Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5680678 Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина www.24chasa.bg

Книгата ще живее паралелно с новите технологии - тя е нетленна

- Променя ли се статутът на книгата във века на новите технологии, г-жо Джурова? Защото днес това е голяма тревога...

- Такава тревога е имало и когато Гутенберг е измислил печатната машина. И всички много са се страхували, че писаната на ръка книга и паметта, която се вкарва в нея, ще изчезне. Но не се е случило. Да не забравяме, че на Балканите ние сме известни с прогресивния си консерватизъм и до ХХ век преписваме книги на ръка... Защо? Защото писаната на ръка книга е свещена - тя е

домът на Божието

слово и има

харизматична

стойност

Така че и тогава е имало големи страхове, че книгата ще изчезне, но не се е случило.

Вярно, нейният статут през вековете се променя - първо писаното слово се нанася на папирус, после върху пергамент, после върху хартия, после печатната машина прехвърля тази памет, а след нея - новите технологии. Затова, ако под “статут” разбирате промяната в материала, върху който се пренася словото - промяна има, но няма съществена промяна в отношението към словото, към книгата.

Помня как навремето, през 1976 г., докато редихме изложбата в криптата, ни донесоха псалтир колкото дланта ми, намерен при реконструкцията на Боянската църква, докато сваляли част от дървената конструкция. Бил е зазидан в стената - за темел, за здравина.

Както се е вписвала

сянката на красива

жена

(затова не са давали на момичета да минават покрай църквата), така са зазиждали книги в темелите на църквите. Защото красотата и словото са нетленни. Ето затова вярвам, че книгата ще продължи да съществува паралелно с новите технологии.

- Наскоро подредихте 14 витрини със славянски, османо-турски, еврейски и гръцки ръкописи, съживени и съхранени в Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, в изложба в Софийския университет. Какво послание носят?

- Ние на Балканите сме по принцип бедни, но за мен това е привилегия. Много съм работила по чужди книгохранилища. Знаете ли колко оригинални подвързии имат например във Ватикана, където се съхраняват над 30 000 ръкописа? Нямат и 90. А при нас оригиналните подвързии са към 300 при общо 700 ръкописа.

- Каква е ценността на подвързията?

- В миналото, когато старата книга се износи, са използвали отново старата подвързия, за да се преподвърже един ръкопис. Докато на Запад, например във Ватикана, често с поемането на престола от новия папа се е сменяла и подвързията и се е полагал на нея съответният герб, а старата подвързия не се е пазела. С този проблем се сблъсках, когато правих каталога на ръкописите там. Затова казах, че привилегията да си беден невинаги е нещо лошо. У нас има много градове, села, манастири, църкви, чиито книжни сбирки въобще не са описани. Както стана със Самоков - там нямаше каталог на славянските ръкописи във всички църкви и частни лица. Ние ги описахме. Същото сторихме и в Троянския манастир. Сега оттам ни повериха нови 6 ръкописа, които ще дигитализираме, а после ще им върнем. Това е огромно доверие!

- Как стигат ръкописите до вас? Няма ли опасност да са нещо откраднато?

- За нас е важно да пазим и съхраняваме нашата стара книжнина. И честно казано, за мен няма особено значение откъде е дошла. Защото попадайки в антиквариати и чужди аукционни къщи, често те се разпродават на чуждестранни ценители и изчезват от държавата. Затова моето послание е: да се събере по мазета, тавани и стари къщи това, което е останало като

ценна стара книжнина

и да се предаде

на държавните

книгохранилища

Ние трябва да си запазим паметта. Ние сме държавен институт, приемаме и съхраняваме всичко, което е ценно. Вместо тези неща да напуснат пределите на държавата, по-добре да дойдат тук и да станат част от паметта на Университетската библиотека, чийто филиал сме.

- Вие ли издирвате дарителите, или те сами идват при вас?

- Повечето ръкописи в Център “Дуйчев” са от дарители. Част от тях познаваме лично. Наскоро в мое познато семейство ми показаха три листа, богато украсени с миниатюри и орнаменти. Мъжът, адвокатът Тенчо Попов, който е любител на старината и колекционер, ги закупил от антиквариат. Оказаха се част от 23-те липсващи листа на Ловчанския дамаскин. Те са включени в изложбата в библиотеката на Софийския университет, която центърът организира преди дни.

- Кой е първият български издател?

- Нарича се Яков Крайков, родом е от Кюстендил. Имал е книжарница в Скопие. От 1566 до 1572 г. е владеел печатницата на братята Божидар и Винченцо Вукович, които печатат първите славянски книги във Венеция. Тъкмо там наред с още няколко книги той отпечатва и своя сборник “Различни потреби или книга за пътника”.

