Ние не можем да си позволим друга позиция, освен тази на категорична защита на европейската интеграция и обединена Европа. Без Европа и атлантическите гаранции за сигурност ние ще се свлечем за броени дни до статута на руско-турска провинция.
...Кое е изгодно за нас - Анкара и Москва да си партнират или да са в конфликт? Има една африканска поговорка, според която “независимо дали два слона се бият, или правят любoв, те изкореняват тревата под краката си...”. Не е трудно да се досетим, че ние сме в ролята на тази трева - особено ако Евроатлантическата общност продължава да изпитва турбуленциите, свързани с ценностна поляризация и проблемна сигурност.
Ние сме длъжни да заемаме откровена позиция в услуга на нашите интереси в Брюксел и във Вашингтон.
Тези дилеми ще стават все по-остри и все по-трудносъвместими. Но все по-често ще ни се налага да съвместяваме решения, произтичащи от формални парадокси и позиции на взаимно отрицание. Политиката е изкуство, но то се основава на знание и опит. Не успяхме да стабилизираме своята държавност в двете десетилетия след 1989-а, когато светът бе спокоен и благоразположен към нас. Ще трябва да го направим днес - в много по-неблагоприятни условия.
(От фейсбук
със съкращения)