Бедните у нас са 20% - малко над средното за ЕС
- Г-жо Абрашева, покрай многото приказки и мерки за намаляване на бедността на всяко правителство има ли резултат в тази посока? Какво показват вашите проучвания?
- Бедността има различни определения, но ако потърсим обективни данни за старт, европейската статистика, която изследва линията на бедността по еднакъв начин за всички страни в ЕС, дава добра основа. Тя определя около 20% от хората у нас като бедни. Този процент е малко - не в пъти! - над средния за ЕС, и клони надолу, макар и бавно и с колебания.
Покачват се
и средните
доходи у нас,
и не само от тази година. Хората започнаха да харчат малко повече за всичко - от храна през забавление до жилища и коли.
Накратко, оставаме под средата в ЕС, но се приближаваме към нея, макар и по-бавно от периода отпреди 2011 г., и категорично много по-бавно, отколкото ни се иска.
Може би затова общественото мнение у нас продължава да гледа с неверие и скептицизъм на всякакви данни и анализи, които сочат обективни тенденции нагоре. По традиция сме склонни да се определяме едва ли не като бедстващи, което просто не е вярно. Може би има малък напредък в по-обективното говорене за бедността и доходите. Не по заслуга на политиците обаче. Позитивното е, че последните управления се
въздържаха от
резки промени в
политиката по
доходите и
данъците
Бедността остава болезнен проблем дори ако е 5%. Но това не дава основание политиците да се втурнат за пореден път устремно уж да я изкореняват с недомислени мерки - обикновено те се свеждат до изземване от едни групи от населението, където е най-лесно, и даване по нещо на други без преценка на ефекта за потърпевшите и без истинска промяна за бедните. Крехкото икономическо оживление и предпазливите работещи средни прослойки у нас трудно ще платят сметката на подобен популизъм, независимо от кой политически цвят ще се яви.
- Според анализ на Института за пазарна икономика бедните дават 44% от доходите си за храна и безалкохолни напитки, плащат повече за режийни и повече за алкохол и цигари от заможните. Как обяснявате тази разделителна линия?
- По правило разходите за храна и издръжка са по-висок процент при ниските доходи, отколкото при средните. Казано по друг начин - хората със средни доходи обикновено имат повече пера в разходите си освен храна и режийни. В сравнение с други страни обаче в България липсват или са с по-ниска тежест някои постоянни разходи, например за собственост - значителни имотни данъци, или наеми - мнозинството хора у нас притежават жилището си. Тоест и по-ниските, и средните доходи у нас могат да изберат дали да похарчат нещичко отгоре и за образование и пътувания например вместо за повече храна, алкохол и цигари.
- Доходите от изтеглени спестявания при най-бедните 10% спадат от 13,9% през 2008 г. до 7,5% през 2015 г., а при заемите и кредитите намалението е от 4,5 на 1,9%. Какво означава това?
- Ситуацията като доходи, обем спестявания, лихви по депозити и кредити, възможности за помощ от близки и работа в чужбина днес е много различна спрямо 2008 г. Макар и бавно, се променят и нагласите - например традиционното консервативно мнение, че всеки лев отгоре трябва да се спестява, както и чак като натрупаш нещо, започваш да харчиш. Днес има повече възможности за заеми, включително за текущи разходи. Картината е нееднозначна, трудно е да се правят категорични изводи. Ако ме питате обаче дали бедните днес имат по-малка нужда да теглят от спестяванията си или пък по-малко спестявания, и двете са възможни.
- Впрочем по-богатите у нас харчат повече за облекло и обувки, близо два пъти повече за транспорт (8,9% спрямо 4,3%), както и за свободно време, култура и образование (7,2% спрямо 2,3%).
- И с просто око е видно, че стилът на живот се променя не само като потребление, но и като по-широк достъп до глобални мрежи и предлагане. Например значителна част от хората у нас са по-мобилни, в буквалния и преносния смисъл. В буквалния смисъл - пътува се доста повече. Не само в толкова обстойно отразяваните от медиите почивки в чужбина по празниците и в пиковите туристически периоди, но и за ежедневно отиване на работа в друго населено място. В преносния или по-точно във виртуалния смисъл - чрез
интернет, който
ползват редовно
над половината
от българите
Онлайн можете да гледате, слушате, учите, купувате продукти и услуги от глобални, а и от български оператори. В ежегодното световно изследване на “Кантар ТНС” за степента на дигитализация на страните България се оказа малко изненадващо доста напред. По принцип всеки човек по света със смартфон/интернет достъп и примерно фейсбук профил е не само потребител, но и гражданин и избирател със съществено различен достъп до информация и с потенциално друго поведение, включително за покупки. При това, постоянният достъп до интернет все по-малко е функция на високи или дори на средни доходи и съвсем не е чужда територия за хората над 60.
- Изненадва ли ви, че при по-заможните са нараснали сумите, които те отделят за данъци и осигуровки?
- Не, ни най-малко. Добре е, че с нарастването на доходите растат и съответните плащания към държавата. Напълно подкрепям мнението на онези икономисти, които виждат в плоския данък основна заслуга за това. Общественото мнение също е наясно за ползите от стабилната и проста система на подоходни данъци, която имаме.
- Имате ли данни, с които да направим с вас портрет и на средната класа по същите показатели?
- Основната разграничителна линия между средата и под нея остават не толкова доходите като фиксирано число, нито стилът на потребление, а икономическата активност. Каквато и да е форма на работа, обучение, собствена дейност, както и социална включеност, е фактор за избягване на бедността. Без да пренебрегваме и хората в пенсия, разбира се, сред тях има немалко със средно и по-високо ниво на доходи и стандарт, а и социално активни. Съответно сред хората със средни и отгоре доходи има прослойки и общности с вече установени най-разнообразни стилове и стандарт на живот - като потребление, навици, култура. България се вписва и в световните тенденции за поява на ясна разделителна линия между местни и глобални професии и тип икономическа активност, съответно общности и ценности.
Марчела Абрашева е родена в София.
Завършила е социология в СУ “Св. Климент Охридски”
От 2005 г. е регионален директор на Kantar TNS за Балканите
Автор и ръководител на множество социологически и пазарни проучвания
Омъжена, има син