Осем забрани
в плувен комплекс
край София,
които никой
не спазва
ОТКРИТИЯТ обществен басейн в България е съвършено и неподправено риалити. Няма нужда от Нико Тупарев, кастинги, психолози, социологически проучвания, антропологически анализи и гласуване с есемеси, конкретните причини за масовото изпростяване и безхаберие на населението са ти на длан.
Обикновено на входа на тия блажени съоръжения са окачени инструкции с правата и задълженията на посетителите, както изисква съответната държавна наредба. Стопаните си ги измислят сами, но горе-долу навсякъде предупрежденията са едни и същи.
“Скоковете в басейна са абсолютно забранени”, гласи първото правило в популярен плувен комплекс на петдесетина километра от София. Но още преди да сме го прочели докрай, долита шумен плясък - две тийнейджърки с татуирани вежди и пиърсинг на пъпчетата се хвърлят с писъци от ръба. Секунди по-късно напърчените им кавалери, целите в бицепси и двуизмерни татуировки, се мятат със засилката на Майкъл Фелпс за 200 метра бътерфлай. Първо правило да мре! Хората се забавляват.
Минаваме към втора точка: “Забранено е продължителното плуване под вода.” Наоколо не се забелязват хора амфибии, без да броим две дечица с маски, шнорхели и плавници, които усърдно и продължително оглеждат плочките по дъното. Спасителите обаче не са дребнави хора, не биха им развалили играта. Родителите да си опичат акъла.
Далеч по-зряло и отговорно звучи трета точка от правилника на къпалнята: “Не се допускат лица във видимо нетрезво състояние и лица с видими кожни заболявания.” Вдъхва известно спокойствие, макар че двата бара в комплекса щедро наливат увеселителни напитки през целия ден. Никак не е лесна задачата на персонала да отсява обикновените селски приповдигнати компании от дразнещите и смущаващи пияници.
Това, че десетина човека от Етрополско са заели двайсет шезлонга, а са платили пет, пълнят второ кошче с бирени бутилки, слушат чалга от телефоните си и подвикват на непознати госпожици “Ало!” и “Опа!”, не се отнася до трета точка. В народопсихологията този тип прекарване си е нещо обичайно, невинно, за малко релакс. Щом не безчинстват като руска група на петия ден от ол инклузива, значи са “веселяци” и никой не ги закача.
Втората част от забраната също е дуалистична, защото голяма част от бабаитите са видимо изприщени, гърбовете им приличат на звездни карти от непознати галактики. Но персоналът различава рутинна уртикария от херпес зостер, няма как да е иначе.
“Ползването на душ преди влизане в басейните е задължително.” Може, обаче евентуалното намокряне със сладка вода възпрепятства обилното намазване със слънцезащитен крем и с фактор за почерняване. Затова никой не припарва до душовете, преди да се е бухнал в басейна в пълна хармония с древната мъдрост, че зад всяко абсурдно деяние стои логично оправдание.
Петата забрана за внасяне на “храни, напитки и стъклени бутилки” е напълно резонна, но традиционно не се спазва стриктно, когато съпругата извади от плажна торба три-четири сандвича с луканка, грижливо намазани с полезен маргарин и опаковани в салфетки, за да нахрани съпруга и децата си. Никой не е умрял, нали?
На последно място, но не и по прилагане и значение са забраните за “ползването на надуваеми лодки и топки” и “подаването на фалшиви сигнали за удавяне.” Посетителите рядко четат правилниците до края, да не говорим, че когато хубавица подава сигнал за удавяне, тя може да не съзнава, че е фалшив, или пък да очаква някой точно определен спасител да я избави от мъките. Не може така с лека ръка да се наказва посетител с обемно горнище.
Незачитането на правилата в случая с басейновите общества върви от горе на долу. Първо, имаме наредба, създадена, за да бъде нарушавана, едва ли тия, които са я измислили, очакват българинът да спре да скача от ръба и да се изпъпчва. И понеже от самото начало е ясно, че е за парлама, тя се спазва вяло, дисциплината се осланя предимно на крехкото възпитание на посетителите.
Къде например е забраната за облекчаване в хлорираната вода? Не трябва ли с нея да започват правилата? Но пък, от друга страна, самият Фелпс призна, че редовно пикае в басейна. Той е световен рекордьор, спечелил най-много олимпийски медали, а българските плажуващи не са ли професионалисти? Защо един американец да пикае, а те не? Пиенето на бира и яденето на кюфтета отдавна трябваше да е олимпийска дисциплина, за да се закичим и ние с медали. И селфитата. Защото юнак без селфи не може.