Във Великобритания може цял живот да не ти се наложи да видиш чиновник
От няколко седмици Бойко Борисов целенасочено се опитва да внуши на публиката, че този път управлението му ще е в услуга на гражданите. Първо внезапно се загрижи за опашките пред българското посолство в Лондон, след това за тези пред КАТ и кадастралните служби. Разпореди спешни мерки срещу административния тормоз на хората. Отговорните за безобразието министри светкавично рапортуваха, че изпращат допълнителни служители на невралгичните точки, отварят фронт офиси и умуват за електронни услуги.
Само че
опашките са
нещо сложно
Не са асфалт - да го излееш, да му резнеш една лентичка и да си го впишеш в актива. Все се появяват и точат. Министрите взеха да претоплят стари идеи как точно да се преборят с тях. Изглежда, този подход не се хареса на Борисов и по време на правителствено заседание спусна още по-радикална заповед: “Гражданинът да бъде изведен в първостепенна грижа”.
По принцип в демократичните общества такива разпоредби звучат малко нелепо, тъй като се подразбира, че властта следва да служи на гражданите, които са я избрали. У нас обаче в годините на преход нещата доста се пообъркаха и управляващите взеха да си карат по свой или на спонсорите си дневен ред. Та може би
задаването
на подобна
генерална линия
си е точно
навреме
Въпросът е доколко Борисов е искрен в намеренията си, или просто търси ново политическо послание, с което да смени строителството на инфраструктура, белязало първите му два управленски мандата. Засега изглежда по-скоро да е второто, тъй като “гражданинът – първостепенна грижа” взе да се прокрадва в изказвания и на някои министри. Вицепремиерът Томислав Дончев, отговарящ за еврофондовете, които така щедро бяха харчени за строителство, изненадващо обяви, че това вече не е ключов приоритет. “Образованието е по-важно и от пътната, и от железопътната, и от водната, и от всякакъв друг тип инфраструктура. Единственият приоритет, с който може да се сравнява, е сигурността. Защото каква полза да градим, да създаваме, ако утре няма кой да го ползва по най-адекватен начин”, каза Дончев.
Подобни изказвания са диаметрално противоположни на плочата, която досега въртяха от ГЕРБ - първо да си оправим държавата, пък после капиталите сами ще потекат към нея, а с тях и изучилите се по света млади българи. Истината е, че приветливият вид на едно място не е достатъчен, за да иска човек да живее в него. Достатъчно е да се видят критериите, по които се правят проучванията за най-добър град или напредък в ЕС, за да се разбере защо изтичането на мозъци от България продължава и дори и за най-елементарни професии вече няма хора. Сред тях са качество на живот, демокрация, икономика, доверие в институциите, ефективност на администрацията и електронно управление.
Според последния индекс, който измерва напредъка на новоприетите страни в ЕС, България се справя най-зле, а Естония е шампион за поредна година. Вероятно се питате
защо точно
естонците са
най-добре? Отговорът е много прост - те получиха истинска свобода. Политиците им спряха да ги подреждат на опашки още преди 17 години. Премахнаха прякото общуване между чиновниците и гражданите, като разрешиха административните услуги да се извършват изцяло по електронен път. Ефектът беше подобряване на бизнес средата и намаляване на корупцията, което от своя страна доведе до икономически растеж и по-добри условия за живот.
Естонският модел е добре познат на Борисов. Още през 2011 г. той направи специално посещение, за да го проучи. Върна се вдъхновен да го приложи, но бързо срещна съпротивата на
администрацията,
която със зъби
и нокти пази
правото си да контактува очи в очи с гражданите и придружаващите го бонбони и уиски (според признание на самия премиер). В МВР са най-активни в съпротивата. Ако през последните 17 г. те имаха поне един смел ръководител, който да въведе в личните карти чип за идентификация пред администрацията, нещата щяха да изглеждат поне наполовина по-естонски.
Но с мотив национална сигурност вътрешното министерство отказва генерирани от него данни да се използват в други информационни системи. Затова всяко ведомство взе да си прави собствена платформа за електронни услуги, които да са достъпни за гражданите чрез специално закупен електронен подпис.
