Каква ще бъде 2017 г.? С наближаването на новата година се появяват нови и нови прогнози каква ще е тя - за България и за света.
Интересно сравнение направи известният политолог Иван Кръстев - “2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-унгарската.
Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС”, каза Кръстев по Би Ти Ви.
Защо 1917 г. бе изключително важна за целия XX в., какво всъщност се случи тогава - ето обяснението на историка проф. Драгомир Драганов.
- Преди 100 г. се сринаха четири империи и либералната епоха
- От руините се надигнаха болшевизмът и фашизмът
- Роди се поколение с малко задръжки, податливо на крайности
- Заложена бе бомбата на нова световна касапница
В масовото съзнание обикновено 1917 година се свързва с т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).
Да, но не е така. С всичките си последици, причинени не само на Азия и Европа, но и на други континенти, ВОСР е само един от аспектите на онова, което се случва на света през 1914 – 1918 година.
Това е периодът на Голямата война (така поне са наричали Първата световна до декември 1941 г., когато с нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър реално започва Втората).
Другите аспекти на Голямата обаче не са по-малко важни.
Войната носи гибел на четири големи империи – Османската, Руската, Австро-унгарската и Германската. Заедно с тях от огромни части на Европа и Азия
изчезва завинаги
и монархическият
институт,
отстъпвайки място на републикански режими. Още по-важното е, че с три от тях (без бъдещия СССР) изчезват и изкуствено създадените и не по-малко изкуствено поддържани мултинационални агломерации.
На тяхно място на картата на Европа отново
се появяват
девет независими
държави
Четири от тях – Финландия, Литва, Латвия и Естония, успяват да се спасят, пък макар и само временно за последните три, от перспективата за живот в условията на тоталитарен режим.
Полша е “съшита” от парчета руско, германско и австрийско наследство. Място сред европейските демокрации заема и Чехословакия, “сглобена” от части от бившата Австро-унгарска империя, която също се превръща в две отделни държави. Към независимите Сърбия и Черна гора на Балканите се присъединяват други техни части, за да се влеят в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.
С други думи, Голямата война води до радикални промени не само в географската, но и в политическата карта на стария континент. Някои от тях се оказват истински
бомби със
закъснител,
които ще гръмнат през 1938 (Австрия), 1939 (Чехословакия и Полша), 1940 години (Литва, Латвия и Естония), за да доведат в последна сметка до избухване на европейската, а после и на
втората световна
касапница
И стигам сега до двете най-важни последици.
До 1914 г., т.е. до началото на Голямата война, в световната икономика господства либералната концепция за “по-малко държава”. Казано на съвременен език, това са принципите на “дивия капитализъм”, на обезправения наемен труд, изцяло зависим от произвола и своеволията на едрите частни собственици.
Но огромните военни усилия през 1914 – 1918 г., а в не по-малка степен и изискванията на реконверсията (прехода от военновременни към мирни релси в икономиките) натоварват правителствата с все по-голяма намеса в определянето на границите на цени и работни заплати, както и в планирането на производството по отрасли. Това в последна сметка води до постепенен преход от свободно към разновидности на планово и дори (за ужас на съвременните либерални души) централизирано стопанство.
Това пък на свой ред предизвиква и необходимостта от по-стриктно уреждане на взаимоотношенията между труда и капитала, също при активното участие на държавата. Появяват се, особено в демократичните държави, сериозни армии от наемни работници, добре платени, добре защитени в правото си на упражняване на професията, добре организирани синдикално и политически. (Именно след Първата световна война става възможно например дори и в такава традиционна държава като Великобритания безспорната дотогава съставка на двупартийната система – либералната партия, да бъде трайно изместена от лейбъристите.)
Появяват се и наченките на т.нар. социална държава, която поне за седем десетилетия измества либералната. С което фактически настъпва и нейната първа смърт.
Впрочем това се оказва гибелно и за цялата дотогавашна либерална система. Още повече че войната и нейните социални и икономически последици внасят съществени промени и в обществения живот.
Преминало и през месомелачката на Голямата война,
тогавашното “ново”
следвоенно поколение
е много по-различно
от предходното, с много по-малко задръжки, със значително по-нисък морал, особено в бързо увеличаващите се големи градски агломерации, където анонимността му е гарантирана. Скъсало с естествената си дребнобуржоазна среда от провинциално-еснафски тип, то освен това става и значително по-податливо на влиянията на крайни идеологии.
Там, където демократичните традиции са по-устойчиви, обикновено те нямат сериозни успехи. Другаде обаче се появяват нови идеологически и политически движения, разчитащи чрез радикална или екстремистка терминология да увлекат след себе си огромни маси. Така в Европа постепенно
набират сила
и влияние
болшевизмът
(ленинският вариант на комунизма), фашизмът и националсоциализмът.
Ами ето това, а не само някаква “революция” в една отделно взета държава, се случва в света преди около сто години. А за немалко изследователи сега той изживява дълбока криза и на “втората либерална система”, наложила се като “модерна” през 80-те и 90-те години на миналия век концепция не само за десните, но, уви, и за левите политически сили.
Което пък на свой ред обяснява и бумът на онова, в което под сумарното понятие “популизъм” някои се опитват да прикрият факта на масовото и
все по-нарастващо
недоволство от т.нар.
партии на статуквото
Въпросът е дали ако преди 100 години Голямата война и нейните последици не отбелязаха, наред с гибелта на първата либерална система, и края на епохата на модерната история и не поставиха началото на тази на съвременността, сега светът не навлиза в качествено нов етап от развитието си?
Маркирана този път от краха на втората либерална система?