340 млн. лв. спестяваме заради евтиния петрол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4527801 340 млн. лв. спестяваме заради евтиния петрол 340 млн. лв. спестяваме заради евтиния петрол www.24chasa.bg

Цена на петрола от около 50 долара за барел ни връща към периода 2004-2006 г., или към месеците, последвали финансовия крах от 2008 г.

До 2003 г. тези нива пък ни се струваха безумно високи - дотогава петролът в номинално изражение не преминаваше 30 долара, а в края на 90-те години дори за кратко беше около 10 долара за барел.

Разбира се,
оттогава
много
пари се
напечатаха, икономиките се промениха, така че трудно е да се правят такива директни сравнения. Но със сигурност можем да кажем, че случващото се през последния месец с цените, както и запазването им на подобни стойности в непосредствено бъдеще не са някакъв невиждан шок.

Печелещите и губещите са относително ясни - производителите губят, потребителите печелят. България е сред страните без собствени петролни залежи, оттам - бизнесът и домакинствата разчитат на горива, произведени от вносен петрол.

Като "нетен вносител" българската икономика ще "пести" с всяко намаление на цените на суровината. По груби оценки разходите за внос на петрол, консумиран в страната, са около 2,5% от БВП. Течните горива дават около 1/3 от енергията, потребявана в страната - за индустрията, за отопление, за електричество, за транспорт и т.н. Разходите за течни горива са около 5% от общите домакински бюджети, а транспортните услуги - още около 1,7%. Потреблението на течни горива се равнява на около 7% от БВП.

Всичко това означава, че директните ефекти ще се изразят в намаление на разходи на бизнес и домакинства. Цените на петрола в долари към момента са около 50% по-ниски отпреди година, но имайки предвид отслабването на еврото, измерен в лева (т.е. евро), петролът е около 40% по-евтин. Това, имайки предвид ефекта на акциза, който не зависи от цената, ще се превърне в около
20-22% по-ниски
крайни цени

на горивата за вътрешния пазар. За домакинствата това ще бъде спестяване на около 1,3% от общите разходи, или около 340 млн. лева, които могат да се похарчат за друго или да бъдат спестени.

На макрониво това ще означава около 1,1% от БВП по-ниски разходи за енергия.
Индексът на потребителските цени (т.нар. потребителска инфлация) ще бъде около 2% по-нисък, отколкото би бил при запазване на цените на петрола.

Такава значителна промяна на разходите за горива обаче може да предизвика и структурни изменения.

С други думи, не всички ще се възползват с еднаква сила. Бизнесите, за които транспортът е голям разход, ще получат шанс да са по-конкурентоспособни на по-голям географски пазар, но това е валидно и за техните конкуренти от по-далечни дестинации.

С други думи,
ще станат
по-достъпни,
да речем,
полският и
френският пазар,
но и нашият ще стане по-достъпен за доставчици от отдалечени икономики.

Същевременно, за разлика от много европейски страни, където петролът и природният газ поевтиняват паралелно, у нас засега намаление на цените на монополистите "Газпром" и "Булгаргаз" не се вижда. Още повече, вероятно ще видим и поскъпване на тока заради отлагани реформи и лошо управление, примесено с популизъм, в предишни години - а на европейските пазари може да се очаква лек спад.

Така българските производители ще бъдат притиснати от конкуренция от страни, където и други енергийни източници поевтиняват, за разлика от у нас. Също така освободените ресурси в домакинските бюджети може да се насочат към вносни стоки, а не към български - ако местните производители не открият как да "заемат" това потребителско харчене. Така
ефектът ще
"изтече" към
други икономики,
където бизнесите са по-гъвкави и адаптивни.

Държавният бюджет ще "пострада" - приходите от ДДС ще бъдат по-ниски от планираното. Само прекият ефект от спада на цените на горивата ще бъде около 150 млн. лева по-ниски приходи от ДДС, а отделно по-ниската инфлация от предвиденото (т.е. очакваната номинална дефлация) ще доведе до допълнително свиване на постъпленията.

Вече видяхме как през 2014 г. от косвени данъци не се събраха 1,2 млрд. лева планирани приходи - до голяма степен заради по-ниски от очакваните ценови нива и оттам - по-ниска база за облагане.

С други думи, когато домакинствата печелят от по-ниски крайни цени, държавата губи, защото облага по-ниско потребление, ако, разбира се, не направим допускането, че хората веднага ще похарчат спестеното за нещо друго, при това – в светлата част от икономиката. И ето как правителството още през януари се изправя пред проблема как да компенсира този спад – дали чрез увеличение на други данъци, дали чрез увеличение на акциза върху горивата, или чрез “насърчаване” на увеличение на цените на тока например, което ще увеличи сумата на облаганото с ДДС потребление на електричество.

Алтернативата е да свива разходи – което ще бъде политическо предизвикателство – и агресивни мерки за повишаване на събираемостта. Тя пък от своя страна куца най-много именно при продажбите на акцизни стоки.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Треперете! Жените идат!

Гневът на феминистките е на път да обърне САЩ и после света Докато е в Ню Йорк, нашият премиер ще си отдъхне от набезите на ездачката Нинова. Но трябва много да внимава с американките – положението е страшно! Особено ако си мъж. Я си погледнал някоя двусмислено, я те е обявила за сексист по телевизията и работата ти е спукана.

Обиколката на папа Франциск в балтийските държави: нови предизвикателства и спомени за някогашни битки

Папа Франциск започва утре във Вилнюс обиколката си на изменилите се радикално след падането на комунизма балтийски страни в момент, в който Католическата църква се сблъсква със серия от педофилски скандали. В рамките на четири дни папата ще обиколи Литва, Латвия и Естония, които днес са непоколебими съюзници на Запада и все още носят белезите от

За или против Орбан да сме?

Имаме общи интереси с Вишеград за мигрантите, но за разлика от тях сме заплашени да станем периферия на ЕС Независимо от това дали начело на българското правителство е Бойко Борисов, или някой друг, българският национален интерес не предполага да заемем позиция категорично в полза на Орбан и новите консерватори на Европа или в подкрепа на Макрон,

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Брекзит

Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март. Ето какво представлява той и защо е важен: И ДВЕТЕ СТРАНИ ИСКАТ ДА ИЗБЕГНАТ ПОЯВАТА НА ФИЗИЧЕСКА ГРАНИЦА - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА През 1998 г.

Павета под наем

Колкото и недоволен да е българинът, той не обича революциите Протестът на някакви български емигранти миналата неделя повдигна въпроса не прекалява ли държавата с гражданските свободи. Фандъкова отпуска жълтите павета под наем на всеки, решил да врещи по властта, затваря улици и булеварди, направо няма смогване,

Камен без книжка уби майка, близнаци и дете. Държавата воюва за глупости

Без медиен шум, обществена и държавна реакция в белослатинското село Габаре вчера погребаха 22-годишната Таня. Погребаха я на рождения й ден. Спуснаха ковчега й в земята с неродените близнаци в утробата й. До нея погребаха и 2-годишната й дъщеричка. Уби ги в катастрофа 35-годишният ром Камен. Криминално проявен.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Срещата на върха може да е внушителният театър, който Ким има нужда да покаже на своя народ

Ако севернокорейският лидер Ким Чен Ун е търсил идеалния пропаганден декор - нещо, целящо да покаже на неговите сънародници, че той е силен водач, който неумолимо се стреми към дълго бавещото се, отдавна обещавано благоденствие, което те заслужават, тогава пристигналият на посещение южнокорейски президент Мун Дже Ин може би му предоставя уникална

Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да раздразни избирателите, които продължават да негодуват заради нейната политика на отворени врати към бежанците.

Партиите запазват твърдите привърженици, периферията разколебана

Тепърва ще видим дали “развързването на кесията” ще промени тази тенденция Очакваното традиционно политическо затишие през август не се оправда, а напротив. Станахме свидетели на висок градус на политическо напрежение и неспирни проблеми за правителството. Сривът на търговския регистър, фалитът на застрахователната компания “Олимпик” и

Политическите схватки отхапаха от рейтинга на всички, но ГЕРБ все така с 3% пред БСП

- Проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” - Спад в одобрението и за кабинета, и за президента  - Половината българи не искат предсрочни избори Скандалите през август и високият градус на политическо напрежение дават отражение на основните индикатори, които изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” залага в

Италия: популистите на война срещу пресата

Луиджи ди Майо, една от двете ключови фигури на популисткото правителство на Италия, поведе война срещу пресата, като я обвини, че "замърсява дебата", и заплаши да спре рекламите, които обществените компании пускат във вестниците. "Вестниците вече всеки ден замърсяват обществения дебат и което е по-лошо: правят го с обществени пари",

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber