Колко пари са усвоени от европейските фондове, спрени ли са едни милиони по проекти на това или онова министерство - това е любимата дъвка на българските политици, с която замерят противника. А когато предстоят избори, битката става още по-ожесточена. Девизът на партийните централи в тези случаи е: Колкото повече пари им спират (на тях, политическите опоненти), толкова по-добре (за нас)!
По тази причина сега акцентът е върху едни 180 млн. лева за образованието. Едни викат: Спряха ги, край, губим ги, губят децата ни, губят учителите, отиде, та се не видя. Други, чак от Брюксел, казват: Не е вярно, парите не са спрени. (Виж 4-а стр.)
Дявол на магаре, иди, че търси истината кой крив, кой прав. Работата е в това, че каквито и пари да дойдат от Брюксел по европейските програми, те трябва да бъдат за по-добър живот на всички българи, а не на отделни заинтересовани лица. И не бива спирането или пускането им да бъде обект на партийна радост или печал.