Как огромната болка се сблъсква с алчната паст на публичността
Президентът Росен Плевнелиев изгуби първородния си син Филип. Сърцето на 14-годишното момче угасна за часове, покосено от рядка болест.
Трагедия, в която няма грам политика. Загуба, която не свързва по никакъв начин бащата на нацията с трагедията на баща, на когото смъртта е отнела детето.
Освен едно - че е публична личност, част от политическия елит на България. И като такава се очаква всичко за него да е изложено на показ.
От дейността му като президент на републиката, през заплатата му, жилището му, бизнеса му, настоящето и бъдещето му, семейното му положение, съпругата му, любовта им, неговото всичко - тримата му синове, целият им живот.
Всичко - на
атомчета и
молекулки
До последната подробност. От раждането до смъртта.
Кой скърбящ баща обаче ще има желание и сили да показва и споделя огромната си болка пред алчната паст на публичността? Когато родител загуби детето си, губи радостта от живота завинаги, пише във фейсбук един от “добрите”, които в този тъжен момент за президентското семейство цивилизовано изразяват своите съболезнования. Но като цяло в това пространство няма прошка за никого и за нищо.
Една невинна душа си отиде и единствено обстоятелството, че е син на президента, се превръща в повод за нечовешки плювни в мрежата. Дори не си заслужава да казваме какви, толкова са отблъскващи. Но злобата убива бавно и мъчително.
Боже, спаси ни
от болните
български
мозъци!
Те привиждат във всеки попаднал в политиката свой сънародник боксова круша за личните си несгоди. За тези злорадстващи в мрежата твари не съществуват граници между добро и зло.
Кончината на 14-годишния президентски син Филип е поредният пример, че не е лесно да си президент и баща в България.
Мнозина си спомнят как през 1993 г. по-малката дъщеря на първия демократично избран президент Желю Желев почина. По това време президентът е на посещение в Кувейт. Службите не съобщават на бащата за мъртвото му дете, докато не изпълни церемониалните си задължения като държавен глава.
Бащата научава скръбната вест мигове преди самолетът му да кацне в София. Всички, които познават сплотеното
семейство
Желеви, знаят
цената на тази
смърт
Разказват, че момичето не могло да понесе атаките срещу баща му и ограниченията, които е трябвало да понася като президентска дъщеря. Трагедията от смъртта на чувствителното 22-годишно момиче затваря семейството му и съпругата на Желев вече не се появява на нито една от неговите публични изяви.
Истината е, че всяко дете на публични личности у нас понася огромни дози средностатистическа жестокост. Тя вероятно е заредена от четвъртвековния преход, в който повечето българи загубиха статус и престиж. Сигурно носи и дамгата от отсъствието на вярата и духовността, които преходът не поощри. Пръст в тази жестокост има и безответността на
полузадрямалата
в годините
Темида
Затова част от българите не могат да приемат, че животът на децата на известните е различен от този на родителите им. Че родителите могат да помогнат не защото са президенти, а защото са бащи. Така преди дни беше обруган синът на Георги Първанов.
Големи вълнения предизвика новината, че неговият син Ивайло Първанов е станал съсобственик на хотел в Кюстендил. Самият Първанов обясни, че 1/3 от сумата за акциите са от него и съпругата му.
Ако се замислим, Първанов от 1994 г. насам наистина е бил в политиката - първо бе
депутат в три
парламента,
после два
мандата
президент
За това време е вземал сравнително висока заплата, а голяма част от разходите са му били спестени по силата на постовете, които е заемал. Реално един държавен глава спи в държавна резиденция, пътува с НСО...
От друга страна, трябва ли децата на бивш президент да не се занимават с нищо, за да няма подозрения? Важно е в такива случаи да има достатъчно публичност, оттам нататък, ако има съмнения, държавните служби могат да проверят всичко.
Не е редно обаче само защото си дъщеря или син на някого с висок пост, да престанеш и да дишаш.