2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5941795 2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а? 2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а? www.24chasa.bg

Каква ще бъде 2017 г.? С наближаването на новата година се появяват нови и нови прогнози каква ще е тя - за България и за света.

Интересно сравнение направи известният политолог Иван Кръстев - “2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-унгарската.

Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС”, каза Кръстев по Би Ти Ви.

Защо 1917 г. бе изключително важна за целия XX в., какво всъщност се случи тогава - ето обяснението на историка проф. Драгомир Драганов.

- Преди 100 г. се сринаха четири империи и либералната епоха

- От руините се надигнаха болшевизмът и фашизмът

- Роди се поколение с малко задръжки, податливо на крайности

- Заложена бе бомбата на нова световна касапница

В масовото съзнание обикновено 1917 година се свързва с т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Да, но не е така. С всичките си последици, причинени не само на Азия и Европа, но и на други континенти, ВОСР е само един от аспектите на онова, което се случва на света през 1914 – 1918 година.

Това е периодът на Голямата война (така поне са наричали Първата световна до декември 1941 г., когато с нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър реално започва Втората).

Другите аспекти на Голямата обаче не са по-малко важни.

Войната носи гибел на четири големи империи – Османската, Руската, Австро-унгарската и Германската. Заедно с тях от огромни части на Европа и Азия

изчезва завинаги

и монархическият

институт,

отстъпвайки място на републикански режими. Още по-важното е, че с три от тях (без бъдещия СССР) изчезват и изкуствено създадените и не по-малко изкуствено поддържани мултинационални агломерации.

На тяхно място на картата на Европа отново

се появяват

девет независими

държави

Четири от тях – Финландия, Литва, Латвия и Естония, успяват да се спасят, пък макар и само временно за последните три, от перспективата за живот в условията на тоталитарен режим.

Полша е “съшита” от парчета руско, германско и австрийско наследство. Място сред европейските демокрации заема и Чехословакия, “сглобена” от части от бившата Австро-унгарска империя, която също се превръща в две отделни държави. Към независимите Сърбия и Черна гора на Балканите се присъединяват други техни части, за да се влеят в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.

С други думи, Голямата война води до радикални промени не само в географската, но и в политическата карта на стария континент. Някои от тях се оказват истински

бомби със

закъснител,

които ще гръмнат през 1938 (Австрия), 1939 (Чехословакия и Полша), 1940 години (Литва, Латвия и Естония), за да доведат в последна сметка до избухване на европейската, а после и на

втората световна

касапница

И стигам сега до двете най-важни последици.

До 1914 г., т.е. до началото на Голямата война, в световната икономика господства либералната концепция за “по-малко държава”. Казано на съвременен език, това са принципите на “дивия капитализъм”, на обезправения наемен труд, изцяло зависим от произвола и своеволията на едрите частни собственици.

Но огромните военни усилия през 1914 – 1918 г., а в не по-малка степен и изискванията на реконверсията (прехода от военновременни към мирни релси в икономиките) натоварват правителствата с все по-голяма намеса в определянето на границите на цени и работни заплати, както и в планирането на производството по отрасли. Това в последна сметка води до постепенен преход от свободно към разновидности на планово и дори (за ужас на съвременните либерални души) централизирано стопанство.

Това пък на свой ред предизвиква и необходимостта от по-стриктно уреждане на взаимоотношенията между труда и капитала, също при активното участие на държавата. Появяват се, особено в демократичните държави, сериозни армии от наемни работници, добре платени, добре защитени в правото си на упражняване на професията, добре организирани синдикално и политически. (Именно след Първата световна война става възможно например дори и в такава традиционна държава като Великобритания безспорната дотогава съставка на двупартийната система – либералната партия, да бъде трайно изместена от лейбъристите.)

Появяват се и наченките на т.нар. социална държава, която поне за седем десетилетия измества либералната. С което фактически настъпва и нейната първа смърт.

Впрочем това се оказва гибелно и за цялата дотогавашна либерална система. Още повече че войната и нейните социални и икономически последици внасят съществени промени и в обществения живот.

Преминало и през месомелачката на Голямата война,

тогавашното “ново”

следвоенно поколение

е много по-различно

от предходното, с много по-малко задръжки, със значително по-нисък морал, особено в бързо увеличаващите се големи градски агломерации, където анонимността му е гарантирана. Скъсало с естествената си дребнобуржоазна среда от провинциално-еснафски тип, то освен това става и значително по-податливо на влиянията на крайни идеологии.

