Тя е едно от стъпалата, на които стъпваме по пътя си към мирово съзнание и принадлежност
В СВОЕТО развитие като личност и като общност човекът споделя поредица от идентичности.
В зората на своето човешко битие той принадлежи единствено към родовата общност. По-късно в нея кристализира семейството - общността на мъжа и жената, създаващи своите деца.
В следващите си стъпки човекът се идентифицира с племето, с етноса, с националната общност, с общността на нациите... докато достигне мирова идентичност - принадлежност на своето съзнание.
В тази еволюционна спирала човекът разширява обхвата и дълбочината на идентичността си, БЕЗ да се отказва от своите наследени от миналото идентичности. Той ги вписва в кръга на своите по-всеобхватни идентификации, вървейки напред.
Нима осъзнавайки своята племенна идентичност, човекът отхвърля - отказва се от семейната си, родовата си идентичност? Не, съхранява я като част от по-широката си общност на принадлежност.
Помните ли как дядо Либен от “Българи от старо време” много обичал своето Отечество, “но не сичкото, а само Коприщица...”. Наследниците на дядо Либен вече обичаха цялото си Отечество и му придадоха образа на независима и обединена българска държава.
Съгласен съм с архиепископ Писаров, че нашата съвременност - а още повече бъдещето, изисква от нас да разширяваме светогледа на своята принадлежност и идентичност. Ние сме българи, но сме и европейци - част сме от Европа. Все повече ще принадлежим и към човечеството като цяло.
Но за това няма да бъде необходимо да се освободим от националната си идея - ще трябва да я пресътворим и да я впишем в идеите на европейското и общочовешкото обединение.
Космополитизмът без памет за родови и национални корени твърде често се изплисква в плиткоумна и комплексирана арогантност от типа на тази, която демонстрира Алековият герой в “Пази Боже сляпо да прогледа”.
Разбира се, има все повече хора, чийто живот комбинира повече и различни идентичности на вяра, етнос, произход и социален опит. Те ще стават все повече. Но макар и множествени, тези принадлежности съществуват и оформят характер, мироглед и взаимоотношения със заобикалящия свят. Националната идея не задържа развитието - тя е едно от стъпалата, на които стъпваме по пътя си към мирово съзнание и принадлежност.
(От фейсбук)