Прибързана и
открита коалиция
с БСП би ги
капсулирала в
носталгичен вот
НЕ СИ ТЪП, когато си гладен.
Българските патриоти са странно животно - хем патриоти, хем социалисти, хем русофили, хем десни. Накратко казано - голям миш-маш. Или поне така беше доскоро....
Колкото и странно да звучи, Патриотичният фронт е най-умно работещата политическа сила през последните няколко години. Коалицията се превърна в класическа one issue партия - т.е. издигат една кауза и се идентифицират почти изцяло с нея. За огромна част от българите мигрантската и ислямистката заплаха от юг и югоизток е най-критична към този момент и патриотите правилно се прицелиха натам.
Разбивката на електората на последните президентски избори показва, че Красимир Каракачанов (въпреки агентурното си минало) е привлякъл значителен брой гласове от градската, дясна и проевропейска средна класа, т.е. патриотите са направили пробив. Волен Сидеров беше привлечен в коалицията, но правилно зае ниска и тиха позиция. През годините “Атака” се доказа като проруска и комунистическа партия и това реално вреди на бранда на националистите.
Както ще видим в следващите параграфи, модерният и успешен патриотизъм не е комунистически, напротив - той е капиталистически. Антиевропейската реторика пък беше плавно изместена към остра, но конструктивна критика. Политиците от Патриотичния фронт вече не говорят за излизане от ЕС и включване на България в Евразия или друг екзотичен (и несъществуващ) съюз покрай Русия или Китай. Напротив, те заявяват твърдо проевропейската ориентация на България, но отправят критика към същността на този “европеизъм”. И тази критика, трябва да признаем, е доста основателна.
Накратко казано, Патриотичният фронт през последните години се движи уверено надясно като идеология... А това е и правилната политическа посока за тях.
Пътеводна
светлина - Тръмп
Доказателството се казва Доналд Тръмп. Милиардерът трасира пътя за модерния патриотизъм, като спечели президентските избори в САЩ. Макар и американското общество доказано да “олевява” през последните десетилетия, Тръмп успя да направи забележителна политическа маневра не само побеждавайки демократите и Клинтън, но и превръщайки Републиканската партия от неоконсервативна в патриотично-консервативна.
Тръмп посочи врага отвъд националната граница, убеждавайки американците, че международната търговска политика на САЩ през последните години е довела до бедност и стагнация.
Във вътрешната си политика Тръмп беше пробизнес ориентиран - по-ниски данъци, повече свобода за бизнеса, драстична дерегулация и амбициозни програми за публично-частни партньорства. Американският народ хареса този патриотичен консерватизъм и Доналд Тръмп преобърна властта и политическата идеология в страната на Големия брат.
Европейските
патриоти по
стъпките на
патриотичния
консерватизъм
В Европа се наблюдават същите течения. Например Швейцарската народна партия (SVP) споделя патриотично-консервативните идеи на Тръмп и към момента е най-голямата партия в швейцарския федерален парламент. SVP гледа критично на европейската интеграция и на масовата имиграция, но в същото време е с категорично дясна, капиталистическа, пропазарна, прозападна и пробизнес ориентация. Без изненади това работи перфектно за малката алпийска държава и Швейцария продължава да бъде икономическият тигър на Стария континент, като успешно успокои притесненията на гражданите си относно масовото навлизане на мюсюлмански имигранти.
Макар да не успя да победи на току-що състоялите се избори, холандският националист и евроскептик Герт Вилдерс увеличи подкрепата си в парламента и продължава патриотично-консервативния поход в земята на лалетата. Партията на Вилдерс води политики срещу исляма като религия, срещу масовата имиграция, срещу централизацията на ЕС (нямат постоянна позиция “за” или “против” членството в ЕС), но в същото време предлагат подчертано десни икономически политики - намаляване на данъците, дерегулация, рязане на социалната политика за паразитиращи върху системата хора и т.н. Абсолютно идентични идеи се чуват от AfD в Германия, Партията на свободата в Австрия, UKIP във Великобритания, Партията на прогреса в Норвегия (която е в управляващата коалиция) и NFA в Белгия, където патриотите са и най-голямата партия, излъчила министър-председател в коалиция.
Изключения са Финландия, Швеция и Франция, където местните националистически партии говорят за крайнолеви икономически политики, включително открит социализъм. Засега и на трите места се очертава капсулиране на национализма без изглед за растеж и реален пробив към властта.
Българските
патриоти
пред избор
Тенденцията модерните патриотични партии да се позиционират ясно вдясно и да атакуват едновременно електората от средната класа на традиционната десница с десни икономически реформи и електората от работническата класа на традиционната левица с антиглобалистка и антиимигрантска реторика се доказва като успешна. Патриотичният фронт в България осъзнава тези процеси и вече дава първи сигнали за изоставяне на крайно-левите икономически послания, фокусиране върху външната политика и плавно преминаване към десни и пробизнес реформи.
Ако патриотите продължат да работят в тази посока и особено ако успеят да приложат на практика тези политики през участие във властта, те могат да се превърнат в реална заплаха за ГЕРБ и особено за разпокъсаната “градска” десница. От друга страна, прибързана и открита коалиция с БСП би ги капсулирала в малкия патриотично-русофилски носталгичен вот, който им поставя непреодолим електорален таван.
*Боян Николаев е експерт по връзките с обществеността. Бакалавър по бизнес администрация, магистър по връзки с обществеността и докторант по масови комуникации.