Там, където демократичните традиции са по-устойчиви, обикновено те нямат сериозни успехи. Другаде обаче се появяват нови идеологически и политически движения, разчитащи чрез радикална или екстремистка терминология да увлекат след себе си огромни маси. Така в Европа постепенно

набират сила

и влияние

болшевизмът

(ленинският вариант на комунизма), фашизмът и националсоциализмът.

Ами ето това, а не само някаква “революция” в една отделно взета държава, се случва в света преди около сто години. А за немалко изследователи сега той изживява дълбока криза и на “втората либерална система”, наложила се като “модерна” през 80-те и 90-те години на миналия век концепция не само за десните, но, уви, и за левите политически сили.

Което пък на свой ред обяснява и бумът на онова, в което под сумарното понятие “популизъм” някои се опитват да прикрият факта на масовото и

все по-нарастващо

недоволство от т.нар.

партии на статуквото

Въпросът е дали ако преди 100 години Голямата война и нейните последици не отбелязаха, наред с гибелта на първата либерална система, и края на епохата на модерната история и не поставиха началото на тази на съвременността, сега светът не навлиза в качествено нов етап от развитието си?

Маркирана този път от краха на втората либерална система?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Обиколката на папа Франциск в балтийските държави: нови предизвикателства и спомени за някогашни битки

Папа Франциск започва утре във Вилнюс обиколката си на изменилите се радикално след падането на комунизма балтийски страни в момент, в който Католическата църква се сблъсква със серия от педофилски скандали. В рамките на четири дни папата ще обиколи Литва, Латвия и Естония, които днес са непоколебими съюзници на Запада и все още носят белезите от

За или против Орбан да сме?

Имаме общи интереси с Вишеград за мигрантите, но за разлика от тях сме заплашени да станем периферия на ЕС Независимо от това дали начело на българското правителство е Бойко Борисов, или някой друг, българският национален интерес не предполага да заемем позиция категорично в полза на Орбан и новите консерватори на Европа или в подкрепа на Макрон,

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Брекзит

Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март. Ето какво представлява той и защо е важен: И ДВЕТЕ СТРАНИ ИСКАТ ДА ИЗБЕГНАТ ПОЯВАТА НА ФИЗИЧЕСКА ГРАНИЦА - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА През 1998 г.

Павета под наем

Колкото и недоволен да е българинът, той не обича революциите Протестът на някакви български емигранти миналата неделя повдигна въпроса не прекалява ли държавата с гражданските свободи. Фандъкова отпуска жълтите павета под наем на всеки, решил да врещи по властта, затваря улици и булеварди, направо няма смогване,

Шпионинът, който говореше прекалено много

Защо шефът на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен бе принуден да подаде оставка Привърженикът на реда и ръководител на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен, който бе принуден да подаде оставка, създаде най-вече хаос в правителството и тревога по повод отношенията си с крайната десница.

Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Срещата на върха може да е внушителният театър, който Ким има нужда да покаже на своя народ

Ако севернокорейският лидер Ким Чен Ун е търсил идеалния пропаганден декор - нещо, целящо да покаже на неговите сънародници, че той е силен водач, който неумолимо се стреми към дълго бавещото се, отдавна обещавано благоденствие, което те заслужават, тогава пристигналият на посещение южнокорейски президент Мун Дже Ин може би му предоставя уникална

Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да раздразни избирателите, които продължават да негодуват заради нейната политика на отворени врати към бежанците.

Партиите запазват твърдите привърженици, периферията разколебана

Тепърва ще видим дали “развързването на кесията” ще промени тази тенденция Очакваното традиционно политическо затишие през август не се оправда, а напротив. Станахме свидетели на висок градус на политическо напрежение и неспирни проблеми за правителството. Сривът на търговския регистър, фалитът на застрахователната компания “Олимпик” и

Политическите схватки отхапаха от рейтинга на всички, но ГЕРБ все така с 3% пред БСП

- Проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” - Спад в одобрението и за кабинета, и за президента  - Половината българи не искат предсрочни избори Скандалите през август и високият градус на политическо напрежение дават отражение на основните индикатори, които изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” залага в

Италия: популистите на война срещу пресата

Луиджи ди Майо, една от двете ключови фигури на популисткото правителство на Италия, поведе война срещу пресата, като я обвини, че "замърсява дебата", и заплаши да спре рекламите, които обществените компании пускат във вестниците. "Вестниците вече всеки ден замърсяват обществения дебат и което е по-лошо: правят го с обществени пари",

Режете до дъно

Промяната на начина на осигуряване не е всичко, махнете цялата мизантропско-олигофренска система Миналата седмица народът се развълнува от евентуалните промени в здравноосигурителния модел, които ще бъдат обсъдени на кръгла маса на 26 септември и ще бъде избрана промяна. Нормално е народът да се вълнува,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber