологически агенции в Германия Нико А. Зигел от infratest-dimap.
“Може да се каже, че изборите са ясни, а неяснотите са само около две точки. Коя партия ще заеме третото място и за кого ще гласуват онези 45% от избирателите, които още не са решили”, поясни той.
45% колебаещи се е рекорден брой в историята на Германия. Именно този процент показва и че Меркел ще спечели не просто защото всички германци са безапелационно доволни от нея. Причината за една немалка част от гласуващите да не променят рязко предпочитанията си е, че към този момент Меркел няма алтернатива.
Алтернатива ли е
“Алтернатива за
Германия”?
Такава не е дори крайната популистка партия с амбициозно име “Алтернатива за Германия”, която със сигурност ще бъде другата новина в неделя. За първи път в Бундестага от Втората световна война насам ще влезе крайнодясна партия, която не се свени да кокетира с идеята за великия Трети Райх, призовава за респект към войниците от Вермахта и в изборната си програма има поне няколко точки, които откровено противоречат на германската конституция. Въпреки това “Алтернатива за Германия” има всички шансове да стане трета сила, като за нея гласа си биха дали 11% от избирателите. Също толкова обаче ще предпочетат и “Левицата” – една формация от бивши комунисти от ГДР и разочаровани членове на социалдемократите, които се опитаха да възстановят идеята за лява партия в Германия, след като ГСДП се придвижи твърде много към центъра в опит да задържи масовия избирател. “Това, че партии като “Левицата” и “Алтернатива за Германия” бележат възход, е нормално явление след управление на голяма коалиция”, смята Зигел. Има много разочаровани, които търсят нов пристан за гласа си.
Недоволните отиват именно към тези две партии, като факторът разочарование играе особено голяма роля сред избирателите на “Алтернатива”-та. Над 50% от симпатизантите ѝ ще гласуват за нея от протест към останалите партии, а не толкова заради изборните ѝ обещания.
Всъщност нито една партия не успя да се обърне към избирателите си с наистина работещи концепции по най-наболелите проблеми и с визия за бъдещето, критикува и друг експерт. Франк Щаус е смятан за гуруто на изборните кампании – той е подготвял многократно изборите на социалдемократите в Германия и в Австрия, с неговите съвети канцлер става Герхард Шрьодер, а премиерки на провинции - Ханелоре Крафт и Малу Драйер. „Медиите и политиците се занимават предимно с бежанската криза, говорят непрекъснато за миналото, а никой не засегна подробно истинските проблеми, които интересуват хората. Това са ниските доходи на все повече от средната класа, разпределенито на богатствата – защото лозунгът “Германия никога не е била по-добре” не се отнася за всички. Това, което е добре за “Фолксваген” не е добре за учителка с три деца от Лайпциг например”, обясни той в разговор с журналисти.
Всъщност германските партии са в криза на идентичността, както всички други партии в света, смята той. Днес имаме феномен на информирането – уж всички имат много информация, а знанията и информираността намаляват. „Това започва още с разпада на класическите медии. Преди си купувахме вестник и от него разбирахме какво става в политиката, но и в културата, в управлението на местно ниво, в спорта... Днес с интернет хората сами си подбират какво да четат. Това води дотам, че все повече хора знаят какво става в Мианмар,
но не знаят
как се казва
кметът им”
Най-големият проблем пред днешните партии е, че не могат да формулират бъдещето. Говорят за дигитализацията, сякаш тя е болест. А именно тя е бъдещето. Не става дума само за оптични кабели и смартфони. Става дума за адекватно образование, за адекватно управление. Има едно поколение, така нареченото “сандвич-поколение”, което е притиснато между грижата за деца и грижата за родители. Това са 35-55-годишните, които са и в най-активната си възраст на пазара на труда. Те се притесняват дали професията им ще оцелее в следващите 10-20 години. Дали за тях ще има пенсии. Дали няма да се окаже, че в третата възраст те ще бъдат бездомни и бедни, въпреки че цял живот са работили и спестявали. Именно те не се чувстват представени в парламента и към тях не се обръща почти никой в политиката. Някои от тях ще изберат “Алтернатива за Германия” в знак на протест. Не малко се обърнаха и към единствения играч на политическата сцена, който донякъде успя да се концентрира върху болките им. Либералите. “Свободната демократична партия” възкръсна от нищото. Тя изпадна от Бундестага на последните избори, после и от почти всички местни парламенти, но сега ще вземе поне 9% от гласовете, а може да успее да се пребори дори за третото място.
Твърде възможно е те дори да влязат в управлението. Пред Меркел ще има само две възможности за управление – пак голяма коалиция със социалдемократите или т. нар. “Ямайка” по цветовете на ямайското знаме – коалиция между ХДС, либералите от СвДП и Зелените, които ще са шестата партия в Бундестага.
В крайна сметка Меркел можеше да бъде победена лесно – няма канцлер или премиер, който да не е лесен за побеждаване след три поредни мандата. Но явно на политическата сцена още не се е появил достатъчно силен противник, затова германците ще предпочетат познатото.