В резултат интересът на гражданите е минимален, а сайтът на така нареченото електронно правителство egov.bg продължава да си стои незапълнен почти както при създаването му през 2001 г.
Ето сега отново правителството ни подхвърля половинчато решение на проблема, като обещава 12 документа на хартия да отпаднат при искане на административна услуга от септември. Според Дончев това поставяло началото на административната реформа, тъй като чиновниците ще си вземат сведения от 8 регистъра.
Макар и вече с богат административен опит, вицепремиерът вероятно не си дава сметка, че говори като много други министри, дръзнали преди него да пипат в чиновническото блато и непостигнали нищо. Иначе нямаше толкова лесно да ги обявява за реформа. Защото радикална промяна може да има само чрез масово дистанционно предоставяне на услуги. Може да не е електронно, след като сме проспали шанса да имаме наистина модерни лични карти, а по пощата или с куриер,
но тормозът с
опашките
наистина трябва
да спре,
тъй като дразни колкото липсата на правосъдие в България.
Например във Великобритания, която въобще не е сред отличниците по електронно управление, може цял живот да не ти се наложи да видиш чиновник. Издаването на британски паспорт става чрез изпращане на молба по пощата, придружена със снимка и писмена гаранция от други двама британски граждани, че това си ти. Готовият документ се получава на домашния адрес, а за смяната му дори не трябват поръчители. Подмяната на шофьорска книжка става по същия начин. Пращаш старото свидетелство, плащаш
18 паунда
онлайн и до 10
дни имаш ново Дори кандидатстването за детски помощи става по интернет. Социалните служби могат да поискат да им изпратиш допълнителни доказателства като семейни снимки и картина от видеозон преди раждането на детето, но никой не те кара да се явяваш лично пред служителите и да им даваш обяснения. Всички предоставени документи се връщат по пощата, а парите постъпват по посочената банкова сметка.
Та се питам какво пречи на българското МВР да бъде малко по-модерно, след като е пуснало в мрежата сайт с претенциозното заглавие “Портал за електронни административни услуги”. От него става ясно, че онлайн само може да се кандидатства за издаване на лична карта или паспорт, а за готовия документ
отново трябва
да се отиде
на гише
на МВР. Освен това за подаването на молбата се изисква електронен подпис, използване на определен браузър и настройки. Въобще ред уловки, които да те затруднят, а не улеснят. Затова, който българин вземе британски паспорт или шофьорска книжка, мигом забравя за българските.
Има обаче стотици сънародници във Великобритания, които по една или друга причина все още не са успели да станат поданици на кралицата и се нуждаят от подмяна на родните документи. Точно те са принудени да се редят на опашка пред посолството ни в Лондон, за да подадат заявление, и след това да чакат с месеци готовите паспорти да дойдат с дипломатическа поща. И всичко това във времето на интернет и бързите, надеждни куриерски фирми. Подобно е положението и с опашките в КАТ, за които отново се търсят решения чрез отваряне на допълнителни гишета и терминали за плащане.
Крайно време е властта да разбере, че това са мерки от миналото. Те няма как да работят сега, защото в активна възраст вече навлизат поколения, които са свикнали да си доставят всичко чрез компютъра или мобилния телефон. За тях е непонятно защо администрацията не може да работи съвременно и обещания как през септември ще отпаднат 12 хартиени документа, а по-късно – още, звучат като виц. Още повече че през последните 17 г. са налети близо половин милиард лева европейски средства за въвеждане на електронни услуги.
Затова гражданинът няма как да се почувства първостепенна грижа на властта, ако не получи
пълен свободен
достъп
до най-масовите административни услуги като издаване на документи за самоличност, шофьорска книжка, плащане на данъци и получаване на социални плащания. Вероятно министерствата ще извадят мастити експерти пак да говорят колко опасна е такава идея, защото може да доведе до фалшификации. Може би ще има и такива, но те ще са нищожен процент на фона на голямото облекчение, което гражданите ще получат. А и нали смисълът на доброто управление е да се грижи за почтените и да тормози престъпниците, а не обратното.