Ако не бяха исканията и правните врътки,
процесът щеше да е приключил преди месеци
Това не е краят, а едва началото на края, емоционално обяви Румен Димитров, баща на малката Никол Димитрова в Софийския градски съд в петък, минути след като чу, че акушерката, пребила детето му, получава 18 г. затвор.
Към днешна дата момиченцето, което вече е на 2 години и половина, е добре и по думите на собствения му родител е “истински бандит”. Преди 840 дни обаче
случилото се с
пеленачето
шокира
обществото
и хората дни наред се вълнуваха дали бебенцето ще оцелее.
Никол бе родена на 14 април 2015 г. в болница “Софиямед”. 4 дни по-късно - в нощта на 18 април, обаче момиченцето става жертва на необяснимо насилие. Бебето е удряно и душено от акушерката Емилия Ковачева. Защо го е направила, едва ли някой някога ще намери логично обяснение. Четири дни след като Никол по спешност е настанена в болница “Токуда” със счупен череп, записите от камерите в стаята за новородени в “Софиямед” показват, че травмите са причинени от Ковачева. Записите са прегледани, защото лекарите в “Токуда” стигат до извода, че детето е малтретирано. Иначе няма как да си обяснят травмите по двете страни на главичката.
“Гледахме и не вярвахме, че това, което е записано от камерите, наистина се случва”, признаха още тогава разследващите. Детето, което
15 дни е на прага
между живота и
смъртта,
оцелява само благодарение на бързата реакция и професионализма на дежурната лекарка в “Софиямед” и на екипа от клиниката по неонатология на “Токуда”.
Че разследването и делото няма да са лесни, бе ясно от самото начало. Ясно бе и че ще има много емоции покрай съдебните заседания.
Наблюдаващият прокурор Николай Христов не пропусна нито едно съдебно заседание и отстояваше твърдо обвинителната си теза. За разлика от съдебния състав, прокурорите са заменяеми по време на делото. Има хиляди процеси, започнати от един прокурор и завършени от друг. За радост, този не беше от тях. И прокурорът показа, че когато в един случай се вложи професионализъм, компетентност, ум и сърце, той може да бъде доведен до успешен край. Ангажираността на разследващите пролича и от факта, че дознателят бе на всяко заседание по мярката за неотклонение на Ковачева преди старта на делото в съда. Дойде да чуе и присъдата в петък, което си е направо прецедент.
В началото 2016 г. делото срещу Ковачева в Софийския градски съд се падна на съдията Владимир Астарджиев. Процесът започна точно година след малтретирането на Никол - на 18 април 2016 г.
И заваляха исканията към съда. Още в първите минути на първото заседание бе поискан отвод на прокурора, защото не бил обективен и насъсквал обществото срещу Ковачева. Отвод на Николай Христов бе поискан още много пъти и на другите заседания.
Последваха искания и за отводи на съдебния състав. На съдията Астарджиев, защото не уважил искането за отвод на прокурора. На съдебните заседатели, защото били избрани по неясни критерии.
За записите също имаше искане – съдът да нареди да бъдат изтрити от интернет. Наложи се съдията да обяснява, че няма законова възможност да нареди на интернет да изтрие нещо, което вече е пуснато.
Така всяко заседание протичаше по един сценарий. Начало 9 ч, около 1,5 искания и около 11 ч най-после започва същинската работа по делото. Прокурорът и съдът запазиха хладнокръвие.
Следващата врътка, която водеше до забавяне на делото, бяха исканията за нови и нови експертизи, а изготвянето им отнемаше месеци наред. Първо тройна експертиза каза, че записите от камерите не са манипулирани. Последва претенция за петорна, която го потвърди, но “глътна” още няколко месеца. Една експертиза обяви, че Ковачева е вменяема и е съзнавала действията си, но след април 2015 г. страдала от безсъние и тревожност. Въпреки ясното заключение на психиатри и психолози последва искане за нова съдебна психологическа и психиатрична експертиза. Тя каза същото, но бе пропиляно още време.
Няколко заседания съдът изслушваше и експертизи за здравето на Никол – веднъж през април 2015 г., втори път към момента. Въпреки че няколко казваха категорично какви травми е имало, направени бяха и допълнителни заключения. Старанието да се докаже недоказуемото бе толкова голямо, че експертите – професори и доценти, почти на прага на гнева обясняваха, че дори когато си удари главата, човек може да се храни.
Ако не бяха безкрайните искания, делото щеше да приключи още преди месеци. За да ускори процеса, съдът заседава и през август по време на съдебната ваканция. Исканията обаче не можеха да бъдат отхвърлени, защото Софийският градски съд е първа инстанция – следва апелативният, а там също се правят искания.
Безспорно подсъдимите имат права и неведнъж страната ни е била осъждана в Страсбург за нарушаването им. Права обаче имат и жертвите и не е зле законодателят да се замисли върху това. Защото в един момент безкрайните искания за нови доказателства се превръщат в шиканиране на процеса и лишават от смисъл правосъдието.