За по-бързото
осъществяване на
проекти като пътя през
Кресненското дефиле
и толсистемата
са необходими
промени в закона
В ПОСЛЕДНИТЕ дни покрай проточилата се с години обществена поръчка за изграждане на ТОЛ система по пътищата на страната се заговори за някои несъвършенства на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Дори премиерът даде пример за непрекъснато обжалване, което не позволява реалното започване на работа по търга. По закон всяко обжалване изисква удължаване на срока за подаване на оферти. Но по сегашния закон обжалването на решението за удължаване спира процедурата и това може да се прави неограничен брой пъти, което на практика блокира процедурата по обществената поръчка. Това се случи и с толсистемата.
АПИ като възложител на поръчката в крайна сметка даде само 24-часов срок за подаване на оферти и не удължи срока заради пуснатите жалби в рамките на единствения ден за подаване на оферти.
Вместо и участниците в обществени поръчки, и държавните институции да се чудят как да използват несигурни вратички в закона, време е да се предприемат мерки законът да се усъвършенства. Работа ли е примерно метящият пред “Пирогов” собственик на фирма да бъде помолен да пусне въпросните жалби, довели до протакането на процедурата. Като отпадне тази възможност жалбата да спира удължаването, няма да има смисъл да се дават и нереално кратки срокове за подаване на оферти. Между другото председателят на правната комисия на парламента вече инициира законови промени за разрешаване на тези проблеми в ЗОП.
А това, което следва да се предприеме, е елементарно и въпрос на добавяне на няколко думи в закона. Например в един от текстовете на ЗОП (чл. 203, ал. 2), където са посочени актовете на възложителите, чието обжалване не спира изпълнението им. Такова разрешение е и справедливо, тъй като с това решение не се променят условия за участие, нито критериите за оценяване. Точно обратното – когато е било обжалвано първоначалното решение за откриване на поръчката и междувременно са изтекли сроковете за подаване на оферти, срокът се удължава задължително от възложителя. Разбира се, възможността за подобно удължаване следва да бъде свързана и с изискване сроковете за подаване на оферти да имат една нормална продължителност - например 7 дни. Това ще позволи на участниците да се подготвят и да подадат максимално пълни и подробни оферти.
По този начин - чрез прибавянето на не повече от десетина думи, можеше да се предотврати протакането на процедурата и да се избегне загубата на стотици милиони, която загуба министърът на транспорта неколкократно спомена по отношение на толсистемата.
Описаните промени в закона са наложителни, тъй като схемата “обжалване - спиране” може да се приложи по всяка една обществена поръчка дори с по-голяма важност за обществения интерес. Тепърва предстоят важните обществени поръчки за магистралата през Кресненското дефиле. Там всяко забавяне може да доведе до загуба на средства от европейските фондове.
Друга група промени в ЗОП, която следва да се обсъди, е свързана с възможността за обжалване на решенията за възлагане на обществени поръчки. Понастоящем участниците, които са недоволни от крайния акт на възложителите, са задължени да обжалват поръчките “на сляпо”. Това е така, защото според ЗОП проверката “обхваща обстоятелствата по жалбата”. Този израз според трайната практика на КЗК и ВАС означава, че произнасяне се дължи единствено по оплакванията, които са изложени в първоначалния вариант на жалбата, като е забранено да се добавят нови оплаквания след подаването ѝ. Следва да бъде пояснено, че жалбоподателите не разполагат с офертите на другите страни, включително и с тази на участника, определен за победител. А това означава, че за да спази ЗОП, всеки жалбоподател трябва да излага всички възможни твърдения за допуснати нарушения при разглеждане и оценка на офертите. Това, от една страна, създава огромни затруднения и губи време на подаващия жалбата. Но което е по-съществено - въпросното изброяване на всички възможни дефекти затруднява КЗК, която трябва да се произнася по невероятни и измислени на сляпо оплаквания за “липсващи” квалификационни документи или “съществуване” на несъответствия с техническата спецификация на поръчката или допуснати “нарушения” при изчисляване на ценовото предложение.
На разположение на жалбоподателите са единствено протоколите от работата на конкурсните комисии, които понякога отразяват допуснати непълноти в офертите, но често не отчитат несъответствия, които реално са налице.
Този проблем можеше да се реши и към момента да не е на дневен ред, ако съответните органи бяха изпълнили предвиденото в закона изискване да се въведе електронната платформа за възлагане на обществени поръчки от 1.07.2017. Тя щеше да важи за почти всички обществени поръчки с изключение на тези, за които се изисква използването на уникален софтуер или оборудване или се иска представянето на мостри и макети.
Вместо това с изменение на ЗОП от 4.08.2018 г. срокът беше отложен за 18.10.2018 г. Ако законът не уреди достъп на участниците до тръжната документация, поне до тази дата обжалването ще бъде на сляпо. А дали ще има пълен достъп до тръжната документация при електронните обществени поръчки, ще се разбере едва като бъде приета наредба на министъра на финансите, която ще определи условия и ред за използването на платформата за тези поръчки.
Към настоящия момент достъп до тръжната документация се осигурява след получаване на уведомление за приключване на проучването в КЗК, а жалбоподателите могат да представят нови доказателства до деня, предхождащ заседанието на КЗК. Възможност за излагане на нови оплаквания за нередности може да се осигури чрез допълване на ЗОП, който да позволи на жалбоподателите да представят и “допълнителни оплаквания за незаконосъобразност на решението за определяне на изпълнител, за произнасянето по които не е необходимо събиране на нови доказателства”.
По този начин няма да се получи удължаване на производството и сроковете за приключване на производството ще останат същите, но на страните ще бъде предоставена справедлива възможност за цялостна защита на правата и интересите им, каквато по принцип е осигурена от АПК чрез съществуването на служебното начало в административния процес.