- С него ли започва родословието на първата българска книга?

- Това е първото “масово” четиво, предназначено за широка публика, което се издава. Четиво, което се е използвало за лична употреба. Странно е, че у нас нямаше нито един запазен екземпляр.

В Народната библиотека от XVI в., когато е издадена книгата, са запазени 80 издания, като от тях 20 са венециански. В Европа от 219 издадени на кирилица книги през втората половина на XVI в. са съхранени 3710 екземпляра. И на фона на тази запазена старопечатна книжнина е невероятно, че от сборника на първия български печатар, издател и книжар Яков Крайков - “Различни потреби или книга за пътника”, в света са известни само 4 екземпляра. Единият от тях се пази в Лайден, Холандия, другият - в Санкт Петербург. Няколко листа са останали в Белград след бомбардировките през 1941 г., когато голяма част от библиотеката изгаря.

През 2006 г. бях поканена да чета лекции в италианския град Варезе. Използвах възможността да работя в Библиотека Амброзиана в Милано. Там направих и описа на славянските книги в библиотеката, а после с колегата Красимир Станчев описахме и старопечатните книги. Тъкмо там се оказаха двата най-пълни екземпляра на сборника на Яков Крайков. През 2009 г. създадохме славянски клас към Академия Амброзиана, в който бяхме избрани за академик-учредители. След това ми дадоха правата да преиздам тази книга. Така преди две години първият български печатар и книжар

Яков Крайков се

завърна в България

благодарение на

столичния кмет г-жа

Йорданка Фандъкова

и на кмета на град Кюстендил г-н Петър Паунов, които платиха това издание.

- Какъв е смисълът, който през Средновековието са влагали в книгите, и този сега?

- Единствената истина през Средновековието е Божието слово. То е било свещено, неприкосновено, непроменимо, онова, което дава цялата истина за света. Това се е влагало в книгата.

Докато днес не можем да абсолютизираме словото като свещено, особено с новите технологии и медии. В недалечното ни минало, за да издадеш стойностна книга, тя минаваше през серия “цедки” - редактор, коректор, стилист, художник. А сега влизаш в интернет, кликваш и вадиш информация, за която не си сигурен истина ли е, или не, и я умножаваш милион пъти...

Всъщност голямата промяна е в това какво носи словото. И ако средновековните хора са смятали, че то е носител на абсолютната истина, ние, днешните хора, продължаваме да

вярваме често на

грешна, невярна и

спекулативна

информация

в мрежата. Няма го корективът. Но рано или късно ще се наложи да го има.

- “24 часа” е съорганизатор на кампанията “18-те незадължителни книги, които тийнейджърите до 18 г. трябва да прочетат”. Какъв е вашият списък?

- Навремето бях сред създателите на Студентския културен клуб. Сред известните личности, които канехме, бе и актьорът Константин Кисимов. Помня, че бяхме с него на поредния рецитал в с. Врабево, Троянско. Той не пускаше никого, когато трябваше да излезе на сцената. Но аз имах привилегията да съм до него и видях какво прави преди представление. Обикаляше сцената по потника, с който е завършил, целия на дупки, защото беше убеден, че му носи късмет, и правеше някакви знаци. Каза ми: “През живота си

няма смисъл

да прочетеш

повече от 12 книги

Сред тях са Старият завет и Новият завет - ето, половината вече ти ги казах. Имаш още Толстой - също абсолютно достатъчен. Ако сложа и Достоевски, 12-те книги свършват.” Аз му отговорих, че съм прочела Достоевски още в училище. “Ти пак ще го четеш, защото надали си разбрала какво му е посланието - каза Кисимов. Доживееш ли патриаршеска възраст, ще откриваш в него все повече истини, само ситуациите се променят.”

Сега информационният поток е много голям. Все пак нека младите прочетат Достоевски и Еко. Особено диалога му с Жан-Клод Кариер, пред който Еко заяви, че книгата никога няма да умре.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Георги Първанов: България може да има и твърда ориентация към ЕС, и равноправни отношения с Русия и другите страни от Изтока

Ако на всяка стъпка президент и правителство не просто спорят, а са в престрелка, това отнема авторитета им Европейският съюз е пред трудни и решаващи времена. Той трябва да се справя с няколко предизвикателства едновременно в един разбъркан свят. Преди дни чухме годишната реч на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер “За състоянието на съюза”.

