Ако Брюксел не реагира на антимигрантските закони, ще последват атаки срещу свободите на всички граждани
БРЮКСЕЛ и столиците из Европа въздъхнаха с облекчение на 15 март, когато дясноцентристката партия на Марк Рюте, изглежда, сложи край на популисткия поток, заливащ континента, като победи на парламентарните избори антиислямиста и ксенофоб Герт Вилдерс.
Но оптимизмът е преждевременен. Рюте базира кампанията си на нарастващото твърдо становище към мигрантите. А самият Вилдерс направо ги призоваваше, “ако не им харесва, да напуснат страната”. Само на 1400 км от Амстердам седмица по-рано една европейска столица прокара закони, задължаващи мигрантите да напуснат или още по-добре – да ги спрат изобщо да влязат в страната.
Говори се, че в лични разговори унгарският премиер Виктор Орбан е заявил, че за да се спъне ЕС по отношение на нелегални мерки, трябва да си “бърз и яростен”. Изглежда, че това е тактиката на неговото правителство за контрол на мигрантите и бежанците, които той често нарича “нашественици”. На 7 март унгарският парламент прие закон, който предвижда задържане за неопределено време на всички търсещи убежище в лагери за бежанци зад огради от бодлива тел, в това число и децата, пътуващи със семействата си, както и тези над 14 г., които се придвижват сами. Агенцията на ООН за бежанците нарече закона нарушение на задълженията на Унгария, произтичащи от международните и европейските закони.
Мярката не трябва да ви шокира. Законът от 7 март е в духа на драконовските разпоредби, наложени миналото лято, които доведоха до това унгарски граничари да изхвърлят мигранти, заловени близко до границата със Сърбия.
През последните 4 г. общественото мнение и отношението на ЕС към миграцията се промениха. Сега Орбан може да се представи като пазач на Европа, който може да “опази външните граници на ЕС”, за разлика от държави като Италия и Гърция. Паниката да се намали броят на хората, навлизащи в ЕС, сега засенчва намерението да бъдат задържани в контейнерни жилища мъже, жени и деца, бягащи от насилие и преследване, или да бъдат насилствено върнати в Сърбия.
Готови ли са ЕС и другите държави членки да считат това нехуманно отношение като приемлива цена за ограничаване на броя на мигрантите и бежанците, които достигат до Европа?
На 14 март Европейският съд по правата на човека издаде решение срещу Унгария в казус за двама души, търсещи убежище, задържани в транзитната зона през 2015 г. Възможно е в съда в Страсбург да бъдат представени и нови казуси, но решенията ще дойдат бавно.
През това време Орбан ще се възползва от кънтящата тишина, която се носи от Брюксел, за да продължава да изготвя плановете си да промени политическата и конституционната система на Унгария. Правителството подготвя законопроект, който би наложил допълнителни трудности върху неправителствените организации с чуждо финансиране, в това число и организации, които предлагат помощ на търсещите убежище.
Целите са две - да контролира гражданското общество и да стресне неправителствените организации - последните критични гласове срещу малтретирането на хората, търсещи убежище в Европа.
Лошото отношение към мигрантите не се случва във вакуум – то често е последвано от атаки върху фундаменталните свободи на всички граждани. Другите страни членки може да погледнат на Орбан като на неконтролируем, но те не трябва да смятат, че антилиберализмът ще остане само в Унгария. Броят на депутатите на партията на Герт Вилдерс се е увеличил от 15 на 20 и реториката му се разнася като ехо от политици центристи в Холандия и на други места. Тъй като главните партии се целят в гласовете, които отиват надясно, други политици ще се изкушат да последват примера на ФИДЕС, партията на Орбан, и да разклатят основите на върховенството на закона в ЕС. Ако Брюксел не успее да реагира, очаквайте разклащане на нормативите и законите на ЕС в по-голяма, а не в по-малка степен.
ДЖУЛИЯ ЛАГАНА е завеждащ отдела за анализи по въпросите на миграцията и бежанците в Институт “Отворено общество”