Стига са ни плашили, че България ще
се провали с европредседателството. Ще
мине и замине като всяко чудо за три дни
Естония, България и Австрия по волята на съдбата попаднаха в една тройка, но тя не е шведска, нито е съветска, а е европейска.
Това са трите държави, които на ротационен принцип поемат председателството на Съвета на ЕС за по половин година. Преди нас са естонците - те вече започнаха, като за начало се похвалиха с перфектната сауна за гостуващите ВИП европейци. След тях сме ние, а до края на 2018 г. - австрийците. И така нататък - председателствата са разпределени вече до 2030 г.
От Естония и Австрия до този момент не се е чуло някой известен техен политик да си къса ризата, че страната му няма да се справи с трудната задача да води Съвета на ЕС. В България обаче се наслушахме и нагледахме на голямо тръшкане колко сложна била тази работа и как щяла да ни се опре.
Покрай въпросното европредседателство е на път да се създаде една гигантска митология в две части, съпроводена с обичайния роден комплекс за малоценност.
Първата е, разбира се, идиотската и направо вредна мантра “Да не се изложим пред чужденците”.
Тя ни е набивана толкова дълго в главите, че дори не се замисляме, когато се опре до някое мащабно домакинство. Пък и още са пресни спомените от времето на Тодор Живков, когато за всяко поредно годишно посещение на дипломатическия корпус из държавата се преораваха центровете на големите български градове.
Полираха
площадите им с
бял врачански
камък
(толкова им е стигала фантазията на градостроителите и на партийните величия), слагаха по един фонтан в средата, а за разкош - обилно наливаха бетон. Който не го е живял, да види централните площади на Пловдив, Плевен, Смолян и Благоевград, за да разбере как на практика се правеше всичко възможно, та “Да не се изложим пред чужденците”. Така се затри завинаги атмосферата на тези хубави български градове, а чужденците - въпросните дипломати, от възпитание и гола любезност мълчаха онемели.
А втората част от новата митология е: колко важно било ротационното европредседателство за България, защото сега е моментът тя да си прокара някакви важни инициативи в защита на националния интерес.
Ех, този интерес! Накъдето и да вдигнеш очи, все с него ни пресрещат. И то хора, които явно хабер си нямат, че когато една страна е поела европредседателството, тя трябва
да действа като
честен и
неутрален
посредник
Това, последното, е по дефиниция, не подлежи на български интерпретации и точно затова трябва да се набие много добре в главите на някои родни политици, които от притеснения, че ще се изложим пред чужденците, направо са на път да се поболеят.
Защото според тях така хем ще се изложим, хем няма да може да си прокараме нашия си интерес. Те и дума не обелват какъв е този наш интерес, но го употребяват с комсомолски плам, напълно неуместен за съвременна модерна Европа.
Покрай двете части на основната митология се наслагват и
нови,
съпътстващи
манипулации
Те тръгнаха след рокадите в ръководството на НДК и също вървят в две, даже в три паралелни линии.
Първата е, че имало някакъв таен демарш на европейски посланици в София, които предавали мнението на техните официални власти. И демаршът се отнасял за “омърсеното с корупция НДК”, в което високопоставените европейци не искали да стъпват. Защото можело и да прихванат по някой балкански бацил на корупцията. Не, не е шега, това е поредното плиткоумно съждение, с което се облъчва народът на страната домакин. (Пък после защо се плашим с “Да не се изложим пред чужденците”, нали?!) И то се лансира от все сериозни политици - депутати, бивши министри...
Друга тяхна опорна точка от последните дни е също от сферата на вероятностите и клюките - че правителството вече търсело резервен вариант за сграда домакин - в Бояна или “Експо център”, защото “както виждате, НДК е на кота 0, но ако така се окаже, ще бъде един грандиозен провал”. Думи на депутата от БСП и бивш икономически министър в правителството на Жан Виденов Румен Гечев.
Ей, дали пък някои хора не чакат България да се провали с това пусто европредседателство, та да им се отвори път към властта?
А само преди два-три месеца пак от опозицията - от БСП, се кълняха, че каквото и да става, ще работят заедно с правителството за домакинството на България. Не споменаваха обаче нищо за “само чакаме и гледаме сеир”.
Третата паралелна линия сподели още един от най-активните дейци на “Позитано” - Калоян Паргов, който оповести в ефир, че там някъде някой в Брюксел вече вдига замислено вежди дали да не ни отнемат председателството. Ето думите му: “Случващото се с НДК е само част от симптомите, които показват, че страната ни върви към неблагоприятен сценарий. Има информация от Брюксел, че нашите партньори там са притеснени от скандалите в България и вече се
замислят
сериозно как
ще ни поверят
председателството
от януари 2018 година. За съжаление, то се очертава да е формално. А ни е първото. Освен това се случва в много интересен период, в който преговорите по Брекзит са в разгара си. По същото време ще започне и обсъждането на бъдещата финансова рамка на ЕС. Това би бил много подходящ момент България да заяви своите виждания и да ги отстоява като водеща държава.”
Да, хубаво е да сме водеща държава, уважаеми политици. Но с “информация на ухо” и с мантрата “Да не се изложим пред чужденците” не става. Ако искате да сме поне наравно в европейската тройка с Естония и Австрия, нека всеки да си гледа работата, без да плаши народа с катастрофи, апокалипсиси и тежки провали. И това европредседателство ще мине и ще замине.