Българите се обединяват само при голямо земетресение или ако сме четвърти в света по футбол
6 септември 1885 г. е една от най-светлите дати в историята на България, спор няма. Скъсалата петвековните робски окови наша изстрадала земя, разделена на Княжество България и измислената Източна Румелия, която никой не признава като самостоятелна държава със собствен език, държавност и всички властови реалии, намира в себе си юнашката сила да извърши един чутовен подвиг. Да се обедини! Да се стискат и прегръщат брат с брата и да принудят и източните, и западните политики и амбиции да клекнат пред народната воля. А воля в славянските езици има значението на свобода. Нищо случайно няма на този свят. Обединили са територията ни нашите деди, обединили са усилията си за възстановяване на славната ни държава, обединили са вярата в светлите бъднини, в които ние сме обединени единствено от оня сакрален надпис на парламентарната фасада. “Съединението прави силата.” Дедите ни са го осъзнали и затова са го приели като символ на държавната политика и на народната свяст. Да не се връщаме чак до легендата за пръчките на хан Кубрат, ама от нея ли все ни върви да ни се показва, че силата е в снопа, а ние да кимаме разбиращо и все като отделни пръчки да искаме да стърчим над другите. Помрачавам празника с тежки размисли? Ами с леки светски разговорки не мога. Сърце не ми дава. Пък и ураджийството го недолюбвам от невръстна. По времето на моята невръстност тази светла дата не беше национален празник. И в порасналите ми години също. Имах съученик, който живееше на ул. “6-и септември” и обясняваше, че това е датата на стачката на трамвайните работници, предхождаща деветосептемврийската победа. Баща му беше генерал. Не че не е имало такава стачка, но все си мисля, че една пресечка на бул. “Цар Освободител” не ще да е била именувана на Съединението. Пък е на няма и стотина метра от сградата с надписа. Нали ви казах вече, че няма нищо случайно. Не че в учебниците ни по история не пишеше и за ген. Данаил Николаев, и за Чардафон Велики, че даже и за Недялка Шилева - пишеше. Учеше се и Съединението, и обявяването на Независимостта през 1908 г., дори признаването й от Великите сили през 1909-а. Оттогава ги помня тези неща, не съм седнала да ги уча оня ден. Но винаги съм се питала откъде иде разединението ни. Особено в последния четвърт век. Обединени под родния трибагреник, ние сме така разединени на сини и червени по футболни клубове и политически партии, на зелени и оранжеви земеделци, еколози и модни трендове, на наше момче и техен човек, на кой е по- по- най, на писатели и още по-писатели, на българи в чужбина и българи в България, на независими с тежка зависимост и най- вече на -фили и -фоби.
Все едно какво ще сложиш пред този суфикс. Просто ние непрекъснато се делим. Като онези организми, чехълчетата, дето все се делят, сме станали. Делим се, множим се и колкото повече се делим, толкоз по-слаби ставаме. Затворихме кръга. Затворихме в него 111 000 кв. км. И ако има как да се погледнем отстрани - заприличали сме на гмеж от подскачащи да надскочат себе си. И всички - в името на България. Щото вси до един сме били българофили. Ако че си имаме чуждицата патриот и пренебрегнатата наша си родолюбец. Сега филофобството е много на мода. Всяко ново е добре забравено старо още от времето на горе-долу Стамболов и колко още века назад. Няма да ровя в белгийския, грузинския, че дори и хаитянския национален девиз, който е едно към едно с нашия “Съединението прави силата". Това са действащите в момента девизи на тези страни. Мен ме интересува как тази исторически доказана сентенция е проработила преди 131 г. и оттогава спи върху старите монети и поизлъсквания периодично надпис на фасадата на Народното събрание. Тъй ни се вика на парламента по български. Защото в него заседават 240 народни избраници, разделени на групи и групички в групите. Представителна извадка. Показателна за дереджето на разединения народ. Нали няма да ви кажа нещо ново, ако спомена, че ние се обединяваме само при голямо земетресение и когато станем четвърти в света по футбол. Първото да не дава Господ, второто - да се молим Той пак да е българин. Това последното - с горчива усмивка. Ами, братя и сестри, честит ви празник! Да живей Съединението! Празнувайте - половината тук, другата половина в Гърция или друга дестинация. Все пак 4 почивни дни са това, поне единият да ви е празничен. Щото не си ли съберем в един сноп пръчките на байраците и не опнем най-отгоре националния флаг, как я мислите?