Заради това, което никой политолог няма да ви каже
Македония пак се тресе от конституционна криза – президентът Георги Иванов отказа да даде мандат за правителство на Зоран Заев, лидера на Социалдемократическия съюз (СДСМ). Макар и втори на изборите, той успя да се договори с албанските партии и да събере мнозинство. Формално погледнато, президентът трябва да даде мандата. Но пак формално погледнато, Зоран Заев е обещал на албанците да признае албанския за официален език, да промени химна, герба и т. н., а това би променило конституцията. Затова Георги Иванов твърди, че програмата на Заев е противоконституционна и това му дава повод да иска нови избори.
Аз не претендирам да познавам македонските проблеми, но като кибик мога да кажа, че рано или късно албанците ще получат своето. Всеки вижда, че за съжаление, тенденцията в нашата съседка от 20 години е центробежна, т.е. тя си се движи крачка по крачка към разпада. Когато не постигнат своето, албанците ту инсценират терористични атаки, ту бунтове, после Западът се намесва на тяхна страна и накрая мнозинството отстъпва.
А защо
центробежната
тенденция в
Македония
е по-силна
от волята на мнозинството? Заради ерозивното действие на пропорционалната избирателна система. Тя навсякъде и винаги поощрява разпада.
Вярно, в Македония има дълбоки етнически и религиозни различия, има и неумолима демографска тенденция, има и диктат от чужбина. Всичко това е важно. Но избирателната система е тази, която формира структурата на властта, тя определя начина, по който елитът решава проблемите. Медицински факт е, че пропорционалният вот много слабо представя волята на мнозинството във властта. Това дава предимство на малцинствата, които често постигат много повече, отколкото е делът им сред избирателите.
Както знаем, управляващата партия на Груевски (ВМРО-ДПМНЕ) победи на изборите на 11 декември миналата година и спечели 51 депутатски мандата. Партията на Зоран Заев взе 49 мандата. Четирите основни албански партии взеха общо 20 мандата. По принцип както избирателите на Груевски, така и избирателите на Заев не желаят да правят повече отстъпки на албанците. Съотношението на силите е 100:20. И въпреки това тези 20 сега са по-силни от тези 100.
Любопитното е, че основната албанска партия Демократически съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети досега играеше с Груевски и всички очакваха това да продължи. Тя обаче усети духа на времето, извъртя се и застана зад Заев. Не ви ли напомня това на ДПС, което бе в коалиция със СДС, после с НДСВ, а след това с БСП и в бъдеще има още да се коалира? И макар сред избирателите да е трета партия, в един момент се оказа дори първа. Сега виждаме, че и премиерът Орешарски, и финансовият министър от 2013 г. са в листите на ДПС. А уж бяха от БСП. На практика тогава малцинството управляваше държавата с едва 11 процента от вота и 36 депутати от общо 240.
Когато голямата
партия е
мекушава
и гузна,
а малката е достатъчно настойчива, голямата просто кляка. Тя отстъпва и отстъпва, и отстъпва, защото зад нея го няма твърдия остен на избирателя. Ако го имаше остена, т.е. мажоритарния вот, партията нямаше да може да отстъпи всичко и докрай.
Но да се върнем в Македония. В сравнение с предишния парламент Груевски загуби 10 мандата, тъй като партията му бе разтърсена от корупционни скандали. Пак затова партията на Заев добави 15 мандата. Но ако сега се направят нови избори, както настоява президентът Георги Иванов, най-вероятно ВМРО-ДПМНЕ ще удържи решителна победа, а Заев ще се срине. Причината е очевидна – мнозинството не е съгласно с коалиционната програма на Заев. Македонците не са гласували за това. Но дето се вика – късно е, чадо. Изборите минаха, резето падна. Подобен сценарий виждаме в
ироничния роман
“Подчинение”
на Уелбек,
където мюсюлманската партия успява да вземе властта във Франция благодарение на подкрепата на социалистите и въвежда шариата. Но във Франция това е технически невъзможно, докато мюсюлманите не станат 50 на сто от населението. При днешната избирателна система те нито могат да създадат собствена етнорелигиозна партия, нито да я наложат в парламента.
Това е така, защото мажоритарният вот в 2 тура попарва етническия мотив за вота и засилва значението на другите политически мотиви. Да речем, че в един избирателен район имаме смесено население – 60 на сто мароканци и 40 на сто французи. И да речем, че мароканците си имат своя партия, която издига мароканец, а социалистическата партия издига също мароканец, но освен мароканец той е и социалист.
Кой ще спечели? Най-вероятно социалистът, защото, ако не на първия, то на втория тур за него ще гласуват всичките французи плюс сериозна част от мароканците.
Защо Македония...
(Продължение
от 13-а стр.)
Подобно нещо се случва на много места в България при избирането на кметовете. Става
по-важно дали си
ляв, или десен,
отколкото мургав
или светъл
Най-важното при мажоритарната избирателна система е, че всеки депутат дължи лоялност преди всичко на своя избирателен район. Ако в Македония имаше мажоритарен вот, то Заран Заев не би могъл да се съгласи да променя символите и официалния език на държавата. Просто при гласуването в парламента неговите собствени депутати нямаше да го подкрепят.
Подобен казус имахме във Великобритания през 2010 г. Тогава нито една от двете основни партии не можеше да състави правителство, без да влезе в коалиция с Либералдемократическата партия на Ник Клег. Условието на Клег бе неприемливо – да се въведе пропорционална избирателна система. Първо той преговаря с консерваторите, но Камерън твърдо отказа: “Не мога да тръгна против волята на моите избиратели, само и само да получа властта.” Тогава Клег предложи същото на Гордън Браун, лидера на лейбъристите. Той също отказа. А и нямаше как да приеме, тъй като депутатите му щяха да го бламират. Накрая Камерън се съгласи да направи референдум и англичаните категорично застанаха за добрия стар мажоритарен вот. Това бе волята на мнозинството, а Клег играеше непочтена игра заради самата власт.
Естествено, че в Македония, както и в България, депутатите не са длъжни да се съобразяват с волята на избирателя.
Те не са избрани
от него, а са
назначени
от партийното ръководство. Клели са се във вярност, а понякога дори са си подписали предварително оставките и са ги депозирали в партийната каса. Помните ли скандалите, че някои дори бяха подписали дългови полици за по 100 000 евро? Я си нарушил волята на лидера – я си фалирал.
Пак повтарям: не съм специалист по Македония, но световният опит показва, че пропорционалният вот винаги води до разпад на държавността и господство на малцинствата. Ако те решат да се активизират, нацията се разпада. Ето защо спонсорираните от чужбина фондации и мозъчни тръстове винаги се борят със зъби и нокти за пропорционален вот.
Не е ли странно например, че всички грантоеди са готови да положат кости в борбата срещу мажоритарния вот, макар че в САЩ винаги се е гласувало мажоритарно и няма никакъв, ама никакъв шанс това да се промени? Ако американският елит се опита да въведе партийни листи, нацията ще се вдигне на бунт. Но дори американците да приемат промяната спокойно, веднага ще възникнат мощни мексикански, чернокожи, и други всякакви други партии, които ще получат сериозно парче от властта. В рамките на 20 години САЩ ще изчезнат.
Ето защо Македония върви неотклонно към разпада, въпреки че 65% от населението й се самоопределя като македонско и при една истинска демокрация винаги би наложило волята си. Защо тогава великите патриоти и там, и у нас така държат на партийните листи? За отговор прочетете стихотворението на Ботев: “Патриот е, душа дава…”.