Този политически сезон и леви, и десни ни обещаха бейби бум (при БСП не стана ясно как ще доведат до възпроизводство, което в кратки срокове да ни направи от 7 на 8 милиона), образование, сигурност и борба с корупцията
Имаше една мъдра мисъл по времето на соца: “Кадрите решават всичко.” Вярна си е и до наши дни - нищо, че е на Сталин. И нищо, че негово е и заключението с диаметрално противоположно значение, според което незаменими хора няма.
Избираме си за вярно първото, понеже всеки мениджър знае, че марката му е зависима в най-голяма степен от хората, които работят за нея. От всеки един от тях, чак до портиера.
Извън това заключение, проверено при всички обществени строеве и валидно и днес, в демокрацията и пазарната икономика, и във всяка ситуация - включително в политиката и парламентарните избори, гласоподавателят поглежда и към програмите на отделните централи. В близкото минало това не беше вярно, но през последните години все повече българи преглеждат, поне отгоре и по диагонал, кой какво предлага на хартия.
Този път част от посланията на леви и десни се припокриха. В най-голяма степен обещанията съвпаднаха в полето на възпроизводството. И ГЕРБ, и БСП заложиха в управленските си програми въпрос, който в основата си е личен. Дръпнаха ни най-милата струна - тази за децата. Макар и не емоционално, но това послание съдържа и друго внушение на дълбок пласт - щом ще се множим толкова, значи държавата ще е цъфнала. Тоест икономически просперираща, съответно и осигуряваща по-висок стандарт на всички, в частност на родилките.
Да погледнем обаче детайлите, които никога не са маловажни. Посланието на Корнелия Нинова беше помпозно - че ако ни управлява тя, българите ще станем от 7 на 8 милиона. Но радостта ни (която пак според Сталин е най-отличителната страна на Съветския съюз), трая само един кратък миг. Понеже в следващия логично се запитахме как точно соцлидерката ще ни вдигне толкова...
ГЕРБ постъпи по-прагматично - обеща пари за инвитро без таван на броя опити, само по лекарско предписание. Разбира се, и при наличието на желание. Понеже не всички двойки, които са без деца, искат да имат. В това отношение Нинова като че ли малко ни измародерства - ще, не ще, всяка българка ще трябва да се възпроизвежда, че дори и по два-три пъти.
С това заклинание БСП доброволно се подложи на подбиви. И логично. Нищо, че сам по себе си този план е благодорен. Защото
производството
на хора или
възпроизводството
обаче
категорично
не може да е
обект на
плановата
икономика
Образованието е също акцент в програмите и на десни, и на леви. Там няма как да се сбърка. Развитите демокрации отдавна разчитат на тази област да тегли напред всички останали.
Ако се бяха срещнали на дебат, Борисов и Нинова щяха да се съгласят по приоритет борба с корупцията. Но пък щяха да се разминат отново в техническата част. ГЕРБ е готов на радикална административна реформа, която да обърне зависимостта между недосегаемата досега чиновническа армия и нейния клиент (унизително наричан по времето на соца просител).
Лидерът на БСП пък щеше да му каже, че досега по темата не е направил нищо, и да му навре в лицето румънския опит за борба с корупцията. Същия, само при споменаването на който физиономията на Борисо първо се разтегля в иронична гримаса, гарнирана с вметката за правителствената криза и продължаващите повече от месец протести по улиците на Букурещ. А след това лидерът на ГЕРБ щеше да обясни по-дипломатично, че “да, колегите постигнаха доста”, но ние ще го направим по-добре. И че само животът на 43-ото НС не е стигнал, за да мине законът за борба с корупцията и на второ четене.
Нещо повече - ГЕРБ са склонни да сложат и камери около представителите на администрацията. Не от презумпцията за виновност, а вероятно защото пак от същия човек, цитиран в началото на текста, знаем, че проверката е висша форма на доверие.
Сигурността във всичките ѝ форми (не само по южната ни граница) е област, която не може да си позволи да неглижира нито една партийна централа. Почти половината от времето в дебатите бе посветена на нея. И с право - международното положение е вече незарастваща рана. Разбира се, по отношение на сигурността в тази кампания едните бяха ястреби, другите - гълъби и врабчета. Така или иначе, тук няма как по точки в съзнанието на българина да не водят патриотите. Те колко дълга програма имат и дали въобще покриват всички области на живота, аз не зная. А минавам за информирана. Но няма българин (нито дори българче), което, чуе ли за ограда на границата, да не се сеща за Валери Симеонов.
Разбира се, един-два пъти Борисов изпусна бонтона, като нарече Нинова “ездачка” или дори “една птица”, която обаче не конкретизира, защото майка му го е учила да е възпитан и ако го чуе да обижда, ще се обърне в гроба.
Нинова пък много сбърка, като извади от нафталина послания, от които по-голямата част от българите отдавна ни втриса. №1 в тази класация бе гафът с демокрацията (и дебелашката шега на една от младите ѝ надежди - Крум Зарков). Два хода, извиращи вероятно от дълбоко вкоренения подсъзнателен импулс на саморазрушението, който дреме у всеки. Друго обяснение аз поне нямам. Лидерът на БСП понапрегна хората и с други опротивели соцнавеи - например държавния протекционизъм и плановата икономика или пък опрощаването на лихви по кредити за първо жилище на младо семейство. Последното е похвално, но какво значи младо семейство (в днешно време, а и въобще)? Днес хората се женят често, след като навършат 40. Даже раждат тогава! А и
защо държавата
да помага
само на едни
семейства,
а да не прави такъв жест към други - такива, които вече си изкарват доходите, имат наследство и въобще приходи отнякъде? Твърде обезсърчаващо - и в личен план, и в по-широк, понеже приспива всяка инициативност у българина.
Дай Боже да доживеем по-добри времена, в които държавата ще има тонуса да подпомага всички семейства, а не едни за сметка на други. Да стане социална.
В интерес на истината, Нинова се справя безупречно като партиен лидер - удвои гласовете, които “Позитано” 20 е получила на предишните парламентарни избори. Със сигурност престоят ѝ на най-висока политическа позиция ще я направи по-предпазлива по отношение на посланията, които се изказват. Предполагам, че във всяка следваща кампания тя ще дава път и на лицата, на които при победа би поверила ключова роля. Сега, ако се напъна да си представя хипотетично правителство на БСП, за друго име извън нейното и това на Жельо Бойчев не се сещам.
А както се уточнихме в началото - кадрите са не по-маловажни и от най-силната програма.