Кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ съчетава двата елемента
- обединителния и силовия
В напрегнатата международна ситуация за нас
е важно да нямаме конфликт между властите
ГЕРБ издигна кандидатурите на Цецка Цачева и Пламен Манушев за президент и вицепрезидент. Как стоят те на терена на изборите, какви са шансовете им за успех и как тези кандидати на ГЕРБ ще повлияят на останалите играчи в кампанията.
На тези въпроси отговарят изборният експерт Михаил Константинов, политологът от “Галъп” Първан Симеонов и социологът от “Алфа рисърч” Станислав Стоянов.
Кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ - Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев, със сигурност влиза на балотажа и вероятно с най-добър резултат.
Очаквам на втори тур тази двойка, макар и нелесно, да победи. Всички участници в битката, която не е предрешена, трябва да положат много усилия, за да се представят достойно.
Другите варианти, които имаше ГЕРБ, са известни - Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова, Димитър Николов, Томислав Дончев, но в случая се излъчва кандидат-президентска двойка, която, от една страна, набляга на обединителния, майчинския елемент, на омекотяването, а от друга страна поддържа и силовия елемент, защото вицето все пак е адмирал. Има и ги двата елемента.
Безспорен плюс на Цецка Цачева е, че тя е юрист, много добре познава парламентарната дейност и освен това
има много добри
международни контакти.
Няма да ги създава
тепърва
В качеството си на председател на парламента тя е приемала много видни политици от цял свят на българска територия, самата тя има много и ползотворни посещения в различни държави. Големият й международен и юридически опит са безспорни плюсове. Всъщност какво е важно за един президент според българската конституция.
Най-важно е, че той трябва да играе ролята на обединител на нацията и това е още един елемент от деликатния баланс на властите. Властите са изпълнителна, законодателна и съдебна, а президентът по българската конституция има една допълнителна функция, която го прави нещо средно между силен и слаб президент. Не е вярно, че българският президент е слаб. Нека припомня, че с укази на президента се назначават някои от най-важните длъжности в държавата, сред които посланици, висши военни, шефове на силови структури.
Вярно, по предложение на другите власти, но тези назначения преди това се съгласуват с президента, защото той може и да не подпише. Един пример - през 1998 г .
Петър Стоянов
не подписа
един указ
за главен прокурор и съответно главен прокурор стана не този, който беше предложен. Ето една много важна президентска функция в действие.
Към президента е и Националната служба за охрана - държавната организация, която в някакъв смисъл държи личните тайни на властта. Това не е влияние, което е за пренебрегване.
Колкото до друго правомощие - отлагателното вето за закони, в българския случай то е минималното възможно. Ако се подсили, ако се наложи по-голямо мнозинство за преодоляване на това вето, властта на президента ще стане много голяма.
Ние сме видели досега достатъчно случаи как президентът се измъква от опеката на политическата сила, която го е излъчила, и даже влиза в конфликт с нея. Това го имаше при г-н Желю Желев, след това при г-н Петър Стоянов (“Иване, кажи си”) и впоследствие при г-н Георги Първанов. Това се е случвало почти винаги с изключение на последния президент, защото не бих казал, че г-н Росен Плевнелиев е влизал в конфликт с г-н Борисов. Но тази опасност съществува и
тя обикновено
се проявява
след 2-ата или
3-ата година от
мандата
В случая, ако г-жа Цачева стане президент, не виждам възможен конфликт президент - премиер. Това ми се струва важно - особено в един опасен момент за държавата и света не е добре, ако институциите не действат съгласувано, ако има конфликт между висшите държавни длъжности и позиции.