Сякаш довчера българската статистика все още ни поднасяше информация колко процента от българите имат къща с тоалетна на двора. Мине - не мине поредното преброяване на населението и хоп - излиза, че нашенецът на село живее преимуществено в условия, познати от времето, когато Иван Вазов е описвал фамилията на чорбаджи Марко.
Но според съвременните строители истината днес е доста по-различна. Особено в градовете и особено в големите. Това стана ясно на дискусията “TREND - Идеалният дом на бъдещето”, организирана от вестник “24 часа” и списание “Идеален дом” в понеделник в “София Тех парк”.
Според изпълнителния директор на компанията BLD Димитър Савов, продал стотици апартаменти в последните години в София, Пловдив и другаде, вече е изключено семейство да иска да купи апартамент само с една баня с тоалетна. Изискването е за поне две такива помещения независимо дали става въпрос за тричленна или по-голяма фамилия. И понеже на пазара не е като да няма достатъчно жилища за продан, предприемачите, които искат да успеят, трябва да се съобразяват с това обстоятелство.
Впрочем втората баня и втората тоалетна в жилището не са нещо, което е измислено от българите, и то сега. Това е стандарт още от 70-те години на миналия век в Западна Европа. Както и дрешникът, който трябва да е отделно помещение - той навлиза по-масово в жилищата на европейците през 80-те години.
Втора тоалетна например има и в много панелни апартаменти, но истината е, че при тях това се предвиждаше навремето само в така наречените тристайни апартаменти, в които се предполагаше, че се настаняват по-големи семейства.
Жилището по принцип е вид стока. Колкото и моди при него да идват и да си отиват, остава нещо постоянно. Само че много строителни предприемачи у нас в момента си мислят, че този продукт се състои просто от четири стени и таван. Истината е, че когато човек избира да купи жилище, 60% от това, което гледа, е средата на обитаване. Какъв е смисълът от една хубава сграда, с хубави апартаменти, дори ако вътре има три тоалетни. Ако до сградата се стига по разкопани улици или въобще няма улица?
“Много колеги не се съобразяват с това и затова гледам, че някои квартали в София съвсем скоро ще придобият вида на “Манастирски ливади”. Където първо бяха построени много жилищни сгради, а след това започнаха да мислят за улиците”, казва Савов.
Другото увлечение на строителите от времената, преди имотният балон да се спука през 2008-2009 година - да строят маломерни апартаменти, също продължава. В условията, когато всеки втори българин се бе втурнал да купува жилище, имаше смисъл да се строят и маломерни апартаменти. Имаше купувачи и за такива. Но сега според Савов никой не би купил жилище, чиято спалня е под 14 квадрата.
Всекидневната не може вече да е под 20 квадрата, много купувачи даже искат и 30, още повече че модата това помещение да се съвместява с кът за готвене също е доста разпространена.
“Ако говорим за големината на един съвременен апартамент, най-търсените са 90-100 квадрата, защото това е идеалната площ, която може да удовлетвори нуждите на едно семейство. А купувачите на жилища са почти 100% семейни хора - за други няма смисъл да се строи”, убеден е Савов.
Според неговите наблюдения някъде през 2015 година трендът при търсенето се е променил по отношение на броя на спалните. Ако дотогава преобладаваше търсенето на апартаменти с една спалня, то сега най-търсените са с две спални. Което е логично, тъй като спалня трябва и за родителите, и за детето.
Даже ако децата са две, когато станат на 10-12 години, е най-добре да имат отделни спални, особено ако са момче и момиче.
Апартаменти с 3 спални обаче не се търсят особено. Може би защото ако на някое семейство му е нужно такова жилище, то няма да го купи в пренаселения град. Много по-изгодно ще му е да се сдобие с къща с обща разгърната площ от 200 квадрата, някъде в близост до града, но все пак извън чертите му.
Ако всичко в икономиката се развива с досегашните темпове, след около 5 години подобни къщи ще са сред най-търсеното нещо от българската средна класа, която колкото и малобройна да е, е сред основните купувачи на нови жилища.