Славена Вътова: Носех дрехите на брат си, докато мама не ме записа на курс за модели

Красавицата е водеща на новото спортно предаване по БНТ “Спортисимо”. Все още е в майчинство и се грижи за дъщерите си Ема и Анна Славена Вътова е родена през 1989 г. в Шумен, но расте в различни градове заради баща си, който е военен. Като малка спортува лека атлетика и тенис на маса, откъдето печели отборни награди.

Ревизоро: Поправка в НК ще има. Който се кани да се занимава с контрабанда, да знае - законът ще стане суров!

Обещах на главния прокурор да потърся подкрепа. Съмнявам се, че ще има партия, която да застане на страната на сивата икономика - Главният прокурор Сотир Цацаров направи три предложения за промени в Наказателния кодекс на последното заседание на комисията, която оглавявате. Каква ще е съдбата им, г-н Димитров?

Акад. Георги Марков: Някои не разбират Деня на независимостта - казват: нали вече сме били свободни

В световната история най-много се помнят масовите убийци - от Нерон и Цезар до Хитлер и Сталин, казва историкът МИЛА ГЕШАКОВА - 110 години честваме на 22 септември от обявяването на Независимостта на България. Дали защото някои ваши колеги го наричат “жалко събитие”, този празник се оказва някак в сянката на 3 март и 6 септември, акад. Марков?

Д-р Александър Заимов: Ако има 6 или 7 здравни фонда, те ще се конкурират, ще падат цени и ще има по-качествено лечение

1 милион българи не се осигуряват, това е твърде много, казва д-р Александър Заимов, член на УС на Българския лекарски съюз - Д-р Заимов, кое е доброто и кое лошото от вариантите за нов здравноосигурителен модел на министър Кирил Ананиев? - Основното при двата варианта е, че трябва много добра предварителна подготовка.

Доц. д-р Румяна Коларова: Президентът загатна, че има търсене за нова партия сред левеещите се бизнесмени

Рано е да се говори за предсрочен вот - кабинетът на Борисов и мнозинството имат още управленски и политически ресурс Стратегията на Радев - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център Всеки опит на държавния глава да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен,

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Александър Ненков: С парите от толсистемата пътищата ще бъдат по-добри до 10 години

Хартиена винетка може да се направи електронна и от вкъщи  Толтакса няма да се плаща за отсечки в лошо състояние Магистралите вече се задъхват, трябва да се разширят, затова са необходими много средства Трябва да се изгради система за контрол, за да се ползват коланите в автобусите, казва Александър Ненков,

Януш Войчеховски: 400 000 души умират преждевременно в ЕС всяка година заради мръсен въздух

Отчитаме намаляване на замърсяването в София от 2010 до 2016 г. Не бива да тълкувате доклада като критика към България ЕК трябва да ускори процедурите за нарушение В София няма станция за мониторинг на промишлени съоръжения  Замърсяването на въздуха не е проблем само на определен град или страна, това е проблем на ЕС, казва Войчеховски,

Александър Манолев: Интересите в транспорта са за милиарди и очевидно пречех на някого

Няма съмнение, че атаката срещу мен бе целенасочено организирана, казва зам.-министърът на икономиката, който отказа да стане министър на транспорта - Г-н Манолев, след като обявихте, че оттегляте кандидатурата си за министър на транспорта, казахте, че ви трябват няколко дни, за да си отговорите на някои въпроси. Направихте ли го?

Фандъкова: Работим за модерен градски транспорт в София, така повече хора ще слязат от колите и въздухът ще е по-чист

Дълъг пешеходен маршрут ще свърже Южния парк с площада пред храма “Св. Ал. Невски”. Ще минава през НДК, “Витошка”, пл. “Св. Неделя”, ул. “Съборна” и Градската градина, казва в интервю кметът на София Най-големият проект, който променя града, е метрото Правим програма за финансиране на проекти за реставрация на ценни сгради Търсим терен за нов

Писателят Александър Секулов: Сигурен съм, че Одисей ще обходи Европа

Пиесата му “Няма ток за електрическия стол” се репетира  в Чикаго Кой е Александър Секулов? В спокойното откъм изненади пространство на БГ драматургията настъпи оживление. Трупата на “Трап доoр тиътър” от Чикаго ще постави на тяхна сцена пиесата “Няма ток за електрическия стол” от Александър Секулов.

Фабрицио Паризи: Докато стреляха по папата, бях със Сергей Антонов в посолството ни в Рим

Кола на карабинерите ме следваше, като ходех на училище, казва днешният музикант, чиито песни се слушат по цял свят - Имате интересен произход, разкажете за него. - Баща ми Пиеро Паризи е италианец, беше музикален продуцент, който за съжаление, вече не е между живите. Роден в Рим, но корените му идват от Южна Италия, имам роднини в Сицилия,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber