Засега не сме били само под френско
иго. Дано скоро дойде и то
Българското революционно движение е най-революционното движение в света. Дори и да няма причина за революция, то не спира.
Да вземем случая с черно-белите учебници. Едно от издателствата, които печатат учебници за гимназията, реши тази година да предложи освен традиционните цветни и скъпи, също и черно-бели евтини, както и най-евтини електронни. Логиката на продавача не е сложна – учениците в гимназията така и така си копират учебниците на ксерокса, поне да им вземат парите, дето ги дават за тези копия – цената им бе равна на цената на електронния вариант.
Внезапно и
стихийно
обаче възникна бунт.
Истински революционен, със заряда на една нова Октомврийска революция. Или айде да не сме мегаломани, но поне деветосептемврийска.
Родители и кибици отхвърлиха възмутено идеята за евтини учебници и настояха да има социално равенство – всички да сме богати. Тоест не съвсем, но поне така да изглеждаме. Справедливостта бързо възтържествува – евтините варианти отпаднаха, сега и най-бедните ще се кипрят (евентуално) със скъпите учебници, а издателят...
На издателя теглихме една сочна и го наказахме
да ни продаде
стоката си на
възможно
най-високата
цена,
че иначе ни обижда, изедникът му с изедник.
На човек направо да му се допродава нещо. Учебници, фалшиви ролекси, дини, каквото и да е, важното е народът да не ти позволява да сваляш цената и да те замеря с пачки като в чалгарски клип – омерзен и обиден. В едно справедливо общество дори децата на мутрите и политиците, преди да ги пратим в колежите в Швейцария, учат по същите цветни учебници като децата на безработните.
Така че само в рамките на един работен ден българите успяха да се освободят от робството на пазара и да въведат социалистически капитализъм.
Всички сме равни
и плащаме
прескъпо
Омаяни от тази победа, почти пропуснахме другата. Освободихме се от 50-годишното шведско робство. 50 години гадният швед ни тъпче из футболните игрища на света, най-сетне – при това на роден терен, му свалихме гащите и той клекна. Ако си представяте разни сексуални неща, проблемът е във вас. Аз просто цитирам заглавия на спортни сайтове. Каква радост, какво опиянение – вече не сме роби.
Да е роб, е нещо като хоби за средния българин, неизкушен от детайлите на иторията. Привързани сме към идеята, че сме потомци на роби и даже ни се ще и нашите деца да са такива. Затова освен народа с най-много революции сме и народът с най-много робства. Византийско, турско, фашистко, руско, европейско, на мутрите, на свекървата и на шведите. Каквото си избереш. Аз лично симпатизирам най-много на идеята за шведското робство. Даже, прочитайки, че сме отхвърлили игото, малко се натъжих.
Да бях знаела по-рано, че сме роби на шведите... Колко узурпаторски кюфтенца в “Икеа” щях да опукам, горестно и с тежки въздишки за суровата съдба на българския народ, колко рокли от тиранина H&M щях да нося с гордостта на непокорен роб. Чак ми става неудобно, като се сетя
как съм яла
кюфтенца
и съм пазарувала дрешки без особено патриотични емоции.
Дано за следващото робство се информирам по-навреме, че да си понеса хомота с подобаващата горест, гордост и скръб. Така като прелиствам списъка с вече отхвърлени робства, не ни остава голям избор. Но все още не сме попадали под френско робство. Техният хомот сигурно е особено шик. А и президентът им Макрон наскоро бе в България, вероятно за да подготви почвата. Чух, че даже нашата Деси подарила на неговата Брижит “Време разделно”. Да се подготвят и те, да знаят на какъв непоколебим, юначен робски народ са гостували.