Тук обаче възниква нов проблем. Къде е най-добре да се търси такава къща? Мнозина твърдят, че само на 5-10 километра извън София има огромно количество пустеещи къщи. Както казва например проф. арх. Бойко Кадинов, “вместо да ходим всеки четвъртък на психоаналитик, по-добре е да отидем сред природата”. Примерите на арх. Кадинов са с Драгичево - селото, което се намира на петнайсетина километра от София в западна посока. Съвсем близо до него се намира Рударци с неговата лековита студена минерална вода и построения модерен плувен басейн.
На практика това е най-близкият до столицата балнеологичен и спа център. Друго такова село е Мърчаево, намиращо се на 2 километра на запад от Владая. Трети пример е Чуйпетлово в полите на Витоша. Списъкът може да бъде продължен с Кокаляне и Панчарево, където също може да се намери нещо подходящо, но с повече търсене. Но мнозина са на друго мнение.
Защото, живеейки в такива селища, всеки член на семейството трябва да разполага с лека кола. А столичният град не е особено удобен за достигане всеки ден по този начин. Дори да се ремонтира булевард “Копенхаген”, дори по някакъв начин да се намерят пари за пробив в посока северната тангента и да се оправят някои входове към столицата, София още дълго време ще е пълна със стеснения. Плюс това, ако ще говорим за среда на обитаване, не е съвсем удобно да живееш на място, за което се налага да обясняваш пет минути на шофьора на линейка примерно как се достига. А и какво правиш, ако на път за работа и училище установиш, че си забравил нещо вкъщи? Връщаш се и общо два часа от деня ти са отишли напразно.
Затворените комплекси в големия град може би изглеждат като решение на тези проблеми. но и те си имат своите недостатъци. Неслучайно в момента малцина в България изграждат затворени селища. Основната причина е, че българите някак си не обичат да се сдружават и най-вече - да плащат такси за поддръжка.
Савов твърди, че веднъж опитал да направи нещо по отношение на поддръжката на построена от него сграда, но почти се провалил. Преди време предприемачът строи жилищна сграда с нова, съвременна визия. На архитекта му хрумва, че поради разположението си спрямо слънцето би било хубаво едната фасада, на която е пълно с балкони, да бъде озеленена. И предприемачът доставя дървета в кашпи, които биват поставени по перилата на балконите. Намират специализирана фирма, която да ги поддържа свежи.
“И това трая до шестия месец, след като всички обитатели се нанесоха. След това някак си дружно решиха, че таксата за поддържане на дърветата им е излишна и те изсъхнаха”, разказва Савов.
Неговите наблюдения сочат, че и твърде големите жилищни сгради нямат добър прием в нашите градове. Българинът, изглежда, толкова много се е напатил от огромните панелни блокове, че не иска и да погледне, камо ли да купи жилище във вход с над 20 апартамента.
“За жилищни сгради тип небостъргачи пък да не говорим. Каквито и гледки към Витоша да им обещаваме, не искат и да чуят за висока сграда. Някак си няма българин, който би искал детето му да израсне на 25-ия етаж”, казва Савов.
Пък и гледката днес я има, но утре може и да я няма. Не се знае на кого ще му хрумне утре да изгради пред прозореца ти друг небостъргач.
Актуалният пазар на жилища днес има още една особеност - почти 80 на сто от новопостроените апартаменти се продават на зелено. Хората сякаш забравиха как са се опарили само допреди десетина години и колко народ още чака предприемачът да им построи сградата или да докара нещата поне до акт 15.
В условията на имотен бум беше някак си естествено, че освен професионални строители на този пазар се появиха и много пишман бизнесмени. Които решиха, че ще направят големия удар, като построят набързо сграда за 10 милиона лева и после ще продадат жилищата в нея за 20 милиона. Много изкопи с излети само основи в тях продължават да се виждат из големите градове.
Но изглежда, че най-трудно е човек да се учи от грешките на другите и настоява да направи свои. Все пак според Савов сега купувачите задават повече въпроси, искат много повече гаранции, че платеното наистина ще бъде построено. Пък и на пазара има най-различни схеми за плащане, като най-разпространените обвързват плащането на вноската с етапа, до който е стигнало строителството. Това дава известна надежда, че неприятните случки ще си останат в миналото.